УЧЕБНА ПРОГРАМА
по дисциплината
Българска цивилизация
/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/
Специалност: Международни отношения
Образователно-квалификационна степен: бакалавър
Вид обучение: редовно
Извадка от учебния план
| Наименование на дисциплината
|
Хорариум |
ECTS- кредити |
Форма на заключите- лен контрол |
|||
| Лекции | Семинарни упражнения | Практи-
чески упражнения |
Хоспити-
ране |
|||
|
Българска цивилизация |
75 | – | – | – | 1 | Изпит / устен/ |
Анотация
Курсът Българска цивилизация включва дисциплината История на България за чуждестранни студенти като част от общия курс Референт-преводачи по български език за чужденци и има за цел да проследи основаването и развитието на българската държава от нейното възникване до съвремеността. В рамките на своето обучение студентите ще се запознаят с основните етапи от историческото развитие на българския народ и ще придобият представа в хронологичен вид за политическите, културните, религиозните и стопански аспекти на държавата.
Специално внимание се отделя на анализа на документални свидетелства, благодарение на които студентите ще могат да се запознаят с мястото на България в международен аспект, както на Балканите, така и в Европа. По този начин се представя българския принос към религиозните, културните и политически постижения на световната цивилизация. На студентите ще бъде предоставен снимков и филмов материал, благодарение на който ще могат по-задълбочено да реализират своите представи, анализи и обобщения за българската история.
Форми на оценяване:
Изпит: устен
Лекционен курс
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1. | Създаване и укрепване на българската държава (края на VII – средата на IX в.) Славяни и прабългари по време на „Великото преселение на народите” (IV-VI в.). Заселване на славяни и прабългари на Балканите. Европейският югоизток по време на основаването и начално развитие на българската държава при хан Аспарух и хан Тервел. Териториално разширение и централизация на България през първата половина на IX в. |
4,5 |
| 2. | Приемането на християнството в България и политическо развитие на страната отвтората половина на IX век до падането под византийска власт 1018 г. Приемане на християнствотоот българите и създаване на църковна организация в страната. Делото на Св. Св. Кирил и Методий и технитеученици в европейски мащаб. Политическо и културно развитие на българскатадържава при цар Симеон.Държавно устройство на средновековна България (края на VII – края наХ в). Опитите на цар Самуил и неговите наследници за запазване на българската държавна независимост и падането на България под византийска власт. |
4,5 |
| 3. | Възстановяване и развитие на България при Асеневци от 1185 до 1241 г. Възстанието на Асеневци и освободителното движение при цар Калоян. Политическа хегемония на България в Европейския югоизток при цар Иван Асен IІ. Държавна уредба, културно и стопанско развитие. Падане на Българското царство под османска власт. |
4,5 |
| 4. | Българските земи под османска властXV-XVII в.
Българските земи в контактната зона между християнството и исляма. Развитие на османската управленска, религиозна, социална, юридическа и военна структура. Макроструктура и микроструктура на българското общество. Църква и култура в българските земи през XV-XVII в.Юридически статут и организация на православната църква в Османската империя.Религиозна, образоватена и културна роля на църквите и манастирите за съхраняване на българската народност.Антиосманска съпротива на българите през XV-XVII в. |
4,5 |
| 5. | Ранно българско възраждане Фактори на Българското възраждане. Същност, съдържание и хронологически граници.Етнодемографски потенциал на българската народност. Нови явления и тенденции в стопанските отношения в българските земи през XVIII и началото на XIX в. Социални промени в българското възрожденско общество. Зараждане на националната идея. Паисий Хилендарски – живот, дело, последователи. |
4,5 |
| 6. | Софроний Врачански – религиозна, културна и политическа дейност. Формиране и активност на политически кръг в Букурещ в началото на ХІХ в. и участие на българите в руско-турските войни и в националноосвободителните движения на съседнитенародипрезХVІІІиначалотонаХІХв. | 4,5 |
| 7. | Развитие на българската просвета през Възраждането Килийните училища и зараждане на стремеж към създаване на светски училища. Предпоставки, етапи на развитие, центрове, структура и дейци на просветното дело. Нови педагогически модели и подходи. Ролята на Българската екзархия за защита и укрепване на образованието. Идеите за откриване на университет. |
4,5 |
