Анотации на СИД-ове за летния семестър на 2023-2024 г. – Факултет по славянски филологии

Анотации на СИД-ове за летния семестър на 2023-2024 г.

Българска филология (редовно обучение)

Избираеми дисциплини за 2, 3 и 4 курс

Култове и култови места в България и по света

проф. дфн Искра Христова-Шомова, доц. д-р Константин Рангочев

От дълбока древност до наши дни хората почитат някои места като свещени. Понякога самите места излъчват особена енергия и затова на тях са възникнали светилища. Такива са например лековитите извори, пещери, скални образувания, пустини, долини. Друг път свещеното място се определя от събития, които са се разиграли на него, например ако там е имало сражение или е загинал герой или светец. В някои случаи култовото място е следствие от култа – такива са християнските храмове, посветени на светци или празници от календара, също и античните храмове, посветени на различни божества. Често на едно и също място последователно възникват и при конфесионална промяна се преформатират различни светилища – езически, християнски, мюсюлмански. Многобройни са случаите, когато християнска църква е преустроена в джамия и обратното. Особено внимание е отделено на създаването, развитието и наследяването на култовете към светци и свети места като реализация на религиозната менталност по българските земи и на Балканите.

В курса ще бъдат представени с богат снимков материал различни свещени места и ще бъде проследена тяхната история. В центъра на курса са поставени християнските култови места в България, но също така ще бъдат представени и някои езически светилища в България (Беглик Таш, Свещари), някои мюсюлмански култови места (тюрбетата на Бали Ефенди и на Демир Баба), новият култов център „Кръстов“/манастир „Св. Троица – Кръстова гора“. Ще бъдат разгледани и някои най-важни култови места в света: Йерусалим и култовите обекти в него, Синайският манастир и неизгарящата къпина, Охрид и остров Св. Ахил с базиликата „Св. Ахил” и гроба на цар Самуил. За всички тези места ръководителите на курса ще представят собствени снимки и собствени впечатления. Предвижда се и посещение на някое място по избор на студентите, напр. на гроба на Бали Ефенди, на храма Св. никола Нови Софийски, на Софийската синагога с музея към нея.

В края на курса студентите трябва да изготвят описание на избрано от тях култово място по зададената в курса методология и със снимков и друг изобразителен материал.

Глаголицата до XIII век

проф. д-р Андрей Бояджиев

Курсът проследява развитието на глаголическата писменост от първите запазени писмени паметници до началото на XIII век. Отделя се внимание на въпросите за състава на глаголическата азбука и на нейното развитие в ранната славянска култура. Анализират се формите на глаголическите букви. Прави се опит за типологическа характеристика на глаголическото писмо. Особен акцент се поставя върху методите за реконструкция на незапазени на глаголица текстове.

Оценката се формира от представянето на писмена курсова работа върху конкретна тема.

Западноевропейски модернизъм

доц. д-р Огнян Ковачев и екип: доц. д-р К. Спасова, доц. д-р Д. Тенев, доц. д-р Б. Паскалева, проф. дфн А. Личева, проф. д-р К. Михайлов, ас. Л. Трифонова, ас. Фр. Земярска, хон. преп. Йоанна Нейкова

Курсът „Западноевропейският модернизъм“ е замислен като продължение на трисеместриалния курс по западноевропейска литература в бакалавърската програма на специалност „Българска филология“. Целта му е да представи набор от литературни явления – автори, произведения, жанрове, литературни и теоретични школи, направления и дебати в западноевропейските литератури – в периода на т. нар. Висок модернизъм от началото на ХХ век до края на 1960те години. На първо място, тези литературни явления ще бъдат разгледани в контекста на литературната история на Европа до началото на XX в., като се проследяват вътрешнолитературни тенденции и особености. От друга страна, акцент ще бъде поставен и върху взаимодействието на литературните явления с общата история на културата, както и с процесите в останалите изкуства от същия период.

Основна цел на курса е задълбочаването на познанията на студентите за общоевропейския контекст на модернизма в епохата, в която се развиват славянските и българската версия на модернизма в литературата. На следващо място, литературните явления на Високия модернизъм обуславят до голяма степен развитието на литературата във втората половина на XX в. и в този смисъл представляват предпоставка за изучаването и тълкуването на явленията в парадигмата на Световната литература като форма на осмисляне на глобализацията в литературата.

