Екранизацията на литературно произведение. Исторически и теоретични аспекти
Едносеместриален курс
Преподавател: проф. д-р изк. Вера Найденова
| Анотация на учебната дисциплина: |
| Курсът проследява еволюцията на практиките на екранизиране в киното, разглеждайки ги в непосредствена връзка с естетико-теоретичните възгледи за взаимоотношението между словесния и екранния образ, а също така за киното и за екранизацията в частност.
В семинарните занимания ще бъдат разглеждани филмови образци от различни етапи в развитието на киното, които илюстрират нормата за добра екранизация в съответния период. Чрез конкретни задачи студентите ще бъдат стимулирани да правят устни и писмени анализи, в които да прилагат придобитите знания. |
| Очаквани резултати: |
| Студентите придобиват умения за разпознаване и анализиране на литературните предпоставки и съставки на филмовата творба, за проследяване на техните преображения в преобладаващо визуална среда, както и за обратното въздействие на кинопоетиката върху литературното писане. Насърчава се индивидуалната работа, като всеки студент разработва изследователски проект.
|
Учебно съдържание
Лекционен курс
| № | Тема: | Хорариум |
| 1. | Особености на художествения образ в литературата и киното. Специфика на художествената условност. | 2 |
| 2. | Екранизацията в периода на нямото кино. При подстъпите на семиотичния възглед за екранизацията. | 2 |
| 3. | Черно-бялото кино и проблемите на превъплъщаването на литературния образ в кинематографичен. | 2 |
| 4. | Появата на звука е цвета в киното. Собствено естетическият възглед за екранизацията. | 2 |
| 5. | Урокът на Айзенщайн. Гносеологическият възглед за екранизацията. | 2 |
| 6. | Онтологичният възглед за екранизацията. Идеите на Андре Базен. | 2 |
| 7. | Практиката променя посоката си. Новаторските екранизации на Жан Реноар, Марсел Карне, Лукино Висконти и др. | 2 |
| 8. | Екранизаторските принципи на Акира Куросава. | 2 |
| 9. | Културно-семиотичният подход към екранизацията. | 2 |
| 10. | Екранизацията като диалог (между две изкуства, двама автори, две творби и двама реципиенти). | 2 |
| 11. | Особености на филмовата екранизация според принадлежността на литературното и филмовото произведение към стила „реализъм”. | 2 |
| 12. | Особености на филмовата екранизация според принадлежността на литературното и филмовото произведение към стила „модернизъм”. | 2 |
| 13. | Особености на филмовата екранизация според принадлежността на литературното и филмовото произведение към стила „постмодернизъм”. | 2 |
| 14. | Екранизацията като фактор в съвременната култура. | 2 |
| 15. | Българският екранизаторски опит. | 2 |
Упражнениия
| № | Тема: | Хорариум |
| 1. | Понятия и подходи при съпоставката на литературен и филмов образ. | 2 |
| 2. | Френските авангардисти и руските формалисти. | 2 |
| 3. | Анализ на филма „Майка” на Вс. Пудовкин. | 2 |
| 4. | Екранизацията и понятието вътрешна форма. | 2 |
| 5. | Анализ на статии на С. Айзенщайн за отношението между литературата и киното. | 2 |
| 6. | Андре Базен, „За „нечистото” кино” – в защита на екранизацията. | 2 |
| 7. | Анализ на „Бели нощи” на Лукино Висконти. | 2 |
| 8. | „Идиот” на Акира Куросава и романът на Достоевски. | 2 |
| 9. | Ролан Барт и Юрий Лотман за киното и екранизацията. | 2 |
| 10. | „Железният светилник” на Д. Талев и „Иконостасът” на Т. Динов и Хр. Христов. | 2 |
| 11. | „Незавършена пиеса за механично пиано”, реж. Н. Михалков и Чеховата драма. | 2 |
| 12. | „Невинни години” на М. Скорсезе и романът на Е. Уортън. | 2 |
| 13. | „Записки под възглавката” на П. Грийнауей – междукултурен диалог. | 2 |
| 14. | „Разум и чувства” – екранизацията на Анг Ли. | 2 |
| 15. | „Тютюн” на Н. Корабов. | 2 |
Изпит
Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа или разработване на статия в Уикипедия по тема, свързана с учебния план на курса, която студентът избира сам. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.
Библиография
Основно помагало: Найденова, В. Екранизацията – вечен спор?, С.,1992
Аверинцев, С. С. Филология, ЛЭС, М., 1987
Айзенщайн, С. М. Избрани съчинения, Том І – ІІІ , С. 1976
Базен, А. Что такое кино? М.. 1972
Балаж, Б. Избрани произведения, С., 1988
Барт, Р. Въображението на знака, С., 1991.
Бахтин, М. М. в сб. Идеи в културологията, т. І, С., 1990.
Бергман, И. Латерна магика, С., 1995
Вендерс, В. Логиката на образите, С., 2002
Димитрова М., Авторското кино, С.,1995
Дмитриева, Н..А. Слово и образ, М., 1970
Ингарден, Р. Исследовния по эстетике, М., 1962
Куросава, А. Нещо като автобиография или потта на жабата, С., 1989
Лесинг, Г. Е. Лаокоон или за границите на живописта и поезията, С., 1975
Лотман, Ю. М. Семиотика кино и проблемы киноэстетики, Тарту, 1973
Лотман, Ю. М. Култура и взрив, С., 1992
Мильдон, В. Другой Лаокоон, или о границах кино и литературы, М., 2007
Семерджиев, Ст. Кратка история на световната сценаристика, С., 1994
Скорсезе, М. Моите удоволствия на киноман, С., 2003
Тессе, М. Взаимоотношения литературы и кино в Японии, в сб. “Киноведческие
Записки”, М., 2005
Тодоров, Цв. Поетика на прозата, С., 1976
Фелини, Ф. Да направиш филм, С., 1986
Форман, М. Повратна точка, С., 1995
Bazin, Andre. Qu`est-ce-Que le cinema?, volum 1-4, Paris,1958-62
Delluc, Louis Ecrit cinematographiques І-ІІІ, Paris, 1986
Сборници и енциклопедии
Българският филм и критиката, С.1974
Избрани сценарии, С., 1979
Из историята на филмовата мисъл. І-ІІ, С..,1986,1988
Cinema: A Critical Dictionary – 1-2, London,1980
Филми, които се използват в курса
“Ашик Кериб”, реж. А. Параджанов
“Бели нощи”, реж. Л. Висконти
“Записки под възглавката”, реж. П. Гринауей
“Идиот”, реж. А. Куросава
“Иконостасът”, реж. Т. Динов, Хр. Христов
“Кармен”, реж. К. Саура
“Невинни години”, реж. М. Скорсезе
“Незавършена пиеса за механично пиано”, реж. Н. Михалков
“Отнесени от вихъра”, реж.В. Флеминг
“Пет”, реж. А. Киаростами
“Пътят към дома”, реж. Джан Иму
“Разум и чувства”, реж. Анг Ли
“Рашомон”, реж. А. Куросава
“Саят Нова”, реж. А. Параджанов
“Тютюн”, реж. Н. Корабов