| 8. | Културните промени в българските земи през Възраждането –развитие междумодерните влияния и традициите.Ролята на създаващата се интелегенция за формирането на нови тенденции и явления в ежедневието на възрожденския българин. Идеите за нормиране на книжовен език, развитие на литература, периодичен печат, наука, театър, музика, изобразително изкуство и архитектура. | 4,5 |
| 9. | Борбата за независима българска църква през епохата на Възраждането Предпоставки, характер и началона църковното движение. Етапи, програмни документи, основни дейци, и идейни течения. Чужди влияния върху борбите на българите за духовна еманципация. Учредяване на Българската екзархия и нейната роля върху обществено-политическия живот на българския народ. |
4,5 |
| 10. | Източната криза и националноосвободително движение на българския народ от 50-те до края на 60-те години наXIX в. Кримската война (1853-1856) и българите. Политическа и революционна дейност на Георги Раковски. Четнически акции в българските земи. Емигрантски политически организации в Румъния, Сърбия и Русия. Одеско българско настоятелство, Добродетелна дружина и Таен български централен комитет. Проекти на цариградските българи за решаване на българския политически въпрос. |
4,5 |
| 11. | Националнооссвободителното движение от края на 60-те години наXIX в.до Освобождението (1878) Идеология и революционна дейност на Васил Левски. Създаване и дейност на БРЦК. Обществена и политическа дейност на Любен Каравелов. Христо Ботев – политически идеи и революционна дейност.Източната криза (1875-1878) и българският политически въпрос. Създаване и дейност на БРК. Опит за въстание през септември 1875 г. Създаване и дейност на Гюргевския революционен комитет. Априлското въстание от 1876 г. Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението (1878). |
4,5 |
| 12. | Възстановяване и развитиенабългарскатадържаваот Освобождението до края на XIX в. Временнорускоуправление в Княжество България. Учредителносъбрание и приеманенаТърновскатаконституция. Политическо развитие на Княжество България и Източна Румелия до 1885 г.Сръбско-българскатавойна, Съединението (1885) и неговото международно признание. УправлениенаНароднолибералнатапартия – вътрешна и външнаполитика. Образуване и управлениенаНароднатапартия – вътрешна и външнаполитика. |
4,5 |
| 13. | България в навечерието и повременаБалканскитевойни и Първата световна война (1908-1918) Българският национален въпрос. Международното положение и политическата ситуация приобявяването на независимостта на България (1908). Дипломатическа подготовка заизграждане на Балканския съюз. Първа Балканска война (1912-1913). Втора Балканска (Междусъюзническа) война – 1913 г. Подготовка и участие на България в Първата световна война. |
4,5 |
| 14. | ПолитическоразвитиенаБългария (1918-1944) Версайската система от договори и положението настраната след войната. Ньойскиятмирендоговор и реакцията в България. Самостоятелноуправлениена БЗНС.Превратътна 9 юни 1923 г. и политическото развитие до 1939 г.България в годинитенаВторатасветовнавойна (1939-1944). Държавниятпревратна 9 септември 1944 г. |
4,5 |
| 15. | Обществено и културно развитие на България от 1878 до 1944 г. Формиране на гражданско общество и органи за управление. Държавна политика и нормативна уредбаза развитието на местната индустрия, културата и образованието. | 4,5 |
| 16. | Българската държава след края на Втората световна война. Крахът на социализма през 1989 г.България и останалите страни от Източния блок.Модел за изграждане на социалистическа държавно-политическа система. Промени в обществения живот, икономиката и културата. Крахът на социалистическата система и демократичните промени след 1989 г. | 4,5 |
Литература:
Ангелов, П.Българскосредновековие.Лекционенкурс.София, 1999
Баева, Ис. и Калинова, Е. Българските преходи 1939-2010. София, 2010
Бонева, В.Възраждане: България и българите в преход към Новото време.Шумен, 2005
Гаврилова, Р. Българският възрожденски град: ретроспекции и проекции. // Градът: символи, образи, идентичности. Съст. Светлана Христова. София, 2002, 11-16.
Гандев, Хр. Проблеми на Българското възраждане. София, 1976
Генчев, Н. Българската култура XV-XIX в. София, 1988
Гюзелев, В. Княз БорисI. София, 1969
Гюзелев, В.АпологиянаСредновековието. София, 2004
Гюзелев, В. и Божилов,Ив.ИсториянасредновековнаБългария VII-XIVв.,История на България в три тома,София, Анубис, 1999
Георгиева, Цв. иГенчев, Н. История на България XV-XIX в., Т.II
Грънчаров, Ст. и Стателова, Ел.История на България (1878-1944), Т. IIIИздателскакъща „Анубис”.София 1999.
Димитров, А. Училището, прогресът и националната революция. София, 1987
Косев, К., Н. Жечев, Д. Дойнов. Априлското въстание. София, 2006
Косев, К., Ст. Дойнов.Освобождението (1877-1878). София, 2003
Лалков, М. България след Освобождението (1878-1912). Лекционен курс. София, 2001
Митев, Пл. Българско Възраждане. Лекционен курс. София, 2012
Съставил програмата:
гл. ас. д-р Радослав Спасов