Курсът е предназначен най-вече за бакалаври от филологическите специалности, но е открит за студенти по другите хуманитарни дисциплини, както и за всички, които проявяват интерес към неговата проблематика. Занятията ще води екип от преподаватели специалисти, за да бъде създадена многоизмерна картина на Европейския модернизъм, която разчита на взаимното допълване на разнообразни гледни точки към избраната проблематика.

Екология на езика

проф. дфн Ангел Ангелов

В съвременните условия знанията по екология се прехвърлят и в областта на хуманитаристиката. Така например сравнително отскоро изкованият термин „езиковата ревитализация“ (бихме го превели като езиково съживяване) е свързан с приложението на социолингвистичните знания по политика на езика и езиково планиране спрямо съвременните езикови практики. За да се определи езиковата жизненост на застрашените езици и диалекти, следва те добре да се проучат, като се съпоставят различни езикови ситуации. Усилията за запазването на езиковото разнообразие имат своите основания в редица географски точки, където усилията на юристи, социолози и политически активисти могат да проработят. В Европа днес се настоява за международни договори за запазване на културното и езиковото разнообразие. Курсът въвежда както в базисните постановки на социолингвистиката и еколингвстиката, развивани в различните школи, така и в тънкостите и дебатите по конкретни въпроси, актуални за съвременната епоха.

Градът и литературата (литературни проекции на града и градското живеене в българската проза и поезия от края на 19. и началото на 20. век)

гл. ас. д-р Биляна Борисова

СИД „Градът и литературата (Литературни проекции на града и градското живеене в българската проза и поезия от края на 19 и началото на 20 век)” е предназначен за студенти от специалността Българска филология, Славянска филология, редовно обучение, бакалавърска/магистърска степен, III, IV и V курс.

Целта на курса е:

– да съсредоточи вниманието на студентите върху специфични аспекти на литературното усвояване на града в българската проза и поезия от края на 19 и началото на 20 век,

– да сдвои архитектурно-историческите с културологично-антропологическите подходи, за да покаже връзките между формирането на новия следосвобожденски български град (и особено столицата) и създаването на новите типове човешко поведение, като резултат от установяващите се различни отношения в новата архитектурно-инфраструктурна и функционална градска среда,

– да представи и коментира в така създадения културологичен контекст литературните интерпретации в периода от творци от различни поколения и с различни естетически и идеологически възгледи,

– да прояви генезиса на темата „град“ в следвосвобожденската българска литература на границата на двата века и да покаже параметрите на литературното ѝ усвояване и осмисляне.

Периодът не е избран случайно – с първите следосвобожденски години започват

явни процеси на засилена урбанизация, най-яркият от които е устрояването на новата българска столица; градът (столичен или провинциален) става безспорен културен феномен, който с развитието си води до изменения в културата, манталитета, жизнената практика на големи маси от хора; нарастващато му значение в стопанския живот на България го превръща във фактор, който все по-категорично влияе върху структурата на човешкия живот и взаимоотношения, а градският тип живеене с проблемите, които поражда, се превръща в интересен обект за творческо възсъздаване от страна на творци с различна идейно-художествена нагласа – реалисти, модернисти, народници, социалисти.

От друга страна, градът е различима тема в литературата от периода, а литературните творби със своята идейна разнопосочност и естетически специфики предлагат широк спектър от интерпретации на града, благодатни за конкретни представяния и коментари.

Публична реч

проф. д-р Надежда Сталянова

СИД-ът „Публична реч“ представя публични речеви ситуации, които предполагат определен тип езиков етикет и характерни стратегии. Разглеждат се разнообразни ситуации, които изискват специфични езикови средства – политическа реч, журналистическа реч, поведение на устен преводач (в съд, на официални прояви), дипломатическа реч, маркетингови стратегии на убеждаване и др. Основната цел на курса е изграждане на сетивност за разнообразието на похвати в конкретни публични комуникативни ситуации.

