Да мислим киното

Преводачи, Програми /

Да мислим киното

 

Геновева Димитрова

 

„Да мислим киното” е теоретично-практическо въведение в спецификата на филмовия анализ – процес на осмислянето на филм, автор или направление и ситуирането му в по-общ културен контекст.

Целта на курса е чрез лекции, гледане на филми и обсъждането им да се формират у студентите естетически критерии и умение да ги формулират чрез професионална терминология.

Филмовият анализ е необходимо базисно знание за преводачи и редактори, а и за всеки студент с културни интереси.

 

 

Лекционен курс

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1 Кратък екскурс из филмовата история – първи стъпки, етапи, жалонни автори и произведения. 2
2. Въведение в специфичната терминология, свързана с поетиката на киното (сценарий, адаптация, жанр, кадър, епизод, план, монтаж, цвят, костюм).

 

 2
3. Основни школи и направления в киното.

 

 2
4. Италиански неореализъм – влияние до днес

 

 1
5. Френската нова вълна.

 

 1
6. Американско кино – инвазия на Холивуд и естетически търсачества.

 

 1
7. Независимото кино от 50-те до днес – специфика, представители, фестивали. 2
8. Авторското кино – от Европа до Азия.

 

 2
9. Road movie – най-дишащият жанр в киното. 2
10. Анализ на световната филмова ситуация в момента – криза на сюжетите.

 

 2
11. История на филмовата теория.

 

 2
12. Диалогът между кино- и телевизионния език.

 

 1
13. Новите технологии и естетиката на киноезика («Таймкод“, „Руската съкровищница“, «Аватар», «Пина»).

 

 1
14. Българското кино през последното десетилетие – проблеми на контекста. 2
15. Проблеми на критическия дискурс 1

 

 

Практически упражнения

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1. „Интервю” на Фелини 2
2. „Полунощ в Париж” на Уди Алън 2
3. „Любов по време на холера” на Марк Нюъл 2
4.    
5.    

 

 

Форми и методи на оценяване: писмен изпит

    

Литература:

 

Базен, Андре. Что такое кино?, М., 1972.

Барт, Ролан. Разделението на езиците, С.: Наука и изкуство, 1995.

Братоева-Даракчиева, Ингеборг. Идентичност и културен диалог в новото европейско кино, Институт за изкуствознание при БАН, 2007.

Гачев, Георги. Българският космо-психо-логос. Превод Петя Иванова, Ася Григорова. С.: Захарий Стоянов”, Св. Климент Охридски, 2006.

Диалози с Чехов: 100 години по-късно. Сборник, съставител Людмил Димитров, С.: Факел, 2004.

Дигиталният екран. Божидар Манов– съставител. С.: Валентин Траянов, 2004.

Димитрова, Геновева, Кино в края на века. Български фигури и игрални филми – поглед от 90-те. П.: ЕА, 1999.

Димитрова, Геновева. Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991-2011), С.: Валентин Траянов, 2011.

Найденова, Вера. Кино познато и непознато. С.: Наука и изкуство, 1986.

Найденова, Вера, Съвременният киносвят. .С.: Дружество Гражданин, 2009.

Садуль, Жорж, “Всемирная история кино” в 6-ти томах, 1958 – 1982.

“Старо” кино – нови медии – “нови” зрители. Божидар Манов– съставител. София: Валентин Траянов, 2005

Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”. Превод от английски Румяна Радева. С.: Обсидиан, 2006.

Янакиев, Александър – „Българско кино – Енциклопедия“, 2000, изд. „Титра“

Cinema: A Critical Dictionary – I, II, 1980, Secker & Warbing, London