Глаголическо наследство на Балканите – минало настояще
30 ч. лекции, МП „Старобългаристика” и „Опазване на българското културно наследство”
Доц. д-р Маргарет Димитрова
Курсът цели да даде представа на студентите магистранти за историята на глаголическата книжнина в българските и хърватските земи в контекста на другите писмени традиции в Европа през Средновековието до XIX век: гръцка, латинска, кирилска, както и да посочи основни точки на взаимодействие и контакти и да потърси съвременните измерения на старото книжовно наследство и взаимодействия.
Очаква се студентите да разширят познания върху история на писмото до днешните компютърни системи; върху средновековните културни контакти на Балканите; върху типовете книжовни паметници и формите на изкуство в региони на Slavia Orthodoxa et Slavia Romana; върху съотношението фонемна система – графемика, говорим език – книжовен език; използване на обекти от културното наследство в съвременната култура и всекидневие. Търсят се измерениятa на съвременните континуанти на средновековната култура, както и начинът на интерпретация и „употреба” на миналото.
Основните задачи на курса може да се сведат до следното:
– да изгради теоретическа парадигма за същността и спецификите на средновековната славянска култура, свързана с глаголическото писмо;
– да изгради ориентация върху отношенията език – писмо – култура;
– да предложи модел за професионална интерпретация на емблематични културни артефакти;
– да подготви студентите за занимания с по-новите историко-културологични и литературно-езиковедски методи и интерпретативни стратегии;
– да даде представа за стратегии към миналото от времето на Просвещението и Романтизма по отношение на книжовното минало.
Програмата предвижда възможност студентите сами да изберат някои от темите за дискусия и да представят свои гледни точки при анализа на избран от тях обект от българската и хърватската глаголическа култура.
Курсът е в тясно взаимодействие и допълва знанията по дисциплини, посветени на старобългарския език и средновековната литература и има връзки с историческа етнология, етнология и туризъм, език и култура.
Аудиторната заетост, с обща продължителност 30 часа, се осъществява под формата на лекции (2 часа седмично). Обучението включва запознаване с фотоси на архивни и старопечатни издания, албуми, мултимедия. Работата по всяка тема завършва с дискусия, по време на която студентите могат да формулират въпроси и/или да представят свои идеи и концепции. Четири часа са предвидени за семинарни занятия, за повече дискусии върху поставени проблеми (симулиране на кръгла маса) и на реферати, представени от студентите (симулиране на конференция) с опоненти, предварително подготвени по темата на реферата.
Предварителни изисквания към студентите: да имат основни познания по старобългарски език.
ОСНОВНИ ТЕМИ:
- Исторически условия, при които е създадена глаголицата и са преведени първите книги от гръцки на старобългарски. Мисията на св. братя Кирил и Методий. Глаголицата в Моравия и Панония.
- Хипотези за произхода на глаголицата. Ранни глаголически правописни системи. Звук и буква.
- Типове книги и текстове, писани с глаголица в България.
- Глаголица и кирилица в България.
- Хипотези за пътищата, по които стигат глаголическите книги в хърватските земи.
- История на хърватската глаголица и правопис: ранни глаголически паметници. Башчанска плоча. Виенски листове. Будапещенски фрагмент (електронни издания). Зрял период на хърватската глаголица: нормиране, влияние на латинската графика и украса на ръкописите. Хърватска глаголическа епиграфика.
- Редактиране на ранните Кирило-Методиеви и преславски преводи в хърватска среда. Францисканската реформа на литургичните книги. Типове хърватски глаголически извори: мисали, бревиари, сборници, грамоти.
- Основни средища, в които са се писали и употребявали книги на глаголица.
- Глаголица, кирилица и латинско писмо в хърватските земи.
- Преводи от латински, италиански и чешки в хърватска среда.
- Календар. Ранни светчески култове. Обогатяване на календара. Местни истърски светци. Св. Кирил и Методий и св. Валентин.
- Хипотези за ранна глаголическа и кирилска традиция в Сърбия. Хипотези за началото на славянската книжнина в сръбските земи. Връзки с Охрид и Преслав. Познавали ли са в сръбските книжовни средища глаголицата? Босненски ръкописи: Кирилица и глаголица.
- Съвременни правописни системи на Балканите. Въвеждане на латиницата в Хърватия. Съвременно отношение към старината и славянското наследство.