Детският език

доц. д-р Яна Сивилова

Курсът е насочен към всички студенти, които се интересуват от езиковото развитие. Ще бъде разглеждан процесът на усвояване на майчиния език при деца от 0 до 5 години. Допълнително ще разгледаме някои характерни отклонения при по-големите. Специално внимание ще бъде обърнато и на ситуациите на билингвизъм. Ще се акцентира върху начина, по който подобни ситуации повлияват върху усвояването на езика в ранна възраст. Студентите ще бъдат насърчавани да споделят свои собствени наблюдения върху езиковото развитие на по-малките си братя и сестри, а също и да използват на дневниците, които родителите им са водили в тяхното детство. Желаещите да участват в курса ще го завършат с представяне на индивидуален проект.

Античният роман: античността и нейното наследство

доц. д-р Богдана Паскалева

Курсът ще се насочи към един от най-продължителните и в същото време, най-трудни за осмисляне периоди на Античността – този на Елинизма, тълкуван съвместно с развитието на гръко-римската култура. Централен проблем за занятията ще бъде жанрът на романа. Цел на изследователската работа ще бъде проучването на жанровото своеобразие на античния роман в контекста на по-широкия въпрос за същността на романа като жанр.

Популярността и дори доминацията на романовия жанр в Модерността кара редица изследователи, напр. Михаил Бахтин, Олга Фрайденберг, Ерих Ауербах, Богдан Богданов и др., да изследват и коментират въпроса за жанра на романа исторически, започвайки от неговите прояви в Античността. Ключов проблем в тази перспектива засяга питането, дали античният роман следва да се приеме за роман изобщо, или по-подходящи определения биха били „повест“ или дори „разказ“ (по модела на предполагаемия предшественик на романите в Античността, т.нар. Милетски разкази).

Като свързан с културноисторическата ситуация, която го е породила, жанрът на романа е и ценен документ за същината на античната култура в нейните посткласически проявления. Тук става въпрос от една страна за трансформацията в жизнените и политическите форми, която настъпва с преминаването от полисно към имперско управление по времето на Александър Македонски, а от друга – за взаимодействието на гръцката култура с източните, а след това – и с римската, в онези периоди, които могат да се определят като Елинизъм и Гръко-римска епоха. Романът очертава картината на една по-снизена, по-битова антична култура, в която интересът вече е насочен не към колективното и към регистъра на политическото, а към живота на частния индивид, към неговите битови преживявания, към афективността му. Установяването на дискурса на частно-битовото по този начин се оказва в тясна връзка с жанра на романа.

Увод в приложната лингвистика

доц. д-р Венера Байчева

Целта на лекционния курс е да създаде за студентите българисти и слависти въвеждаща представа в един от развиващи се дялове на съвременната наука за езика. Уводният курс в приложната лингвистика цели да представи възможните употреби на знанието за езика в контекста на обучението и да изгради представа за основните посоки в чуждоезиковото обучение, като постави акцент върху обучението по български език като чужд (втори).

Ударението в българския език

доц. д-р Мирена Пацева

В курса се въвеждат основни понятия на прозодията като ритъм, мора, сричка, стъпка, прозодична дума и основни подходи към трактовката на словното ударение. Обсъждат се акцентни модели в българския език като резултат на морфологически направлявани акцентни процеси и метрични тенденции.

Курсът предвижда демонстрации и практическа работа с програмата Praat за звуков анализ. Студентите се окуражават да участват в учебни проекти върху описанието на българското словно ударение.

Пластичният гръбнак на литературата: логика на наративните модалности

доц. д-р Дарин Тенев

Курсът има за цел да въведе към проблема за модалностите в литературата с акцент върху наративните модалности. Ще бъдат представени няколко общи парадигми за мислене на модалности, ще бъдат обяснени философски, логически и езиковедски схващания преди да се премине към спецификата на мултимодалната логика на повествованието. С акцент върху А. Ж. Гремас, К. Бремон и българските гийомисти, ще бъдат проследени взаимозависимостите между алетични, деонтични, волитивни, епистемни и перцептивни модалности, а със Сърл ще се въведат и илокутивните модалности. Ще бъде въведено разграничение между модалностите, свързани с развитието на историята и модалностите, свързани с персонажите. Върху богат литературен материал, простиращ се от Ренесанса до съвременната литература, ще се експериментира с формите на анализ. В края на курса ще бъде показано как модалната аналитика може да се прилага и в други области, като игри, метавселена и др.

