В V курс студентите избират тема за дипломната си магистърска теза.
- Темата трябва да бъде съгласувана с подходящ научен ръководител от преподавателите по теоретичните дисциплини с езиковедска, литературоведска и културно-историческа насоченост.
- Срок за определяне на темата – 15 декември на ІХ семестър, V курс.
- До 20 декември на ІХ семестър, V курс, в кабинет 131 се подава заявление до Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, с имената на студента, факултетния му номер, e-mail адрес, темата на дипломната му работа, името на научния му ръководител.
- Одобрение на молбата се получава на посочения e-mail адрес до 15 януари.
- Работата се подготвя, като периодично се съгласува с научния ръководител.
- Завършената дипломна работа се предава на научния ръководител за проверка до 15 май на Х семестър, V курс.
- До 1 юни се правят необходимите препоръчани от научния ръководител подобрения по съдържанието и по оформлението на работата.
- След 1 юни на Х семестър, V курс в отдел „Студенти“, каб. 215, се подава молба, адресирана до Декана на ФСФ, за участие в сесията за Държавен изпит, писмен и защита на дипломна работа. Копие от тази молба се депозира по същото време и в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, кабинет 131 (посочват се имената и факултетният номер на студента, e-mail адрес, темата на дипломната работа, името на научния ръководител). След разрешение от отдел „Студенти“ за допускане до сесията, , работата преминава през системата за превенция от плагиатство. В Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, кабинет 131, се предава 1 хартиен екземпляр от магистърската дипломна работа, с резюме от 15 до 20 реда и с 3 до 7 ключови думи. Електронен вариант на работата се изпраща на научния ръководител, който го препраща на членовете на комисията. Срок: не по-късно от две седмици преди датата на защита. Към хартиения вариант се предава и подписана Декларация за авторство и разрешаване на ползването на авторски произведения от студента. С нея се позволява съхраняването ѝ и достъпът до текста в електронните бази данни на библиотеката.
Катедрата води регистър на защитените дипломни работи, който съдържа темата, името и факултетния номер на дипломанта, името на научния ръководител, датата на защита. Катедрата съхранява хартиените екземпляри не по-малко от 1 година след защитата.
След успешна защита дипломантите, които са позволили работата им да се съхранява в библиотечните фондове, изпращат работите си в pdf-формат на отговорника на съответната катедра за интернет, който в срок до два дни след получаването на всички работи ги депозира в Централна университетска библиотека.
- До 15 юни Катедрата определя рецензент и уговаря до 29 юни да бъде написана рецензия, с която студентът да има време да се запознае преди защитата.
- До защита се допускат само дипломанти, положили успешно всички предвидени изпити от следването.
- Писменият държавен изпит се провежда (ако няма ново нареждане) през първата неделя, а защитата на дипломната работа през първия понеделник на юли, в края на Х семестър на V курс. Резюметата на успешно защитените дипломни работи се слагат на сайта на специалност Балканистика.
- При неспазване на посочените срокове, катедрата има право да отложи защитата за следващата сесия.
- Студентът също има право да отложи защитата си за следваща сесия по лични причини или ако не се е подготвил в срока.
- При отлагане на защитата за ноемврийската сесия, (ако няма ново нареждане) датата е в първия понеделник на месец ноември.
- Ако са завършени предвидените етапи до т. 8 включително, молбата с готовата дипломна работа (аналогично на изискваното по т. 9) да се депозира до 15 октомври. Рецензията се осигурява до 29 октомври.
- Препоръчително е за уговорката с научен ръководител и за работа по дипломната работа под негово ръководство да се предвидят три месеца.
Структура и оформление на дипломната работа. (По-долу са посочени ориентировъчните изисквания, които могат да търпят промени, по препоръка на научния ръководител).
1. Титулна страница, която съдържа:
името на университета
факултета
катедрата
специалността
заглавието на дипломната работа
името и факултетния номер на студента
степента, званието/длъжността и името на научния ръководител
град
година
2. Резюме на български (между 15 и 20 реда), което съдържа Заглавие, име на студента, име на научния ръководител, цели на работата, структура на съдържанието, постигнати изводи/резултати. Завършва с 3 до 7 ключови думи.
3. Съдържание
Разполага се на нова страница след резюмето. Всички части (глави, раздели) и техните подраздели се номерират с римски или арабски цифри, или комбинирано, в зависимост от обема на дипломната работа и спецификата на съдържанието й. Задължително се посочва страницата (с арабски цифри), с която започва частта или подразделът.
