Изисквания за написване и защита на дипломните работи за студентите от специалност Балканистика

В V курс студентите избират тема за дипломната си магистърска теза.

 

  1. Темата трябва да бъде съгласувана с подходящ научен ръководител от преподавателите по теоретичните дисциплини с езиковедска, литературоведска и културно-историческа насоченост.
  2. Срок за определяне на темата – 15 декември на ІХ семестър, V курс.
  3. До 20 декември на ІХ семестър, V курс, в кабинет 131 се подава заявление до Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, с имената на студента, факултетния му номер, e-mail адрес, темата на дипломната му работа, името на научния му ръководител.
  4. Одобрение на молбата се получава на посочения e-mail адрес до 15 януари.
  5. Работата се подготвя, като периодично се съгласува с научния ръководител.
  6. Завършената дипломна работа се предава на научния ръководител за проверка до 15 май на Х семестър, V курс.
  7. До 1 юни се правят необходимите препоръчани от научния ръководител подобрения по съдържанието и по оформлението на работата.
  8. След 1 юни на Х семестър, V курс в отдел „Студенти“, каб. 215, се подава молба, адресирана до Декана на ФСФ, за участие в сесията за Държавен изпит, писмен и защита на дипломна работа. Копие от тази молба се депозира по същото време и в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, кабинет 131 (посочват се имената и факултетният номер на студента, e-mail адрес, темата на дипломната работа, името на научния ръководител). След разрешение от отдел „Студенти“ за допускане до сесията, , работата преминава през системата за превенция от плагиатство. В Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, кабинет 131, се предава 1 хартиен екземпляр от магистърската дипломна работа, с резюме от 15 до 20 реда и с 3 до 7 ключови думи. Електронен вариант на работата се изпраща на научния ръководител, който го препраща на членовете на комисията. Срок: не по-късно от две седмици преди датата на защита. Към хартиения вариант се предава и подписана Декларация за авторство и разрешаване на ползването на авторски произведения от студента. С нея се позволява съхраняването ѝ и достъпът до текста в електронните бази данни на библиотеката.

    Катедрата води регистър на защитените дипломни работи, който съдържа темата, името и факултетния номер на дипломанта, името на научния ръководител, датата на защита. Катедрата съхранява хартиените екземпляри не по-малко от 1 година след защитата.

    След успешна защита дипломантите, които са позволили работата им да се съхранява в библиотечните фондове, изпращат работите си в pdf-формат на отговорника на съответната катедра за интернет, който в срок до два дни след получаването на всички работи ги депозира в Централна университетска библиотека.

  9. До 15 юни Катедрата определя рецензент и уговаря до 29 юни да бъде написана рецензия, с която студентът да има време да се запознае преди защитата.
  10. До защита се допускат само дипломанти, положили успешно всички предвидени изпити от следването.
  11. Писменият държавен изпит се провежда (ако няма ново нареждане) през първата неделя, а защитата на дипломната работа през първия понеделник на юли, в края на Х семестър на V курс. Резюметата на успешно защитените дипломни работи се слагат на сайта на специалност Балканистика.
  12. При неспазване на посочените срокове, катедрата има право да отложи защитата за следващата сесия.
  13. Студентът също има право да отложи защитата си за следваща сесия по лични причини или ако не се е подготвил в срока.
  14. При отлагане на защитата за ноемврийската сесия, (ако няма ново нареждане) датата е в първия понеделник на месец ноември.
  15. Ако са завършени предвидените етапи до т. 8 включително, молбата с готовата дипломна работа (аналогично на изискваното по т. 9) да се депозира до 15 октомври. Рецензията се осигурява до 29 октомври.
  16. Препоръчително е за уговорката с научен ръководител и за работа по дипломната работа под негово ръководство да се предвидят три месеца.

 

Структура и оформление на дипломната работа. (По-долу са посочени ориентировъчните изисквания, които могат да търпят промени, по препоръка на научния ръководител).

 

1. Титулна страница, която съдържа:

името на университета

факултета

катедрата

специалността

заглавието на дипломната работа

името и факултетния номер на студента

степента, званието/длъжността и името на научния ръководител

град

година

 

 

2. Резюме на български (между 15 и 20 реда), което съдържа Заглавие, име на студента, име на научния ръководител, цели на работата, структура на съдържанието, постигнати изводи/резултати. Завършва с 3 до 7 ключови думи.

3. Съдържание

Разполага се на нова страница след резюмето. Всички части (глави, раздели) и техните подраздели се номерират с римски или арабски цифри, или комбинирано, в зависимост от обема на дипломната работа и спецификата на съдържанието й. Задължително се посочва страницата (с арабски цифри), с която започва частта или подразделът.

