В Годишника на Факултета по славянски филологии се отпечатват оригинални научноизследователски статии, студии, рецензии, обзори, посветени на славянските и балканските езици и на литератури от различни периоди. Предложените за публикуване текстове може да са написани на всички славянски езици, на английски, немски или френски.
Не се приемат ръкописи, които са отпечатани или изпратени за печат другаде, не влизат в тематичния обхват на периодичното издание или не са оформени съгласно указанията (вж. по-долу). Авторът (или при екипна работа авторът за кореспонденция) декларира, че ръкописът не е изпратен за печат или публикуван другаде.
Постъпилите за публикуване статии и студии се рецензират по системата на двустранното анонимно оценяване. След получаване на рецензиите редакционният съвет оценява текстовете, предлага, ако има нужда, редакционни промени и взима решение за публикуване, връщане за корекция или отхвърляне.
Авторите предоставят авторските права на ръкописите на факултета. Това включва и правата за адаптиране и оформяне на ръкописите с цел използване на компютърни програми и системи, необходими при отпечатването.
Съдържанието на подготвената книжка от поредицата на Годишника се предава за утвърждаване от Факултетния съвет.
Годишниците се отпечатват в ограничен тираж за библиотечен обмен. Електронният вариант на Годишника се качва на интернет страницата на Университетската библиотека и на интернет страницата на Годишника. Статиите са на свободен достъп и в Central and East European Online Library (https://www.ceeol.com/search/journal-detail?id=1666).
Авторите и редакционната колегия се задължават да спазват етичния кодекс, нормативните актове и правилника на СУ „Св. Климент Охридски“.
Единствено авторите на публикуваните материали носят отговорност за съдържанието им и за изразените в тях позиции.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА РЪКОПИСИТЕ
Обемът на материалите е до 50 страници (включително библиография, снимки, таблици и др.) по 1800 знака на страница, 12 пункта и само при специални случаи – до 100 страници. Основен шрифт е Times New Roman, редактор MS Word (под Windows). За текстове на гръцки и стара кирилица се ползват уникодовски фонтове, например за гръцки – Times New Roman, Palatino Lynotype, а за стара кирилица – Bukyvede (може да се свали от http://kodeks.uni-bamberg.de/aksl/schrift/bukyvede.htm) и подобни. В случаите, когато се използват специални шрифтове, те се представят с електронната версия на ръкописите.
Ръкописите имат следната структура: уводна част, основен текст и литература. Всяка публикация започва със заглавие на езика, на който е написана, име и фамилия на автора (авторите), месторабота или местоживеене, резюме от 10–12 реда и ключови думи (най-много пет): те не трябва да повтарят думи от заглавието на публикацията. Същата информация се повтаря и на английски и на български. Данните за контакт с автора (име и електронен адрес) се включват на първата страница на ръкописа като бележка под линия.
Цитирането в текста е (Влайкова, Кънева 1978), (Влайкова 1981: 307), (Peterson, Johnson 2000: 123–156, (Peev et al. 2018), (Христова, Караджова, Икономова 1982). Използваната литература включва всички цитирани автори, подредени по азбучен ред, като имената се изписват с редовни букви без разредка. Ако студията е на език, който си служи с латинската азбука, най-напред се изписват заглавията с латински букви, а след това – с кирилски, и обратно.
Оформянето на библиографията (под заглавие ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА, LITERATURE CITED и под.) е следното:
Книга/Дисертация
Асенова, Красимира 2019. Развитие на мореполаването. 2. изд. (1. изд. 1896). София: Херон Прес.
Ако книгата е част от поредица, това също се указва, напр.:
Петрова, Анелия 2003. Ръкопис 1064 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. София: Херон Прес (Библиотека палеославика 15).
При повече от един град на издаване, те се изреждат, разделени със запетая: London, New York, Leuven, Manchester.
Статия в сборник
Иванова, Стоянка 2009. Поглед към миналото. – В: Очерци за Родопите. Съст. Бояна Радева и Деяна Димова. София: Херон Прес, 30–50.
NB: Задължително се посочват съставителите!
Статия в енциклопедия се цитира по същия начин.
Статия в периодично издание (списание, годишник)
Иванова, Цвета 2005. Етимологични бележки. – Новое в лингвистике 21, 40–93.
Комитска, Анита 2007. Традиционни женски носии на торлаците от Северозападна България (XIX – началото на ХХ век). – Българска етнология XXXIII, бр. 1, 90–104.
NB: Изисква се годишнина на изданието, означена с римска цифра. В някои случаи се изисква и посочване на брой – с арабска цифра (ако всеки брой в една годишнина започва от с. 1).
Ако някои от тези публикации са вече онлайн, се посочва и онлайн адрес.
Електронни публикации
При цитиране на електронна публикация се изисква автор, заглавие на сайта и адрес/URL, т.е. те се цитират по същия начин, както останалите, но се посочва в квадратни скоби и кога е използван сайтът: [прегледан 5.10.2019].
При цитиране на том с повече от един автори, съставители
А. До трима съставители
В текста: Христова, Караджова, Мишайкова 1982.
В библиографията:
Христова, Боряна, Даринка Караджова и Анастасия Мишайкова 1982. Каталог на българските
ръкописи, пазени в България. София: Народна библиотека „Кирил и Методий“.
Б. При повече от трима автори, съставители
В текста: Христова-Шомова и др. 2016
В библиографията: Христова-Шомова, Искра, Венета Савова, Петко Петков, Анета Димитрова 2016. Песни за Климент. София: СУ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека „Охридски извори“ 1).
В текста: Иванова и др. 2017
В библиографията: Иванова, Климентина, Елисавета Мусакова, свещ. Козма Поповски, Петко Петков, Андрей Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова 2017. Каталог на кирилските ръкописи в Зографската света обител. Под общата и научна редакция на Климентина Иванова. Зографски манастир, Света гора, Атон.
За издания на стари автори
В текста: Паисий Хилендарски 2016
В библиографията:
Паисий Хилендарски 2016. История славянобългарска. Критическо издание. Превод на
съвременен български книжовен език Димитър Пеев. Издание на текста с разночетения: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков. Коментар: Димитър Пеев и Асен Николов. Научен редактор: Иван Добрев, Църковно-богословска редакция: иерод. Атанасий. 5. изд. (1. изд. 2012). Зографски манастир, Света гора Атонска.
Съкращения
Ако няма година на издание: бълг. – без г., lat. – s.a.
Без място на издаване: бълг. – без м. изд., lat. – s.l.
Описаните по-горе съкращения, както и съкращенията: с. (страница/и), В:, Съст., Ред. и др. се изписват на съответните езици, на които е библиографското описание.
Транслитерация
След всяка библиографска единица на кирилица в скоби се дава транслитерираният ѝ вариант.
За транслитериране на източниците на български език може да ползвате: https://slovored.com/transliteration/
За транслитериране на източниците на руски език може да ползвате: http://translit.ru
Илюстрации
Фигурите трябва да се представят в отделни файлове в JPG или TIF формат с резолюция поне 300 dpi. Изображенията да са не по-големи от формат А4 и да позволяват намаляване, изготвени с рисувателни програми Corel (7, 8), Adobe Dlustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5). Въпросите за правата за публикуване на изображения, схеми, скици трябва да са уредени от автора на предадения за публикуване текст.