- Новите глаголаши. Глаголическо наследство и идентичност. Глаголическо наследство и туризъм. Глаголицата и съвременната мода. Глаголицата и младежките вкусове – съвременни употреби на глаголицата.
Форми и методи на оценяване:
Текуща оценка, която се формира на базата на а) изготвена библиография по избрана тема; б) участие в дискусиите, включително като опонент при симулиране на конференция; в) участие в час в анализ на извори; г) презентация по избрана от студента тема; д) изработване на идеен проект за използване на глаголическото наследство в съвременната култура
ЛИТЕРАТУРА
Основна на български език:
Димитрова, М. Старобългарската литература и средновековната сръбска книжовна традиция – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 315-323.
Димитрова, М. Старобългарската книжнина и хърватската глаголическа традиция – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, 324-329.
Динеков, П. и др. Кирило-Методиевска енциклопедия. 4 тома. София, 1985-2003.
Гагова, Н. Традиции кирило-методиевски извън българските земи (хърватските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. София, 2003, 108-114.
Иванова, Кл. Традиции кирило-методиевски (в южнославянските земи). – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4, София, 2004, 100-108.
Илчев, П. Към първоначалното състояние на глаголическата система. – Език и литература 24 (1969), 29-40.
–––. От какво зависи видът на глаголическите буквени начертания. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 74-95.
–––. Старобългарски алограми и тяхната дистрибуция. – В: Константин-Кирил Философ: Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София, 1971, 321-339.
Попконстантинов, К. Разпространение на старобългарската писменост през IX-X v. (по епиграфски данни). – Старобългарска литература 17 (1985), 39-69.
–––. Двуезични надписи и абецедари от старобългарския манастир при с. Равна, Варненски окръг. – Известия на Народния музей Варна 20 [32] (1984), 67-72.
Станчев, К. Хърватските глаголически служби за Кирил и Методий. – Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 254-258.
Велчева, Б. Късната българска глаголица. – В: Кирило-Методиевски студии. Т. 12, София, 1999, 133-141.
По избор (на различни езици)
Angusheva-Tihanova, A. The Medieval Croatian Apocryphal Tradition in the Context of he Old Slavic Patterns: The Story about the Twelve Fridays. – In: Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik radova. I. Zagreb, 1997, 513-520.
Auty, R. Glagolitic Й and Щ: facts, conjectures and pobabilities. – In Zbornik u čast Stjepana Ivšića, ured. M. Hraste et al., 5-11. Zagreb, 1963.
Badurina, A. et al., eds. Leksikon ikonografije, liturgike i simbolike zapadnog kršćanstva. Zagreb, 1993.
Badurina-Stipčević, V. Mlađi hrvatskoglagoljski prijevodi Biblije. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbronik radova. Vol. 1, eds. S. Damjanović et al., 521-526. Zagreb, 1997.
Birnbaum, H. How did Glagolitic writing reach the coastal regions of northwestern Croatia? – Croatica 42/43/44 (Hercigonjin Zbornik) (1996), 69-79.
Bratulić, J. and M. Lončanić, eds. Ritual Rimski po Bartolomeu Kassichiu od Druxbae Yesusovae. Bibliofilska izdanja 26. Posebna izdanja za hrvatski jezik 3. Zagreb, 1993.
Corin, A. TheNewYorkMissal: Apaleographicandphoneticanalysis. Slavic Studies 21. Columbus, 1991.
–––. “O reformama hrvatskoglagoljskih liturgiskih knjiga u 13.stoljeću.“ В: Prvihrvatskislavističkikongres, eds. S. Damjanović et al., 527-538. Zagreb, 1997.
–––. “Early Textual Transmission from Bulgaria to Northern Dalmаtia: A Source for Reconstructing the Pre-Hilandar Serbian “Library”?” – In: Monastic Traditions. Selected Proceedings of the Fourth International Hilandar Conference (the Ohio State University, 14-15 August 1998), ed. by Ch. E. Gribble and P. Matejić. Bloomington, Indiana: Slavica, 2003, 13-53
Croatia in the Late Middle Ages and the Renaissance. A Cultural Survey. Eds. Ivan Supičić, Eduard Hercigonja. London-Zagreb, 2008.
Damjanović, S. Языковые поиски хорватских глаголяшей. – Studia slavico-byzantina et mediaevalia europensia. Т. 1, 231-241.София, 1988.
–––. Jedanaest stoljeća nezaborava, 31-35. Zagreb, 1991.
–––. Jezik hrvatskih glagoljaša. Zagreb, 2008.
