Балкански измерения на българската възрожденска литература

Балкански измерения на българската възрожденска литература

Доц. д-р Надежда Александрова

СИД в програма „Литературознание“, ФСлФ, 30 часа лекции

 

Изисквания:

  1. Присъствие на занятията
  2. Представяне на критическа перспектива или изворов материал по зададената тема от програмата по време на курса
  3. Форма на изпит – курсова работа (до 5 стандартни страници) и нейното защитаване пред колегите от СИД-а.

 

Теми:

  1. Докъде се простират Балканите? Дебати върху периодизацията и термините, с които се характеризира литературата от средата на 18 до края на 19 век.
  2. Срам и вина – пресрамването на българите в литературата от Паисий Хилендарски до Иван Вазов
  3. Софроний Врачански като преводач в контекста на Европейското просвещение и религиозните полемики. „Митология Синтипа философа“ и „Книга за трите религии“.
  4. Писмата и техните траектории на Балканите – история на ръкописните и печатни писмовниците на български в контекста на модерността и технологическия прогрес
  5. Берон, Букурещ и Брашов – раждането на буквара от духа на Просвещението. Детството като тема във възрожденската книжнина
  6. Историята на българската журналистика в контекста на периодичния печат в Османската империя. Ползи и приятелства – Константин Фотинов „Любословие“ в Смирна, Иван Богоров „Български орел“ в Лайпциг и „Цариградски вестник“ в Истанбул
  7. Преводите в османския контекст на 19 век – преплетени истории на рецепция и канали на междукултурен трансфер
  8. Българите на път – Балканите в пътеписи и мемоари на българи и чужденци от 18 и 19 век.
  9. Истории на плача и перформативност на завета – диалозите майка-син в български и балкански контекст – Кръстю Пишурка, Неофит Бозвели, Райко Жинзифов Христо Ботев
  10. Любовната тема в популярните романи на Балканите – „поучение чрез забавление“ или „гяволско хороигрище“. „Многострадална Геновева“, „Павел и Виргиния“, Любовник и неговите от любов приключения в Цариград“
  11. Българските писателки през 19 век – автентични и въобразени гласове.
  12. Началата на българския театър в Балкански контекст – позорището като „истинско училище“
  13. Учебната книжнина и нейната идеологическа предпоставеност – историческият разказ за българите под Османска власт от Паисий до Константин Иречек
  14. Обсъждане на проектите за курсови работи
  15. Защити на курсовите работи – заключително занятие