Интерференцията като проблем в обучението по български език

гл. ас. д-р Катрин Костова

Целта на учебната дисциплина е да запознае студентите с явлението интерференция, неговите прояви при близкородствени и неродствени езици. Да предложи методи за откриване на интерферентни грешки като необходима практика в процеса на обучението по български език. Дисциплината предлага модели за преодоляването на типове интерферентни грешки и се стреми да провокира обучаемите в изработването на нови такива.

Руската емигрантска София (1919-1944) като място на памет

доц. д-р Галина Петкова

Една от възможните истории на руската емиграция от първата вълна (1919– 1940) е тази на нейните центрове, възникнали и устояли в приемащите страни през 20–30-те години на ХХ век. Курсът има за цел да предложи профил на „руската емигрантска София“ като „място на памет“, опирайки се на идеите на френския историк Пиер Нора. Актуалността е продиктувана от една целенасочена загуба на памет или изличаване от нея на всички маркери, отнасящи се до „емигранството“ и трансформирането му в „задграничност“ („зарубежье“). Така се премоделира разказът за руската емиграция, като на първо място се подменя метаезикът, чрез който се (ре)конструира нейната история. В своите смислови аспекти метафората „руска емигрантска София“ съединява специфични значения, набавящи ѝ измерението на „портативна родина“, в която „лерусите“ живеят според собствените битови и битийни сценарии преди болшевишкия преврат от 1917 г. Водеща сред тези значения е идеята за опазване на националната идентичност. Емигрантският център в София обаче възниква в столицата на чужда държава, така че той не може да бъде изолиран от българското общество и е резултат от натоварения понякога с острота и болезненост диалог с българското. Акцентът при представянето на „емигрантска София“ е върху нейния културен профил и проблематизирането ѝ от емигрантската критика като център на изучаване на руската литература. Освен институционалната рамка, вниманието се фокусира върху емигрантската периодика, полето на руското емигрантско училище, творчеството и рецепцията на руски писатели и поети, живели в София, както и върху текстовете на водещи фигури на руската емигрантска хуманитаристика, като Николай Трубецкой и проф. Пьотр Бицили.

Българското словообразуване

доц. д-р Цветанка Аврамова

Дисциплината „Българско словообразуване“ се предлага като свободноизбираема за студентите от специалност Българска филология на Факултета по славянски филологии. Хорариумът е от 30 часа лекции и включва 12 теми. Словообразуването е самостоятелна научна област със собствено равнище на изследване (производната лексика), обект (производната дума), метод на изследване (словообразувателният анализ), цели и задачи, но то не се изучава нито като самостоятелна (задължителна или факултативна) дисциплина, нито в рамките на курсовете по българска лексикология и морфология на студентите от ФСлФ. Предлаганият СИД по българско словообразуване ще разшири общолингвистичната подготовка на студентите българисти, като им предложи основни теоретични и практически познания по словообразуване на съвременния български книжовен език, и ги запознае с тенденциите при образуването на съществителни, прилагателни, наречия и глаголи от края на ХХ – началото на XXI век.

Литературната история: ретроспективи и перспективи

проф. дфн Милена Кирова, доц. д-р Ноеми Стоичкова, гл.ас. д-р Кристина Йорданова, хон.ас. д-р Мартин Колев

Свободноизбираемата дисциплина цели да запознае студентите с модели и методологии на литературна история както по света днес, така и на българската литература от края на ХХ век и през новото хилядолетие. Цел на курса ще бъде не само да коментира вече създадени национални (български или чуждестранни) литературни истории, но и да запознае обучаемите с актуални теории, които проблематизират самото писане на литературна история или пък предлагат нови модели за нейното конструиране. Дисциплината има за задача да повиши компетентността на младите изследователи, да развие критическото им мислене и да провокира дебат върху теоретичните основи и методологическите модели, чрез които може/трябва да се правят литературни истории в условията на ХХI век, така, че да бъдат адекватни на потребностите и нагласите в мисленето на съвременния човек.

Изследователските и обучителните посоки на курса са: Да се проучат и оценят с оглед на тяхната приложимост към българската култура новите теоретични модели, предложени и реализирани като литературноисторическа практика от миналото краевековие до наши дни; да се дефинират и оценят създадените до този момент подходи към писането на литературна история в границите на българската литература от 90-те години на ХХ век до сега; да се обсъдят оптимални варианти/модели, които биха могли да постигнат съответствие и равновесие между европейски (в този смисъл глобално) изработени модели и българските подходи към писането (съответно преподаването) на литературна история.