Добрев, И. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. –Кирило-Методиевски студии 8 (1991), 216-252.
Добрев, И. Глаголицата. София, 2005.
Добрев, И. Българският език. София, 2005.
Добрев, И. Прозрения в старобългарската старина. София, 2006.
Fučić, B. Glagoljski natpisi. Zagreb, 1982.
Grabar, B. Apokrifna Djela apostolska u hrvatskoglagoljskoj literaturi. – RadoviStaroslavenskoginstituta6 (1967), 109-208.
–––. Osobitosti grafije i jezika glagoljskog Frašćićeva psaltira. – In LitteraeSlavicaeMediiAevi, FranciscoVenceslaoMareš sexagenariooblatae, ed. J. M. Reinhart, 75-96. Munich, 1985.
–––. Ćirilometodski i staroslavenski prijevodi u hrvatskoglagoljskim prijepisima. – Slovo36 (1986), 87-94.
Grabar, B. et al. Rječnikhrvatskeredakcijecrkvenoslavenskogajezika. Т. 1-5 и сл. Zagreb, 1991-1995.
Hamm, J. Psalterium Vindobonense. Osterreichische Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse. Schriften der Balkankommission. Linguistische Abteilung . Vienna, 1967.
Hercigonja, E. Društveni i gospodarski okviri hrvatskog glagoljaštva od 12. do polovine 16. stoljeća. – Croatica 2/2 (1971), 7-100.
Hercigonja, E. Povijest hrvatske književnosti. Vol. 2, Srednjovjekovna književnost. Zagreb, 1975.
–––. Tropismena i trojezična kultura. Zagreb, 1996.
–––. Na temeljima hrvatske književne culture. Zagreb, 2004.
Hrvatskasrednjovjekovnaproza. T. 1.(ur. Vesna Badurina- Stipčević) T. 2 (ur. Marija-Anna Duerigle). Zagreb, 2013.
Христова, И. Преславизмите в апостолските четива в хърватските глаголически мисали и бревиари – В: Преславска книжовна школа. Т. 7. София, 2004, 42-56.
Jagić, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. 2d ed. Berlin, 1913.
–––. Grškovićev odlomak glagoljskog apostola. – Starine 26 (1893), 46-53.
–––. Priměri starohervatskoga jezika. Zagreb, 1866.
Jurić-Kappel, J. Hrvatskoglagoljski Psaltiri i cirilometodska tradicija. – In Prvi hrvatski slavistički kongres. Zbornik sažetaka i nacrtaka, eds. S. Damjanović and K. Nemec, 187-188. Zagreb, 1995.
–––. Die Stellung des bosnischen Psalters (1404) innerhalb der verwandten slavischen Texte. – Wiener slavistisches Jahrbuch 38 (1992), 37-52.
Klaić, N. HistorijskapodlogahrvatskogaglagoljaštvauXiXIstoljeu. – Slovo, 15/16, 1965, 225-281.
Kuna, H. et al. Zbornik Hvala Krstjanina. 2 т. Sarajevo, 1986.
Lomagistro 2004: Lomagistro, B. Paleografska pitanja periodizacije i klasifikacije glagoljice. – U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50.obljetnice Staroslavenskog institute. Zagreb, Krk, 2004, 453-483.
Malić, D. Tragovi glagoljičke tradicije u starohrvatskom latiničkom rukopisu “Žića sv. otaca.” – Studia Slavica Academiae Scientiarum Hungaricae 36 (1990), 239-245.
Mihaljević, M. Generativna fonologija hrvatske redakcije crkvenoslavenskog jezika. Zagreb, 1991.
Mihaljević, M. Fonološki sustav najstarijih fragmenata. – В: Българи и хървати през вековете. София, 2003: 43-57.
Mihaljević, M. and J. Reinhart. The Croatian Redaction: Language and Literature. – Incontri Linguistici, 28, 2005, 31-82.
Минчева, А. Към въпроса за Кирило-Методиевите традиции в дейността на преславските книжовници. – Език и литература 37/6 (1981), 29-38.
Nazor, A. Još jedan glagoljski tekst Legende 0 12 petaka. – Croatica, 42/43/44, 1996, 289-299.
Pantelić, M. Glagoljski kodeksi Bartola Krbavca. – Radovi Staroslavenskog instituta 5 (1964), 5-98.
