Балканските диалекти в България

Научна дейност, Научни проекти /

„Балканските диалекти в България”

(Проект Рила 2/11)

Проектът „Балканските диалекти в България” е осъществен по програма „Рила” за българо-френско научно сътрудничество към Министерството на образованието и науката и френската организация EGIDE.

Участници в проекта са:

– от българска страна: проф. дфн. Петя Асенова (ръководител на проекта), доц.  д-р Василка Алексова, доц. д-р Илияна Кръпова и  д-р Екатерина Търпоманова;

– от френска страна: проф. Златка Генчева (ръководител на проекта),

д-р Елени Валма, д-р Евангелия Адаму, докторант Марияна Петрович-Реньо.

Проектът има за цел проучването на следните балкански диалекти на територията на България:

  1. Гръцки диалекти по Черноморието;
  2. Гръцкия диалект на каракачаните;
  3. Румънски (влашки) диалекти в Северна България;
  4. Арумънски диалекти в Родопите;
  5. Албански диалекти в Югоизточна България.

За събиране на езиков материал са осъществени няколко научни експедиции:

  1. През юни 2005 г. екип от студенти от специалността Балканистика във ФСФ на СУ „Св. Климент Охридски” под ръководството на доц. Василка Алексова събра езиков материал от румънските говори  в плевенските села Милковица, Гиген, Крушовене и Байкал. Направените записи са около 4 часа.
  2. През юли 2005 г. бе осъществено теренно проучване на гръцките говори по Черноморието – в Бургас, Несебър,Поморие и Созопол, и говора на каракачаните в Карлово. От българска страна участваха проф. Петя Асенова и Екатерина Търпоманова (тогава докторантка), а от френска – проф. Златка Генчева и д-р Елени Валма. Събраният езиков материал е в обем от около 13 часа.
  3. През август 2005 г. доц. Илияна Кръпова направи теренно проучване на арумънския диалект в Родопите – в Пещера, Дорково и Велинград, като записа текст в обем от около 4 часа.
  4. През септември 2007 г. доц. Василка Алексова и докторантите Иван Радев и Лора Ненковска посетиха отново селата Байкал и Крушовене в Плевенски окръг и направиха записи на румънските говори в двете села.
  5. През ноември 2007 г. екип  в състав проф. дфн Петя Асенова, гл. ас. д-р Русана Бейлери, доц. Василка Алексова, докторант Антон Панчев и студентката Кремена Данева осъществи експедиция в с. Мандрица, Ивайловградско, където записа албански говори.

Всички направени записи са цифровизирани.

Проектът има съществен принос за документирането на балканските диалекти в България, които са застрашени от изчезване, тъй като  носителите им използват предимно българския език като средство за социално и професионално общуване.

Събраният езиков материал допринася за изследването на отделни проблеми на морфологията, синтаксиса и  лексикалната семантика на тези диалекти. Направените наблюдения позволяват някои теоретични заключения относно конвергентните процеси, довели до формирането на Балканския езиков съюз; иновационните тенденции и структурните изменения (синтактични заемки, калки и др.), настъпили под влияние на езиковите контакти в двуезична и многоезична среда; степента на влияние на българския език върху диалекти с различна граматическа структура; механизмите на изтласкване на родния диалект от езиковото съзнание на носителите под влияние на българския книжовен език.

Тук ще намерите линкове към част от направените записи, фонетична транскрипция на някои от записите, снимки от експедициите и списък с публикации, направени въз основа на събрания материал. Записите, транскрипциите и статиите могат да се ползват с позоваване.

Транскрипции:

Бургас, Яни Милтиадов

Поморие, Смарагда

Карлово, каракачани

Несебър

Созопол

Публикации по проекта:

 

Assenova, Petya , 2005. Особенности функционирования балканских диалектов в иноязычном окружении.- Языки и диалекты малых этнических групп на Балканах. Материалы Международной научной конференции (Санкт-Петербург, 11-12 июня 2004), Санкт-Петербург – Мюнхен, Biblion Verlag, pp. 8-19.

Asenova, Petya et Vassilka  Aleksova, 2008. Observations sur la « romanité balkanique» en Bulgarie. – The Romance Balkans.Collection of papers presented at the international conference The The Romance Balkans, 4-6 Novemver 2006. Serbian Acedemy of Sciences and Arts. Institute for Balkan Studies. Special editions 103. Belgrade: Srpska Akademija Nauka i Umetnosti – Balkanoloшki Institut, pp.  161-172.

Assenova, Petya  et Zlatka Guentchéva, 2008. Réfléchi et moyen dans les langues balkaniques, Bulletin de la Société de linguistique de Paris, t. CIII, fasc.1, pp .311-331

Assenova, Petya  et Zlatka Guentchéva, 2013. The Balkan Deictic Systems from a Typological Perspective. Balkanistica, Vol. 26, pp. 1-30.

Valma, Eleni, 2010. Coordination and subordination: Áma in Bulgarian dialectal Greek, in I. Bril (ed.), Clause-Hierarchy and Clause-Linking:         The Syntax and Pragmatics Interface, Amsterdam/ Philadelphia, Benjamins, pp. 603-618

Valma, Eleni, 2009. Etude morphosémantique du futur en parlers grecs de la Bulgarie. In: Contrastive Linguistics 2009/3. Sofia: University of     Sofia. pp. 25-40.

Алексова, Василка. Сложни глаголни форми със спомагателен глагол a fi ‘съм’ в румънските говори на юг от Дунав. – Доклад, четен на Международна балканистична конференци във Велико Търново, април 2009.

Alexova, Vasilka. Un cas intéressant d’influence du bulgare sur le parler de la population d’expression roumaine dans la région de Pleven. – Балканско езикознание, 2006, № 1, 13–18.