4. Увод
Съдържа: мотивировка за избора на темата; пояснения, свързани със заглавието и обхвата на работата; цели на разработката; използвани методи; структура на работата (синтезирано представяне на отделните части, с акцент върху поставената цел, разработена в съответна част и постигнатия резултат); представяне на проблема на основата на съществуващите и използвани публикации.
5. Основен текст на дипломната работа (обем 50 – 60 стандартни страници, 30 реда х 60 знака с интервалите на една страница или по 1800 знака с интервалите на една страница = от 90000 до 108000 знака с интервалите за цялата дипломна работа).
Препоръчителен шрифт (Font) е Times New Roman с размер (Font Size) 12 пункта.
Междуредие (Format/Paragraph/Line spacing) – 1.5
Работата трябва да е структурирана в няколко (най-често 3 или 5) самостоятелни части (глави, раздели), които имат собствени заглавия и чието оформление трябва да бъде еднотипно. Желателно е след всяка част да се направят съответните обобщения (изводи), както и да има логически преход от една част към друга.
Ако разработката съдържа приложения, таблици, диаграми, фигури и др. под., в текста да се предвиди позоваване на тях. Например: вж. табл. 1; (приложение 1).
Таблиците, диаграмите, илюстрациите и др., поместени в текста, се номерират последователно от 1 до изчерпването им. Те могат да се посочат и в списък на края на работата с препратка към съответната страницата на основния текст.
В зависимост от характера на дипломната работа може да се оформи и самостоятелна част „Приложения”, съдържаща таблици, диаграми, илюстрации, анкети и др. материали. Връзката между тях и основния текст е задължителна. Информацията от различните по характер приложенията трябва да се интерпретира, а не да се преразказва. При ксерокопия на документи се посочват библиографски данни за оригиналния документ. При наличие на фотографии трябва да се даде информация за лицето или обекта, изобразени на фотографията, както и за автора на снимките. При провеждане на анкети се посочва съставителят на анкетата и сътрудниците, участващи в анкетирането, ако има такива.
6. Заключение
Оформя се като самостоятелна част в края на дипломната разработка. Съдържа синтезирано изложение на постигнатите резултати и личния принос на дипломанта. Изводите се дефинират конкретно и могат да се изброят в логическа последователност или според значимостта им.
7. Библиография. Тя се поставя накрая на дипломната работа и съдържа библиографско описание на ползваните научни, критически и художествени текстове, речници и справочници, както и на документи (ако има такива). Добре е различните ползвани материали да се структурират поотделно според типа им.
8. Бележки и цитирания в текста
Библиографското цитиране и бележките към текста на дипломната работа могат да се дават „под линия”, на страницата, за която се отнасят или в края на дипломната работа, обозначени с последователни арабски цифри (изписани дребно, в горно положение, superscript). Може да се цитира и вътре в текста по следния модел: (Асенова 2002: 32) (след двуеточието е номерът на страницата), а в библиографията в края да се развие:
Асенова 2002: П. Асенова. Балканско езикознание. Велико Търново, Фабер.
Библиографското цитиране задължително съдържа име на автора, заглавие и описание на публикацията и се прави по следния начин:
Авторска книга – в описанието се включват следните задължителни елементи и се оформят графично,както е показано по-долу:
Фамилия, Име. Заглавие (в курсив). Определящи характеристики, ако са от значение (жанр, преводач, автор на предговор, том). Място на издаване, име на издателство, година на издаване, (в скоби – първо издание), (при цитирането в текста се посочва и страницата, след запетая)
Напр.: Асенова, Петя. Балканско езикознание. Велико Търново, Фабер, 2002.
Сборник – същото, без име на автор в началото.
Напр. Танцът в балканските литератури. Студии. Идея и композиция Нешка Туртанска. Съставителство и предговор Р. Л. Станчева. София, Изд. Балкани, 2004.
Отделна статия в сборник (забележете, че заглавието на книжното тяло е в курсив):
Напр.: Станков, Иван. Към проблема Йовков-Садовяну. – В: Литературно-естетически процеси на Балканите. София, Изд. “Моранг”, 1994, 321-336.
Отделна статия в периодично издание:
Алексова, В., О. Младенова. Българо-румънски езикови отношения. – Съпоставително езикознание, 1981, кн. 3-5, 161-180.
Материали в интернет: посочва се автор, заглавие, електронен адрес за достъп, точната дата на последното ползване/посещение, изписана в скоби.
Напр.:
Сирак Скитник. Тайната на примитива. http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=164&LangID=1 (15.08.2008).
Въпроси по процедурата – в кабинет 131 на Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, тел.: 9308 205. Срещи с преподавателите – в обявеното приемно време, в кабинети 131 и 151 А, Централна сграда на СУ.