–––. The historical and liturgical composition of Hrvoje’s Missal. В: Missale Hervoiae ducis Spalatensis Croatico-glagoliticum, изд. от B. Grabar, A . Nazor, and M. Pantelić. 519-524. Zagreb, Ljubljana, Vienna,1973.
Paun, M., M. Žagar. Slavonski glagoljski natpisi. – U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb, Krk, 2004, 271-284.
Petrović, Ivanka. Croatian and European Hagiography. – In: Croatia in the Late Middle Ages and the Renaissance. A Cultural Survey. London, Zagreb, 2008, 323-348.
Povijesthrvatskogajezika. 1. Knj: Srednji vijek. Zagreb, 2009. Knj. 2. 16 v. Zagreb, 2011.
Reinhart, J. Eine Redaktion des kirchenslavischen Bibeltextes im Kroatien des 12. Jahrhunderts. – Wiener slavistisches Jahrbuch 36 (1990), 193-241.
–––. “Najstarije svjedočanstvo za utjecaj Vulgate na hrvatskoglagoljsku Bibliju.” – Slovo 39-40 (1989-1990), 45-52.
Reinhart, J. Najstarije svjedočanstvo za utjecaj Vulgate na hrvatskoglagoljsku Bibliju. – Slovo,39/40, 1989-1990, 45-52.
Reinhart, J. Biserka Grabar kao istraživač staroslavenske baštine kod Hrvata. – U: Glagoljicaihrvatskiglagolizam. Zbornik radova s međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100.obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb, Krk, 2004, 67-80.
Reinhart, J. Eine Abschrift des kommentierten Propheten Oseas in der kroatisch-glagolitischen Tradition (Brevier des Vid von Omišalj von 1396). – In: Acta palaeoslavica. In honorem professoris Angelinae Minčeva. Sofia, 2005, 24-32.
Schaeken, J. Die Kiever Blätter. Studies in Slavic and general linguistics 9.Amsterdam, 1987.
Славова, Т. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 161-173.
Станкова, Р. Кирило-Методиевото наследство в ранната сръбска книжовна традиция. – Црквене студиje, 1, 2004, 105-119.
Станкова, Р. Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от XIII и началото на XIV в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. София, 2005, 423-447.
Štefanić, Vj. GlagoljskirukopisiotokaKrka. Djela JAZU, 51. Zagreb, 1960.
Štefanić, V. Jedna hrvatskoglagoljska inkunabula iz godine 1491. – Rad JAZU 285 (1951), 53-93.
–––. Splitski odlomak glagoljskog misala starije redakcije. – Slovo 6-8 (1957), 54-133.
Стойкова, А. Житието на св. Георги в хърватските глаголически фрагменти. – В: нýстъ оyченикъ надъ оyчителемь своимь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 315-322.
Tandarić, J. Hrvatskoglagoljski apostol izmedu istoka i zapada. – Croatica 19 (1983), 155-166; репринт Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 310-318. Zagreb, 1993.
–––. Sveto pismo u hrvatskoglagoljskim liturgijskim kodeksima. – Polata k“nigopis’naja 14/15 (1985), 15-24; reprint в Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 319-326. Zagreb, 1993.
–––. Tekstološka istraživanja hrvatskoglagoljskih liturgijskih spomenika. – В: Hrvatskoglagoljska liturgijska književnost. 21-26. Zagreb, 1993.
Трифонова, Р. Българската традиция при формирането на общия южнославянски фонд и неговото усвояване в сръбските земи през XI-XIII в. (Тезиси). – Старобългарска литература, 28-29, 1994, 56-61.
Трифуновић, Ђ. Ка почецима српске писмености. Београд, 2001.
Турилов, А. А. Роль сребской традиции в сохранении древнейших памятников славянской литературы. – Славянский альманах 1998. Москва, 1999, 17-29.
Vajs, J. Die Nomenklatur in den kroatisch-glagolitischen liturgischen Büchern. – Archiv für slavische Philologie 29 (1907), 560-580.
–––. Mešni řád charvátsko-hlaholského misálu Illir. 4 a jeho pomer k moravskopanonskému sakramentári stol. IX. – Acta Academiae Velehradensis 15 (1939), 89-141.
–––. Nejstarši breviár charvatsko-hlaholsky (Prvý breviár Vrbnicky). Prague, 1910.
–––. Najstariji hrvatskoglagoljski misal. S bibliografskim opisima svih hrvatskoglagoljskih misala. Zagreb, 1948.
–––. Rukovet’ hlaholskй paleografie. Prague, 1932.