Избираеми дисциплини с методическа насоченост

Техники на писането

проф. д-р Владимир Атанасов

Курсът запознава с основните аспекти на писането, писмените жанрове и критическото мислене в контекста на литературно-образователната комуникация и културната идентичност на пишещия Аз. Върху конкретни казуси от историята на писмеността и писмото се интерпретира въпросът за образованието, творчеството, публичната комуникация. Проблематиката полага техниките на писане в контекста на интелектуалното действие, критиката, киното, театъра, практиките на гражданското общество.

Диалогични прочити и Критическо четене в училище

проф. дпн Адриана Дамянова

Свободноизбираемата дисциплина „Диалогични прочити и Критическо четене в училище“ се предлага за студенти от специалностите Българска филология и Славянски филологии, които се обучават за придобиване на професионалната квалификация учител. Диалогични прочити и Критическо четене са наименованията на двата задължителни модула в училищната учебна програма по литература за профилирана подготовка в ХІ и ХІІ клас и са нови за езика на училищната документация концепти. В тази програма не фигурира нито едно задължително за изучаване произведение, а освен измежду предложените варианти учителят е свободен да избере да работи с всяка тематично и/или жанрово съответстваща на програмата творба на изкуството (с изключение на литературните произведения, включени в учебните програми от V до ХІІ клас за общозадължителна подготовка). Това дава шанс действително да бъдат култивирани в обучителния процес умения у учениците, като същевременно е и предизвикателство към преподавателите, в продължение на двайсет години синхронизирали ученето и преподаването на литературата в училище с външното оценяване, което и към този момент е оценяване на постигнатото (т.е. на репродуктивните знания) вместо на владеенето (т.е. на уменията). Свободноизбираемата дисциплина „Диалогични прочити и Критическо четене в училище“ се стреми да подпомогне реализирането на споменатата възможност и успешната образователна дейност, разчитаща на задълбоченото, концентрирано четене в режим на взаимосвързаност между произведенията не само на литературата, но и на други изкуства, като изобразителното, музикалното, киноизкуството и пр.

Практики на гражданското образование в обучението по български език

доц. д-р Деспина Василева

Дисциплината е ориентирана към изследването на възможните връзки между полетата на гражданското образование и обучението по български език. За гражданското образование може да се твърди, че се обвързва със знание за гражданските процеси; с овладяване на основни за разбирането на законовите и на институционалните текстове понятия; с развиване на граждански умения; с гражданската увереност, мислена като лична ефективност в обществените процеси; с разбиране на факта, че преодоляването на възникналите проблемни ситуации в общуването между гражданите и общуването с властта е възможно чрез определянето и ясното изговаряне на предпоставките за поява на проблема. Актуални са споровете по проблема дали гражданското образование е необходимо да се изучава като самостоятелен учебен предмет, или следва да се постави акцент върху неговата интердисциплинарност и приобщаването му към други учебни предмети. Курсът коментира проблеми, свързани с възможностите в обучението по български език да се включат практики, свързани с решаването на казуси, работа с нормативни и медийни текстове, езикови манипулации, гражданско участие и гражданска компетентност, промяна на формите на гражданско участие в дигитална среда.

Българска филология (задочно обучение)

Православната култура и писането на история по българските земи

гл. ас. д-р Димитър Пеев

Курсът цели да възпита умения у студентите да разглеждат и оценяват определени текстове и исторически артефакти в контекста на културната ситуация, в която те са възникнали. Обсъждат се ключови текстове за ранната ни история като Историкиите и Именника на българските ханове и тяхната функция с оглед на християнската концепция за история. Освен старобългарски извори се разглеждат и ключови библейски текстове, играещи основна роля при изграждането на концепцията за история. Проследява се развитието на идеите за история до Паисий Хилендарски и История славянобългарска.

Старобългарската глаголица

проф. д-р Андрей Бояджиев

Курсът проследява развитието на глаголическата писменост през старобългарския период (IX–XI век). Отделя се внимание на въпросите за състава на глаголическата азбука и на нейното развитие в ранната славянска култура. Анализират се формите на глаголическите букви. Прави се опит за типологическа характеристика на глаголическото писмо. Особен акцент се поставя върху методите за реконструкция на незапазени на глаголица текстове.

