Кандидатстудентски изпит по български език и литература – 2017 г.
Кандидатстудентският изпит по български език и литература проверява и оценява знания и умения като резултат от обучението по български език и литература в средното училище по посока на: четене с разбиране на текст, включващо извличане на информация, извеждане на преки и непреки заключения, тълкуване и обобщаване; владеене на основните граматични, правописни и пунктуационни норми; редактиране на текст, създаване на аргументативен тип текст (есе).
Изпитът се състои от две части: тест с 50 въпроса (70 точки, като 1/3 от точките са за въпросите по литература) и задача за изграждането на аргументативен тип текст (есе) (30 точки). Максималният брой точки е 100.
Създаването на аргументативен текст (есе) е задължителен компонент от изпита, което означава, че при отказ от писането на есе точки няма да се присъждат, въпреки че кандидатът може да е дал верни отговори на задачи от теста. Темата на есето може да бъде върху твърдение/сентенция от литературен или нелитературен източник. Текстът трябва да е в обем до 3 страници.
Тестът включва въпроси както от затворен, така и от отворен тип. Тестовите задачи по литература и част от задачите по български език са формулирани на базата на откъси от текстове. Въпросите, проверяващи литературните компетентности на кандидатите, са базирани върху откъси както от текстове, включени в програмата по български език и литература за задължителна и профилирана подготовка за 11. и 12. клас, така и от текстове, невключени в учебната програма. Въпросите върху откъс от неизучавано произведение са формулирани така, че отговорите им да не изискват познаване на целия текст.
По-малка част от въпросите, свързани с литературни компетентности, изискват фактологически знания (разпознаване на авторство, заглавие и т.н.), а по-голямата част от тази група въпроси предполага умения за четене на художествен текст – обяснение на мотивацията на героите, тълкуване на функцията на използваните изразни средства, коментар върху структурни особености на текста и т.н.
Продължителността на изпита е 4 часа.
Примерни задачи по някои от компонентите на теста по български език:
В кой ред всички думи са написани правилно?
А) не знаейки, изскачам, умилостивявам, безпорен
Б) недооценявам, оттенък, изгнанник, Българско Национално радио
В) възпирам, кандидатстудентски, безкомпромисна, Горна баня
Г) лиро-епически, поет-революционер, израстна, втората световна война
В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?
А) Двата храм-паметници си приличат по външна конструкция.
Б) Десетте градове са обявени за международни паметници на културата.
В) Наоколо са намерени няколко каменни саркофази.
Г) Паметникът е построен от малцина българи патриоти.
В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?
А) Как е трябвало да постъпя разбрах едва на следващия ден.
Б) Той усети, че краката му се стоплиха, и се озърна изпитателно.
В) Да отидем всички беше невъзможно.
Г) Ще се включа в екипа, едва когато оздравея.
В кой ред думите НЕ са синоними?
А) блян, мечта
Б) отговор, ответ
В) привет, поздрав
Г) преписка, приписка
Примерни задачи по литература:
Прочетете откъса и изпълнете задачите след него (от 1. до 42. включително)
Горе, на Черковното кафене, до разтворения прозорец седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Но Велико кехая е весел, той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. После потрива ръце и дума:
– Всичко е наредено, бей ефенди; гледай си работата, вълкът е в капана…
На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена. Това са условните знаци за сеймените, скрити в пусия. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, значеше смърт.
(…)
Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил – броеницата от бея, карамфилът от Рада. Той е близо, гледа към Рада, гледа я и се усмихва.
Беят мачка бялата си брада и дума:
– Какъв юнак! Какъв хубавец!
– Кърпата, бей ефенди, кърпата! – вика Велико кехая.
– Какъв юнак – повтаря беят унесен, – какъв хубавец!
Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца. Беят го хваща за ръката:
– Не, чорбаджи, такъв човек не бива да умре!
– А момичето ми! А честта ми! – вика Велико кехая, отскубва се, отива до прозореца и размахва червената кърпа.
1.Коя от следните двойки думи НЕ препраща към двойката герои Мурад бей и Велико кехая?
А) намръщен – весел
Б) мълчи – дума
В) чибук – шалвари
Г) унесен – напет
2.Думата „пусия” в откъса означава:
А) скривалище
Б) окоп
В) засада
Г) сергия
3.Кой е бащата на Рада?
А) Велико кехая
Б) Мурад бей
В) Мустафа
Г) не присъства в откъса
4.В разказа беят турчин изглежда духовно по-благороден от българина Велико кехая, като по този начин се:
А) подчертава раболепието на роба пред господаря
Б) изразява резервирано отношение към българския народ
В) проблематизира стереотипното мислене за поробителя
Г) пораждат съмнения в смисъла на освободителните борби
5. По повод на героите в книгата, от която е взет този откъс, критикът Владимир Василев изразява следното мнение: „Такива са хората на природата. Срещу всичко те застават с цялата си същност. Душата им е открита, проста и ясна.” Кое от изреченията в откъса подкрепя това твърдение?
А) Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.
Б) Мустафа върви по средата на улицата.
В) Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца.
Г) На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена.
6. В кой период от развитието на българската литература е създадено произведението, от което е взет откъсът?
А) преди Освобождението
Б) в края на 19. век
В) между Първата и Втората световна война
Г) след 1944 година
7. Посочете заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет настоящият откъс.
…………………………………………………………………………
8. Обяснете в 2-3 изречения функцията на сегашното време, използвано в откъса.
………………………………………………………………………………………………….
9. Обяснете в 2–3 изречения защо беят отказва да размаха червената кърпа.
…………………………………………………………………………………………………
Примерни теми за аргументативния текст (есе):
„Направи добро и го хвърли в морето”
”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов)