Астрономически съчинения в средновековна България

Астрономически, астрологически и натурфилософски съчинения

 

Проф. дфн Татяна Славова

 

Курсът има за цел да запознае студентите с основните положения за отчитане на астрономическото време и изграждане на средновековния български календар (лунна и слънчева година, синодически месец, Метонов цикъл и др.). Специално внимание се отделя на византийските пасхалии, изградени върху лунно-слънчевото измерване на времето, които често служат и за датиране на исторически събития. Календарните сведения са извлечени от Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Диалози на Псевдо-Кесарий, Християнска топография на Козма Индикоплевст, Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.), Учение за числата на Кирик Новгородец, Седемхилядници и други съчинения, чиито славянски преводи, запазани в по-късни кирилски преписи, са възникнали в ранносредновековна България.

 

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Теорията за геоцентричната система и вселената. Сведенията за формата на Земята в Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх. Четене в оригинал, превод и коментар.

2

2.

Сведенията за големината на Слънцето, Луната и Земята в Шестоднев в превод на Йоан Екзарх. Четене в оригинал, превод и коментар.

2

3.

Съзвездия и зодиакален кръг. Как Слънцето и Луната обхождат зодиака – откъси от Шестоднев на Василий Велики в превод на Йоан Екзарх и от Йоан Дамаскин (в Богословие в превод на Йоан Екзарх и в Симеонови сборник по Светославовия препис от 1073 г.). Сравнителен лингвистичнотекстологичен анализ.

2

4.

Зодиите и техните имена в средновековните текстове – съпоставителен анализ на сведенията от Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Симеонов сборник по Светославовия препис от 1073 г. и Диалози на Псевдо-Кесарий.

2

5.

Средновековните представи за движението на небесните тела според Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Християнска Топография на Козма Индикоплевст, Диалози на Псевдо-Кесарий. История на съчиненията.

2

6.

Раждането на деня, нощта и сезоните според Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх. Четене в оригинал, превод и коментар.

2

7.

Планетите в Средновековието – наименования и движение. Четене в оригинал, превод и коментар на откъси по темата от Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх, Християнска Топография на Козма Индикоплевст, Диалози на Псевдо-Кесарий.

2

8.

Старобългарският календар – индикт, слънчев и лунен кръг. Прабългарското летоброене (Именник на българските ханове). Летобройни системи в ранните български текстове (преводни и оригинални).

2

9.

Лунно-слънчевият календар в Тълковната палея. История на съчинението.

2

10.

Календарни сведения (лунна и слънчева година, лунен и слънчев месец и др.) в Шестоднев на Йоан Екзарх, Диалози на Псевдо-Кесарий и Симеоновия сборник по Светославовия препис от 1073 г.

2

11.

Учението за числата на Кирик Новгородец. I част. История на съчинението. Четене на фрагменти в оригинал, превод и коментар.

2

12.

Учението за числата на Кирик Новгородец. II част. Четене на фрагменти в оригинал, превод и коментар. Сравнения със Седемхилядниците.

2

13.

Средновевковните представи за Луната – създаване, фази, форма, големина, движение (според Шестоднев и Богословие на Йоан Екзарх, Християнска Топография на Козма Индикоплевст и Диалози на Псевдо-Кесарий).

2

14.

За и против астрологията в Шестоднев и Богословие в превод на Йоан Екзарх.

2

15.

За и против астрологията в Диалозите на Псевдо-Кесарий.

2

Форми и методи на оценяване: текущ контрол

 

Литература:

 

Кристанов, Ц., Ив. Дуйчев. Естествознанието в средновековна България. С., 1954.

Голышенко, В., В. Дубровина. Книга нарицаемая Козьма Индикоплов. М., 1997.

Милтенов, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. С., 2006.

Палея толковая по списку сделаному в Коломне в 1406 г. Труд учеников Н. С. Тихонравова. Т. 1-2. М., 1892, 1896.

Славова, Т. Тълковната палея в контекста на старобългарската книжнина. С., 2002.

Славова, Т. За планетите и техните подредби в старобългарската книжнина. – Palaeobulgarica, 1994, 1, 68–73.

Славова, Т. Календарни тесктове в България през ранното средновековие Лунно-слънчев календар в Тълковната палея (I част). Палейният календар и Учението за числата, приписвано на Кирик Новгородец (II част). – Slavia. Casopis pro slovanskou filologii. Rocník 68, seš. 2, 1999, 267-281; Rocník 69, seš. 3, 2000, 269-288.

Славова, Т. Зодиакалните изображения в Симеоновия сборник. – В: Преславска книжовна школа. Т. 2. Шумен, 1997, 73–81.

Святский, Д. Очерки истории астронимии в древней Руси. Ч. 1. – Историко-астрономические исследования. М.,, 1961, 71-131.

Селешников, С. История на календара и хронология. С., 1985.

Симеонов сборник по Светославовия препис от 1073 г.). С., 1. 1991. Изследвания и текст. Т. 2 Речник. С., 1993.

Aitzetmüller,R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Graz. T. 1. 1958; T. 2. 1960; T. 3. 1961; T. 4. 1966; T. 5. 1968; T. 6. 1971.

Sadnik,L. Des Johannes von Damaskus #Åê2åóéò Bêñéò[ò ô\ò |ñ2ïäüîïõ ðßóôåùò. 1 Bd. Wiesbaden, 1967; 2 Bd. Freiburg, 1981; 3–4 Bd. Freiburg, 1983.

Чолова, Ц. Естественонаучните знания в средновекована България. С., 1988