Оценката се формира от представянето на писмена курсова работа върху конкретна тема.

Синтаксис, прагматика, комуникация

проф. д-р Йовка Тишева, доц. д-р Марина Джонова

В курса се представят съвременните тенденции в езикознанието и възможностите на моделните синтактични и прагматични теории за анализ на устната и писмената комуникация. Прагматичните аспекти на описанието на съвременния български език не се представят в рамките на задължителните курсове по граматика на съвременния български език, ето защо една от целите на предлагания курс е да разшири знанията на студентите в тази област. Курсът цели да подпомогне студентите при провеждането на собствени наблюдения (върху казуси от реалната устна и писмена комуникация) и систематизиране на езиковите особености чрез анализ на синтактичната и прагматичната структура на текстове от различни функционални сфери.

Гл. ас. д-р Биляна Борисова

СИД „Градът и литературата (Литературни проекции на града и градското живеене в българската проза и поезия от края на 19 и началото на 20 век)” е предназначен за студенти от специалността Българска филология, задочно обучение, бакалавърска степен, III и IV курс.

Целта на курса е:

Периодът не е избран случайно – с първите следосвобожденски години започват явни процеси на засилена урбанизация, най-яркият от които е устрояването на новата българска столица; градът (столичен или провинциален) става безспорен културен феномен, който с развитието си води до изменения в културата, манталитета, жизнената практика на големи маси от хора; нарастващато му значение в стопанския живот на България го превръща във фактор, който все по-категорично влияе върху структурата на човешкия живот и взаимоотношения, а градският тип живеене с проблемите, които поражда, се превръща в интересен обект за творческо възсъздаване от страна на творци с различна идейно-художествена нагласа – реалисти, модернисти, народници, социалисти.

Ударението в българския език

доц. д-р Мирена Пацева

Избираеми дисциплини с методическа насоченост

Дигитален хуманизъм и литературно образование

доц. д-р Наталия Христова

Свободноизбираемата дисциплина е фокусирана върху определени токсични спрямо крехкия психичен апарат на детето въздействия на новите медии и върху предизвикателствата, които те отправят към съвременното училищно образование като цяло и обучението по литература в частност. Съсредоточавайки вниманието си върху особеностите на поколението на т.нар дигитални по рождение, курсът изяснява причините за определени патогенни медийни въздействия и очертава перспективи за други, терапевтични дигитални практики.

Руска филология

Играта като метод в обучението по руски език

проф. д-р Илка Бирова

Настоящият СИД се предлага на студенти РФ – 4 курс и се провежда на руски език. Курсът се основава на водещи теоретични постановки за играта като многостранен феномен: социокултурен, лингвистичен, лингвометодически. Разглеждат се специфичните особености на езиковата игра в различни сфери: разговорната и художествената реч, публицистиката и др. Основен акцент е поставен върху приложните аспекти в използването на езиковата игра в обучението по руски език. Анализират се разнообразни видове интерактивни игрови технологии, в това число и електронни образователни ресурси, техния подбор и организация в процеса на езиковото обучение. Основна цел на дисциплината е изграждането на игрова култура у бъдещите учители русисти. Тя е важно условие за поддържане на мотивацията в езиковото обучение и за неговата ефективност.

Езикова култура на българския език за русисти

проф. дфн Красимира Алексова

Курсът има за цел да задълбочи познанията на студентите за книжовноезиковата норма на съвременния български език и умения и да усъвършенства уменията им за прилагането на тази норма при създаване и редактиране на различни типове текст. Учебното съдържание е изцяло съобразено с промените в българския правопис и пунктуация, отразени в Официален правописен речник на българския език (2012 г.).

В курса се представят правоговорната, правописната и пунктуационната норма на българския книжовен език, както и най-честотните отклонения от нея. Участниците в курса ще задълбочат уменията си да прилагат правилата на българския книжовен правопис и пунктуация, ще усъвършенстват уменията си за устно общуване в разнообразни сфери и ситуации с различна степен на подготвеност и официалност, а освен това ще имат и възможността сами да анализират и оценяват динамиката на процесите в писмената и в устната реч. Включени са задачи, свързани конкретно с подготовката на бъдещи преподаватели в предучилищната и в началната училищна степен на българското образование.

