БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

БАЛКАНИТЕ МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

 

 

СИД – 30 часа

 

Проф. Рая Заимова

rzaimova@abv.bg;

rzaimova@mail.bg

 

  • Целта на курса е да обърне внимание на студентите на културно-историческите процеси на Балканите в ново време;
  • да се дадат познания на учащите се за еволюцията на идеите от Изток към Запад и обратно;
  • въз основа на теми като кафето (кафенето) или киното да се изведе универсалното (европейското) и националното в балканска среда, както и спецификите на балканския манталитет и идентичност;
  • да създаде интерес у студентите към мултикултурното наследство на Балканите в наши дни.
  • В процеса на преподаване ще бъде използвана мултимедия и нагледен снимков и пр. материал.

 

Основни теми

1/ Чуждите пътешественици на Балканите през османския период. „Свое и чуждо“ – 4 часа

2/ Европейска и балканска историография (18 в.): универсалното и регионалното – 2 часа

3/ Процеси на европеизация по Дунава и Балкана. Българският случай – 4 часа

4/ Просвещенският модел “Цивилизация – варварство” и развитието му през 19 и 20 в. – 2 часа

5/ Културното и политическо пространство на кафето (кафенето): от турското кафе до европейските салони и обратно – 4 часа

6/ Религия и толерантност в образователната система на Балканите – 2 часа

7/ Политически и ментални граници през 20-21 век – 2 часа

8/ Алафрангата и европейското съвремие – 2 часа

9/ Балкански образи в литературата и киното – 4 часа

10/ Манталитет и културна идентичност – 4 часа

 

Препоръчителна литература

  • Сб. Балканските идентичности в българската култура. С., Кралица “Маб”, 2003.
  • Бала, Х. Народопсихология на албанците. изд. Фабер, 2003.
  • Бибина, Й. История на турската литература. С., БАН, 2000.
  • Велкова, С. “Славянският съсед” и гръцкият национален “образ аз”. София, Херон прес, 2002; Българи и гърци – черти от взаимните им представи. София, 2014.
  • Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност, съст. Ив. Еленков и Р. Даскалов. София, 1994.
  • Иширков, Ат. Влиянието на културата върху слабокултурните народи. –http://liternet.bg/publish16/a_ishirkov/vlianieto.htm#1
  • Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, фонд. Наука и култура, 1999. 2 изд. СУ, 2003.
  • Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението. София, Кралица Маб, 2004.
  • Хаджияхя, Г. Албанският национален характер след ІІ свет. война. София, 2006.
  • Сб. Да мислим “Другото”. Образи, стереотипи, кризи. 18-20 в. София,2001.
  • Данова, Н. Константин Фотинов в културното и идейно политическото развитие на Балканите през 19 в. София, 1994.
  • Диму, Никос. Нещастието да си грък. София, Отворено общество, 1997.
  • Дончева, Г. Образът на Балканите в балкански и западни филми. изд. Фабер, 2010.
  • Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: http://balkansbg.eu/bg/content/e-sadarzhanie.html
  • Заимова, Р. Пътят към “другата” Европа (из френско-османските културни общувания, 16-18 в.). София, Кралица “Маб”, 2004.
  • Кафене Европа. София, изд. “Дамян Яков”, 2008.
  • Китромилидис, П. От кръста към флага. София, 1999.
  • Маалуф, Амин. Гибелни идентичности. София, Меридиани, 2009.
  • Сб. Модерността вчера и днес. София, Кралица “Маб”, 2003= www.bulgc18.com
  • Радева, М. Училищното историческо образование в България 1878-1944. София: ИК „Гутенберг“, 2008.
  • Ригас Велестинлис, Революционно. София, 1998.