4. Увод

Съдържа: мотивировка за избора на темата; пояснения, свързани със заглавието и обхвата на работата; цели на разработката; използвани методи; структура на работата (синтезирано представяне на отделните части, с акцент върху поставената цел, разработена в съответна част и постигнатия резултат); представяне на проблема на основата на съществуващите и използвани публикации.


5. 
Основен текст на дипломната работа (обем 50 – 60 стандартни страници, 30 реда х 60 знака с интервалите на една страница или по 1800 знака с интервалите на една страница = от 90000 до 108000 знака с интервалите за цялата дипломна работа).

 

Препоръчителен шрифт (Font) е Times New Roman с размер (Font Size) 12 пункта.

Междуредие (Format/Paragraph/Line spacing) – 1.5

Работата трябва да е структурирана в няколко (най-често 3 или 5) самостоятелни части (глави, раздели), които имат собствени заглавия и чието оформление трябва да бъде еднотипно. Желателно е след всяка част да се направят съответните обобщения (изводи), както и да има логически преход от една част към друга.

Ако разработката съдържа приложения, таблици, диаграми, фигури и др. под., в текста да се предвиди позоваване на тях. Например: вж. табл. 1; (приложение 1).

Таблиците, диаграмите, илюстрациите и др., поместени в текста, се номерират последователно от 1 до изчерпването им. Те могат да се посочат и в списък на края на работата с препратка към съответната страницата на основния текст.

В зависимост от характера на дипломната работа може да се оформи и самостоятелна част „Приложения”, съдържаща таблици, диаграми, илюстрации, анкети и др. материали. Връзката между тях и основния текст е задължителна. Информацията от различните по характер приложенията трябва да се интерпретира, а не да се преразказва. При ксерокопия на документи се посочват библиографски данни за оригиналния документ. При наличие на фотографии трябва да се даде информация за лицето или обекта, изобразени на фотографията, както и за автора на снимките. При провеждане на анкети се посочва съставителят на анкетата и сътрудниците, участващи в анкетирането, ако има такива.

6. Заключение

Оформя се като самостоятелна част в края на дипломната разработка. Съдържа синтезирано изложение на постигнатите резултати и личния принос на дипломанта. Изводите се дефинират конкретно и могат да се изброят в логическа последователност или според значимостта им.

7. Библиография. Тя се поставя накрая на дипломната работа и съдържа библиографско описание на ползваните научни, критически и художествени текстове, речници и справочници, както и на документи (ако има такива). Добре е различните ползвани материали да се структурират поотделно според типа им.

 

8. Бележки и цитирания в текста

Библиографското цитиране и бележките към текста на дипломната работа могат да се дават „под линия”, на страницата, за която се отнасят или в края на дипломната работа, обозначени с последователни арабски цифри (изписани дребно, в горно положение, superscript). Може да се цитира и вътре в текста по следния модел: (Асенова 2002: 32) (след двуеточието е номерът на страницата), а в библиографията в края да се развие:

Асенова 2002: П. Асенова. Балканско езикознание. Велико Търново, Фабер.

 

 

Библиографското цитиране задължително съдържа име на автора, заглавие и описание на публикацията и се прави по следния начин:

 

Авторска книга – в описанието се включват следните задължителни елементи и се оформят графично,както е показано по-долу:

Фамилия, Име. Заглавие (в курсив). Определящи характеристики, ако са от значение (жанр, преводач, автор на предговор, том). Място на издаване, име на издателство, година на издаване, (в скоби – първо издание), (при цитирането в текста се посочва и страницата, след запетая)

Напр.: Асенова, Петя. Балканско езикознание. Велико Търново, Фабер, 2002.

 

Сборник – същото, без име на автор в началото.

Напр. Танцът в балканските литератури. Студии. Идея и композиция Нешка Туртанска. Съставителство и предговор Р. Л. Станчева. София, Изд. Балкани, 2004.

 

Отделна статия в сборник (забележете, че заглавието на книжното тяло е в курсив):

Напр.: Станков, Иван. Към проблема Йовков-Садовяну. – В: Литературно-естетически процеси на Балканите. София, Изд. “Моранг”, 1994, 321-336.

 

Отделна статия в периодично издание:

Алексова, В., О. Младенова. Българо-румънски езикови отношения. – Съпоставително езикознание, 1981, кн. 3-5, 161-180.

 

Материали в интернет: посочва се автор, заглавие, електронен адрес за достъп, точната дата на последното ползване/посещение, изписана в скоби.

Напр.:

Сирак Скитник. Тайната на примитива. http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=164&LangID=1 (15.08.2008).

 

 

Въпроси по процедурата – в кабинет 131 на Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание, тел.: 9308 205. Срещи с преподавателите – в обявеното приемно време, в кабинети 131 и 151 А, Централна сграда на СУ.