Студентите получават електронни материали: презентации в PowerPoint или в PDF формат, включващи основните теоретични знания, правила и норми, които се представят в рамките на всяко семинарно занятие, както и тестове за контрол и самоконтрол.

Езикът и стилът на интернет

гл.ас. д-р Елена Меснянкина

Курсът има за цел да разшири общолингвистичната подготовка на студентите, като ги запознае с езиковите и стилистични особености на общуването във виртуалното пространство.

Задачата му е да формира представа за спецификата на компютърната комуникация чрез анализ на новите, характерни за средата езикови средства, съобразно жанровата разновидност на текстовете в мрежата и тяхната прагматична, социолингвистична или образователна насоченост.

Обръща се специално внимание върху бъдещето на онлайн-лингвистиката и стилистиката, както и върху перспективите на чуждоезиковото обучение в и чрез интернет.

Балканистика

Християнски свети места на Балканите (извън националните ни граници)

проф. д-р Румен Бояджиев

Предложената дисциплина е свободно избираема (30 часа). Представеният тук СИД има за цел да запълни някои „бели петна“ в общата академична култура приоритетно на студентите от специалността „балканистика“ към ФСлФ, както е насочен и към студенти от специалностите „българска филилогия“, „руска филология“ и др.

Наред с изучаваните в специалността „балканистика“ дисциплини „История на Византия“ и „Средновековна история на балканските народи“, е нужен допълнителен специфичен информационен масив, който да запълни празнините в знанието за някои емблематични християнски свети места през столетията – и в частност на Балканите. Не е достъчно да се изучават само факти от балканското „политическо“ средновековие, без да се привнесат и елементи от по-широк общокултурен характер. Подобни са например ред християнски свещени места, отнасящите се до важни символни топоси през столетията: ярки доказателства са Света гора, Метеора, централнобалканските средновековни манастирски комплекси (често пряко свързани с нашата история), поклонниически средища на границата между Източна Тракия и Южна Странджа и пр. Цариград (Константинопол) – метрополия, макар и стъпила на два континента, винаги е хвърляла за добро или за зло „тежката“ си сянка над балканските територии (може би с изключение на един Солун през средновековието и Възраждането). Свети места от пределите на историческата област Македония са пряко свързани в определени моменти с нашата история – например манастирите и църквите по Охридското и Преспанското езеро.

Западните Балкани, макар и с по-късно развита латинска духовна традиция, също предпоставят свети места от регионално значение – такива като Пореч, Ровиньи и другаде.

При формулирането на темите, залегнали в предложения СИД, напълно съзнателно са избегнати националните ни християнски светини поради обема на материала, както и поради вероятността да бъдат обект на разглеждане и в други текущи курсове. Като цяло курсът има за цел да дообогати знанията с балканистична културно-историческа и християнска насоченост на студентите от едноименната специалност, както и би представлявал интерес и за сродни специалности от ФСлФ.

С помощта на богат илюстративен материал (и мултимедия) курсът се стреми да избяга от простото представяне на текстове и факти.

Социална психология в балкански контекст

доц. д-р Николай Димитров

Нито една общност, включително – а и особено – на Балканите, не съществува изолирано и постоянно е принудена да се обръща не само към миналото си, но и към опита на други общности. Контактите между тях възникват като резултат от различни причини и в различни сфери на живота. Съдържанието на междугруповите отношения зависи от способностите на членовете им да се разбират взаимно и да постигат съгласие, което се определя от особеностите на всяка от взаимодействащите си групи. Междугруповите отношения на Балканския полуостров са комплексни и многопланови, те обхващат всички сфери на дейността – икономическа, социална, битова, културна, политическа.

Етническите, религиозните, дори сексуалните малцинствени групи, като общности „на границата“ и „на ръба“ в собствените си държави, винаги са били център на общественото внимание, но най-често – демонизирани. В същото време, когато водещият обществен интерес е интеграцията на малцинствата, на бежанците, и изобщо – на различните, е нужно да се обърне внимание и безпристрастно да се изучат, както причините за ситуацията, така и задстоящите мотиви на отделния индивид и отделните групи, ситуацията да бъде точно такава, каквато е.