Професор в очила, или за интерферентните грешки на руси
Монографията Интереференция между сродни езици в психолингвистичен аспект (2013) на доц. д-р Елена Хаджиева разглежда актуален проблем на междуезиковата интерференция в резултат на взаимодействието на системите на контактуващи си славянски езици – български и руски. Изследването се основава на дългогодишните наблюдения на авторката върху устната и писмената реч при изучаването на български език от руси. Познаването на най-новите теоретични рамки за интерпретиране на проблемите на езиковото взаимодействие позволява на Е. Хаджиева да направи системно и изчерпателно описание на най-честите интерферентни грешки, като ги анализира на различни лингвистични равнища. Приносно в монографията е интерпретирането на богатия емпиричен материал в психолингвистичен аспект – разгледан е психолингвистичният механизъм на възприемане и невъзприемане на лингвистични елементи от усвоявания език, задълбочено се разглеждат и анализират мотивите за заимстването на отделни граматични и лексикални единици от родния език.
Изследваното пренасяне на лингвистични единици от родния език в езика-реципиент следва логиката на езиковите равнища. Най-напред е проучена фонетичната интерференция, като се експлицират отклоненията във вокалната и консонантната система. Разгледани са особеностите на руската фонетика, които затрудняват усвояването на българското произношение от русите – акане, хиперкоректност при е и и, проблеми с фонемите ъ, ч, ж, ш, дж, ц, с буквата щ. Интерферентните грешки на морфологично равнище представят заимстването на граматични единици, свързани със съществителното име – род, число, звателна форма, прилагателно име, местоимение, глагол и предлог. Компетентно и аргументирано са разгледани идентичните и несъвпадащи си признаци в граматическите черти и словообразувателните функции на частите на речта. Важно място е отделено и на основните проблеми на лексикалната интерференция, разгледани и мотивирани от лингвистичен и екстралингвистичен аспект.
Представеният модел за анализ на интерферентни грешки може да се използва като образец за други изследвания с подобна насоченост. Представянето на важните изводи относно факторите, които влияят на устойчивостта на интерферентните явления, е ценна езикова диагностика на взаимодействието между славянските езици. А предложените езикови ресурси и стратегии за решаване на проблемите на междуезиковата интерференцията са очаквана и необходима рецепта за преодоляване на трудностите при чуждоезиковото обучениеизобщо.
гл. ас. д-р Й. Велкова