Българска поезия, създадена от жени – XIX – XX век
доц. д-р Людмила Хр. Малинова
Курсът има за цел в рамките на 30 учебни часа да очертае основните имена в българската лирика, създадена от жени, през XIX – XX век. Творческите постижения на поетесите се открояват на фона на специфичните за съответния период художествени търсения, в контекста на българската лирика като цяло. Обемът информация е групиран в 15 тематични групи, чрез които се проследява историческия развой на изявите на българката в поезията.
- Българката и възрожденската култура. Първи предосвобожденски опити на жени в книжовността и поезията. Първи преводачки (Ирина Екзарх, сестрите Чомакови и др.); опити в поезията: Станислава Караиванова, Рада Киркович, Евгения Кисимова, Анна (Евгения) Бояджиева. Поетесите: Елена Мутева, Станка Николица, Екатерина Василева.
- Проблемни имена от периода на Възраждането: Елена Бенчева; Карамфила Стефанова; Рада Казалийска.
- Поетеси от края на XIX и началото на XX век в контекста на литературата ни от този период. Ирина Бачокирова и стихосбирката й “Българка” (1890 г.) Поетични изяви на Елисавета Ненова и Мария Ненова. Роза Попова. Екатерина Ненчева. Художествените опити на Лора Каравелова. Особености на поетиките.
- Мара Белчева.
- Стиловата разноликост в българската поезия между двете световни войни. Формиране на нови женски дружества, организации, съюзи. “Женският въпрос” и обществото. Активизиране на женския периодичен печат. “Вестник на жената” (1921 – 1944) – енциклопедия за пътя на българката. Жените-творци в изобразителното изкуство, театъра, музиката, белетристиката. Жанрово обогатяване на женското литературно творчество. Нови женски имена в поезията. Клубът на българските писателки и неговата роля за творческите изяви на поетесите. Първи по-обстойни критически изследвания за изявите на българката в поезията. Поетическите гласове на българката в периода между двете световни войни.
- Новаторската лирика на Елисавета Багряна.
- Творческият път на Дора Габе, Магда Петканова, Бленика.
- Социалната поезия на Мария Грубешлиева. Антивоенната лирика на Христина Стоянова. Аспекти на модерното в лириката на Яна Язова. Маринистичната поезия на Весела Страшимирова. Други български поетеси от периода между двете световни войни.
- Две женски имена сред поетическото поколение на 40-те години на XX век.: Весела Василева и Димана Данева.
- Поетически изяви на българката през 50-те и 60-те години: Невена Стефанова, Станка Пенчева, Ваня Петкова и др.
- Нови поетически търсения в женската лирика от 70-те и 80-те години на XX век: Рада Александрова, Калина Ковачева, Екатерина Йосифова, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Рада Панчовска и др.
- Екзистенциални тревоги в поезията на Блага Димитрова.
- Петя Дубарова.
- Някои откроени женски гласове на 90-те години на XX век и феминистката критика през периода. Федя Филкова, Мирела Иванова и др. В ситуация на постмодернизъм – във и извън него: Кристин Димитрова, Оля Стоянова, Амелия Личева и др. Женски имена в хайку поезията. Български поетеси от малцинствата. Български поетеси зад граница.
- Практически указания за работа с архиви (проучвателска, събирателска, популяризаторска дейност), свързана с жените творци – с оглед бъдещата работа на студентите филолози – като преподаватели, изследователи, журналисти, в сферата на културата и др.
17. 01. 2016 г.