БЪЛГАРИ И ИЗТОЧНИ СЛАВЯНИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ВЪЗРАЖДАНЕТО – КУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

БЪЛГАРИ И ИЗТОЧНИ СЛАВЯНИ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО И ВЪЗРАЖДАНЕТО – КУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

СИД при специалност „Българска филология” задочно обучение

за учебната 2017/2018 г. (20 чaса)

Доц. д-р Илиана Чекова, Катедра по руска литература

 

Свободноизбираемата дисциплина „Българи и източни славяни през Средновековието и Възраждането – културни взаимодействия” разглежда в хронологична последователност протичащите с променлива активност културни контакти и влияния от Византия и славянския Юг към славянския Северо-изток и обратно: от България към Киевска Рус през ХІ-ХІІ в.; от България и Сърбия към Московска Рус през ХІV-ХVІ в.; от Киевска Рус към Балканите през ХII-ХIII в.; от Русия към Балканите през XV-ХVIIІ в. и др. Kурсът запознава с историята и поетиката на руската литература от Средновековието в контекста на феномена Slavia Orthodoxa, разглежда проникването на старобългарската книжнина в Киевска и Московска Рус; присъствието на български теми и образи в староруската литература както и на образи на източнославянски светци в българската литература и църковна живопис от Средновековието до наши дни. Внимание се отделя също така на митологията и фолклорните традиции на източните славяни в сравнение с тези на южните славяни.

 

ПРОГРАМА

1. Източните славяни – общи исторически и културни сведения. Митологични вярвания, обреди и фолклор на източните славяни. Сравнение с фолклорните традиции на южните славяни.

2. Литературите на Slavia Orthodoxa – типология и своеобразие. Пътят на славянската писменост и книга през Средновековието. Възникване и особености на старата руска литература. Връзки с византийската и старобългарската литература.

3. Културно-исторически прoцеси в Киевска Рус през ХI–ХIIІ век. Първо южнославянско (българско) влияние върху староруската литература. Български книги и автори от Златният век на българската култура в източнославянските земи. Общославянски и български теми в литературата на Киевска Рус.

4. Културно-исторически прoцеси в България през ХII–ХIII век. Източнославянско влияние върху българската литература. Източнославянски светци в старобългарската агиография.

5. Културно-исторически прoцеси в Московска Рус през XIV–ХVІ век. Второ южнославянско влияние върху староруската литература. Традициите на Търновската книжовна школа и ролята на нейните представители в  развитието на стила „плетение словес” в Московска Рус.

6. Културно-исторически прoцеси в България през ХV–ХVIIІ век. Източнославянскo влияние върху българската литература. Проникване на руски ръкописни и старопечатни книги. Източнославянски владетели и светци в българската литература.

7. Изображения на източнославянски светци в българските християнски храмове от Средновековието, Възраждането и Новото време.

 

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов Б. Из историята на руско-българските литературни връзки. Кн. 1. С., 1972.

Библиотека литературы Древней Руси. Т.1-10. СПб.1997-1999. http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2070#

Боева Л. Старата Киевска Русия (История, култура, литература). С., 1983.

Вачева А., Боева Л. Древнерусская литература. Хрестоматия. С., 1992.

Дигитална колекция на Университетска библиотека http://www.libsu.uni-sofia.bg/#

Генчев Н. Българо-руски културни общувания през Възраждането. С., 2002.

Горина Л., Б. Даскалова. Шедьоври на българската книжовност на руска земя. С., 2011.

Гагова Н. Владетели и книги. С., 2010.

Жени светици в източното православие. Съст., прев. Е.Томова, К.Иванова С., 1994.

История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. С., 2008.

Кирило-Mетодиевска енциклопедия. т. І, С., 1985, т. ІІ, 1995, т. ІІІ, 2003, т. ІV, 2003.

Куев К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.

Лихачев Д.С. Големият свят на руската литература. С., 1976.

Mихайлов Е. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. С., 1990.

Михайлов М. Староруска литература (XI – XVII в.) С., 1991.

Павлова Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. С., 1979.

Павлова Р. Восточнославянские святые в южнославянской письменности ХІІІ-XIV вв. S. Mengel. Halle, 2008.

Петканова Д. Средновековна литературна символика. С., 2000.

Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993.

Сахаров А.Н. Дипломацията на Древна Русия. IX – първата половина на Х в. С., 1984.

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник / Със.. Д. Петканова. С., 1992, 2. изд. 2003.

Франклин С. Письменность, общество и культура Древней Руси (ок. 950-1300гг.). Спб., 2010.

Чекова И. Първите староруски князе светци (Образи, символика, типология). С., 2013

Franklin, S., J. Shepard. The Emergence of Rus (750 – 1200). Longman, N. Y. 1996.

 

Статии на И. Чекова, свързани с проблематиката на курса

1. Митологемата “Цариград” в “Повесть временных лет”. – Годишник на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, Център за славяно-византийски проучвания “И.Дуйчев”, т. 90 (9) 2000, 425-439.

2. Варяги и варяжки предания в староруските паметници от XI – XIII век. – В: Викингите – мореплаватели, откриватели, създатели. София 2000, 131 – 142.

3.Образи на светостта в Киевска Русия от XI век. – Култ и обредност. Годишник на асоциация “Онгъл”, т. 2, год. II, С., 2001, 89-102. http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc

4. Князете-мъченици Борис и Глеб – семиотика на властта и агиологични кодове. – Четене на литературната класика. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Петко Троев. С., 2002, 9 – 15.

5. Коледният текст (Етноложки наблюдения върху руската фолклорна традиция). – Езици на общуването (Фолклор и религия). Год. на асоциация “Онгъл”, т. 3, г.. III, С., 2003, 31-38.

6. Эпос, мифы и мифологемы в древнейшем летописании Киевской Руси. – Ruthenica, т. 2, Киев, 2003, 85-92.

7. Източнославянски светци в българската християнска агиография и живопис. – В: Руската литература – културни диалози. В. Търново, 2008, 23-42.

8. Източнославянски светци в храмовете на следосвобожденска България. – Сб. 35 години катедра “Обща и сравнитена литературна история”. В. Търново, 2010, 11-24.

9. Св. Георгий Победоносец и св. Димитрий Солунский в культурной традиции Киевской Руси. – In stolis repromissionis. Светци и святост в централна и източна Европа. С., 2012, 211-222.

10. Равноапостолният княз Владимир в “Повест за изминалите години” – семиотика на княжеската святост. – В: Класика и канон в руската литература. Българският поглед. С., 2012, 20-30.

11. Библейска символика и владетелска святост (Княгиня Олга като библейската пророчица Раав). – В: Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед. С., 2013, 21–29.

12. Старозаветният наратив за Йосиф и неговите братя и владетелският модел на староруските и старосръбските князе. – Език и литература, 2013, 1–2, 146–155.

13. Изображения на източнославянски светци в български храмове през Средновековието и Възраждането. – Старобългарска литература, кн. 48, 2013, 258-282.

14. Светите князе Борис и Глеб – символика на владетелската мъченическа святост. – В: Класика и канон в руската литература. Университетският поглед. С., 2014, 28–39.

15. Сватбеният текст (наблюдения върху поетиката и символика на източнославянските сватбени песни и обредни формули). – В: Образ – мит – текст. Годишник на асоциация „Онгъл”, т. 14, год. X, С., 2016, 203-230.

16. Кирилло-Мефодиевское письменное наследие и восточные славяне. – В: Класика и канон в руската литература. Юбилеят. С., 2016, 179-191.

17. Източнославянски светци в българската литература. – В: Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май, 2013 г. София. Кръгла маса „Кирилометодиевистика”. С., 2014, 220-249.