Д-р Горан Благоев
Визуалната антропология е едно от най-модерните направления в съвременната антропологическа наука със свое особено място в системата на хуманитарното знание. Нейният предмет е свързан със създаване и анализ на етнографски филми основно за изследователски и преподавателски цели. Като метод се заражда в края на 19 в., но като направление се оформя след Втората световна война в рамките на американската културноантропологична традиция. Днес се развива като неотменима част от системата на културната и социална антропология.
Първоначално на нейния продукт не се придава самостоятелно значение – той се използва главно като илюстративен материал, допълващ антропологическите изследвания. Утвърждаването на визуалната антропология като академична дисциплина след Втората световна война среща редица пречки поради трудното първоначално възприемане на научното и дидактично значение на документалния филм. Въпреки това дисциплината бавно и категорично си пробива път в програмите на западните университети, тъй като тя запълва празнината, превръщаща антропологията, по думите на Маргарет Мийд, в предимно вербална наука, при която изследователят разчита повече на устно изразените спомени на своите информанти, отколкото на директно наблюдение и документиране на един или друг елемент от културата на изследваната общност. Тази “недовършеност” на дисциплината се преодолява с използването на аудиовизуална техника в процеса на самото антропологично теренно изследване, в използването на визуалния метод като допълващ и илюстриращ изследваните чрез класическите за науката методи, явления.
Предимството на етнографския филм се състои в това, че той “запечатва” в развитие един или друг културен елемент или процес, който поради избирателната същност на паметта трудно би могъл да се реконструира по спомени на носителите на културата. От друга страна, визуализирането на културата надхвърля многократно възможностите на писменото описание, било то и резултат от така нареченото “дълбинно интервю”. Освен това анализът на някои културни явления, като например танца или движенията на тялото е немислим и невъзможен без използването на визуалния метод. Последният се прилага най-вече с цел добиване на визуален материал за антропологичното изследване, т.е. той е много съществена част от общата антропологическа методология.
С развитието на аудиовизуалната техника и особено с появата на видеото не само се улеснява заснемането и показването на етнографски филми, но и се достига до осъзнаване на факта, че те представляват принципно нов вид антропологичен текст, който не може да бъде сведен само до писменото описание на изследваната култура и не може да служи само за илюстрация на писмения текст. Главната особеност на този “видеотекст” (обусловена от използването на “екранния” език) се състои в това, че той улавя и показва на зрителя (студент, специалист или масов зрител) такива детайли от изследваната култура, които до тогава са били невидими и които не могат да се уловят по никакъв друг начин. Разбира се, филмът, подобно на текста, е също плод на авторова интерпретация. Разликата се състои в това, че докато научният текст е плод на вторична интерпретация (изследователят анализира не самите културни реалии, а техното отразяване в наративите на носителите на културата или в неговите собствени полеви записки), при визуалната интепретация културата “проговаря” сама за себе си, зрителят вижда нейните носители, живите хора, за които тя е реалност, а не научна абстракция. Същевременно нерядко зрителят придобива представа и за начина на работа на изследователя, който също може да присъства във филма.
С течение на времето възникват перспективни изследователски направления като анализ на екранната реч на оператора – представител на друга култура или пък т.нар. “биодокументално кино”, създавано от носители на изследваната култура. Така визуалната антропология от обикновен илюстративен метод се превръща в самостоятелна дисциплина със свои обект, проблеми, методи, стратегии и тактики на изследване, а също и със своя интерпретация на данните. Тя е от особена важност за подготовката на студентите-антрополози за теренна работа – те се научават не просто да регистрират културните факти, но и как да ги “обработват” . Това включва целия процес от избора на обект за визуална фиксация до интерпретацията на получените данни. Теоретичното и идеологическо значение на визуалната антропология се състои в непосредстваната й връзка с актуалния за съвременната хуманитаристика проблем за представянето на чуждата култура, за “превода” на една културно-историческа общност на “езика” на другата. Тоест тя е израз на диалога между културите и тъкмо в това се крие нейната основна теорeтична и методологична същност. Ето защо предлаганият курс може да подготви не само бъдещи документалисти и изследователи, но и експерти с компетенции по проблемите на културата и обществото като цяло.
Преподаването по антропология е непълно без прилагането на визуалния метод. В този смисъл курсът придава завършеност на магистърската програма “Антропология и филология”. Той може да откликне на обективната необходимост от подготовка на компетентни хора, които чрез изработка на професионални етноложки и други документални филми да бъдат способни да изпълняват една от основните функции на антрополога – “да превеждат”, да пренасят послания от една култура в друга. Това ще повиши качеството на филмите, които към момента (доколкото ги има) в голямата си част са дело на непрофесионалисти. Завършилите курса ще усвоят:
- специализирани познания по общи и специфични теми в социалната и културната антропология;
- специализирани познания за филма като основен репрезентативен метод в полето на антропологията и за документалния филм като жанр;
- практически умения, необходими за изработване на етноложки филм като писане на сценарий или режисура;