Граници в представите за жената в литературата и в културния живот между двете световни войни
Специалност: Докторантско училище на ФСлФ
Образователно-квалификационна степен : Доктор
Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка
15 ч. лекции
15 ч. саминарни упражнения
Кредити – 5
Форма на заключителен контрол – курсова работа / устен изпит
Анотация
В обхвата на програмата на курса попадат процеси, тенденции и образи от българската литературата, писана между двете световни войни. Фокусът е конструирането на женската идентичност през периода, посредством застъпването на границите между социално и литературно въображение. Интерпретацията на явленията има интердисциплинарен характер и се стреми да съвмести културологичните наблюдения върху периода с изработването и функционирането на джендър стереотипите относно женските персонажите и наблюденията върху литературния текст. Курсът се стреми да предизвика утвърдените представи за типовете женственост в литературата и културния живот като изследва генеалогията на образите от предишни периоди и потребностите, които обусловяват тяхното появяване през този.
Семинарни упражнения
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум (учебни часа) |
| 1. | Основни тенденции при конструиране на женската идентичност през 20-те и 30-те години на XX век | 4 |
| 2. | Женската идентичност и време. Поколението и вечността – два проекта на женската история; два модела на женско време през междувоенните десетилетия | 4 |
| 3. | Женският въпрос през 20-те и 30-те години на XX век. Чужди и български контексти в теорията и публицистиката | 6 |
| 4. | Женският въпрос през 20-те и 30-те години на XX век. Литературни практики | 4 |
| 5. | Градската жена. Граници на представянето | 2 |
| 6. | Любовта като болест през междувоенните десетилетия. Меланхолният етос на 20-те | 2 |
| 7. | Дебатът за семейния модел през 20-те и 30-те години на XX век. | 2 |
| 8. | Социален опит и литература. Граници на модерната родова патриархалност през междувоенните десетилетия | 2 |
| 9. | Еманципантки и съпруги. Форми на женско присъствие | 2 |
| 10. | Женската поезията – образи на Аза, фигури на Другия | 2 |
Библиография
Библиография на първоизточници:
Багряна, Е. Вечната и святата. С., 1927.
Багряна, Е. Сърце човешко. С., 1936.
Вайнингер, О. Пол и характер. С., 1991.
Василева, В. Стихотворения. Лирически фрагменти. Писма. С., 1981.
Габе, Д. Земен път. Песни. С., 1928.
Габе, Д. Икона. – в сп. Златорог, 1924 г.
Габе, Д. Листове от албум. – Златорог, 1920, кн. 1.
Габе, Д. Светът е тайна. Поезия и проза. С., 1994.
Габе, Д. Спомени. – Златорог, 1920, кн. 4.
Казанджиев, Л. Против Вайнингер. Книга върху характерологията и проблема за ценността на половете. С., 1928.
Каменова, А. ст. “Жената в театъра”. – в сп. “Златорог”, 1934 г., кн. 6.
Каменова, А. ст. “Женска муза”. – в сп. “Златорог”, 1923 г., кн. 6.
Каменова, А. ст. “Комичното у жената”. – в сп. “Философски преглед”, 1937 г. , кн. 4.
Каменова, А. ст. “Световният конгрес на майките. Страници от моя бележник” – В: сп. “Септември”, 1955 , кн. 10.
Каменова, А., ст. “Първата между нас”. – във в. “Вестник на жената”, г. XIII, бр. 57 от 27.04.1934 г.
Карима, А. Зла свекърва, С.,1930.
Карима, А. Отритната, С.,1930.
Карима, А. Панагюрската дева, С.,1940.
Милев, Г. Небето. – В: сп. Везни, Цит по: Милев Г. “Избрани произведения в два тома”, Т. 2, С. 1971.
Милев, Г. Немски поетки. сп. Листопад, 1914.
Попова-Мутафова, Ф. Какво жената е спечелила и какво е загубила чрез своята еманципация. сп. “Философски преглед”, 1934.
Райчев, Г. Сестрата. – в сп. Златорог, 1927 г. , кн. 4.
Славчев, Н. Жената. Теоретико-критическа студия. С., 1926.
Стаматов, Г. Лида Друганова. – в сп. Златорог, 1923.
Стаматов, Г. Минало. – в сп. Златорог, 1927.
Библиография на теоретичн източници:
Абраам, Н., Торок, М. Кора и ядро. С., 2000.
Барт, Р. Подготовката на романа. С., 2006.
Башлар, Г. Поетика на мечтанието. С., 1994.
Башлар, Г. Поетика на пространството. С. 1997.
Бовоар, С. Вторият пол. Преживеният опит. Т. 2, С., 1996.
Бояджиева, В.; Йовчева С. (съст.) Наши писателки. С., 1927.
Йорданов, Ал. Своечуждият модернизъм. С., 1993.
Йорданова, К. Женският въпрос през междувоенните десетилетя. В: сп. „Езиков свят”, бр.6, 2008 г., стр.63-69.
Йорданова, К. Другият в поезията на Елисавета Багряна, Мара Белчева и Дора Габе. В:
в. „Литературен вестник”, бр. 31, 2005 г., стр.12-13.
Кирова, М. (съст.) Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Алтера, С., 2009.
Кирова, М. Йордан Йовков. Митове и митология, С., 2001.
Кирова, М. Йордан Йовков: майки и дъщери. – В: Българската литература – фигури на четенето. С., 2000.
Кирова, М. Критика на прелома. С., 2002.
Кирова, М. Постфеминизмът – когато липсва феминистична традиция. В: Майки и дъщери. Поколения и посоки в българския феминизъм. С., 1999.
Кирова, М. Съст. (2009). Нелученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. София: Алтера..
Кръстева, Ю. Времето на жените. – В: Времето на жените. С., 1997 г.
Кръстева, Ю. Черно слънце. Депресия и меланхолия. С.,1999.
Кълър, Дж. Поетика на романа. – сп. Език и литература, бр.2, 1999 г.
Малинова, Л. Български поетеси между двете световни войни. С., 1999.
Ман, Т. Есета. Призив към разума (1926-1933). Т. III. С., 1996.
Николчина, М. (2002). Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литературна история. София: СЕМА-РШ.
Николчина, М. и колектив. (1997). Времето на жените. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”.
Пенчев, Б. Българският модернизъм: моделирането на Аза. С., 2003.
Рикьор, П. Самият себе си като някой друг. Плевен, 2004.
Стефанов, В. Литературата и нейната съдба. С., 2001.
Стефанов, В. Творбата – безкраен диалог. С., 1994.
Стефанов, В. Участта Вавилон. С., 2000.
Фройд, З. Психология на сексуалността. С.,1991.
Фуко, М. Генеалогия на модерността. С., 1990.
Янев, Н. Жена. – в сп. Златорог, 1921 г., кн. 1.
Съставил програмата: гл.ас. д-р Кристина Йорданова