Лекционен курс
„История на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността”
д-р Виктор Рогозенски,
Институт за исторически изследвания, БАН
Анотация: Лекционниият курс „История на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността” има цел да запознае студентите по Славянска филология в по-общ план с миналото на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността, както заглавието подсказва. За да могат те да разширят още повече своите познания, касаещи славянските народи, освен за културата и езиците им, да могат научат повече и за тяхното сравнително близко минало, което до голяма степен е свързано и с днешния ден на тези народи. Основен акцент ще бъде поставен върху политическите и обществени събития в славянските страни, извоюването на независимостта им и тяхната роля в международните отношения. Учебният план ще бъде разделен в четири категории. Първата част засяга общата история на цялото славянство. Втората касае западното славянство – миналото на чехи, словаци и поляци. Третата – южното славянство: българи сърби и останалите славянски народи от Балканския полуостров. Четвъртата засяга източното славянство – руснаци, украинци, беларуси.
Занятията са разпределени в 15 седмици по 2 учебни часа.
Лекционен план:
I. Обща история на славянските народи
Занятие 1
– Обща история на славянството през деветнадесети на началото на двадесети век – славянските конгреси, славянски идеи: Панславизъм, Австрославизъм, борбата на славянските народи за независимост в края на XIX и началото на XX век.
– Държавните независимости на славянските народи и началото на съществуването на славянските държави в Ново време – Сърбия 1830, България 1878, Полша и Чехословакия 1918 г., Украйна 1917.
Занятие 2
– Обща история на славянството през двадесети век – Първата световна война, Междувоенният период, Втората световна война, Студената война, Начало на демократичните промени през последното десетилетие на двадесети век.
– Конфликти, възникнали между славянските народи: българо-сръбските войни 1885, 1913 и Първата световна война, полско-украинската война 1918г, полско-съветската война 1920 г., полско-чехословашкият спор за Тешинско 1918–1920 г.
Занятие 3
– Участие на славянските държави в международните организации в ново, най-ново време и съвременността- Обществото на Народите, Организацията на Обединените Нации, Варшавски договор, ОНД, НАТО, Европейски съюз и т.н.
– Етническите въпроси в славянските страни в ново, най-ново време и съвременността – славянският етнически компонент на империите преди освобождението на славянските народи. Етническите малцинства в славянските страни в ново, най- ново време и съвременността.
Занятие 4
– Религията в славянските страни. Лекцията ще разкаже за преобладаващите религии във всички славянски страни, за религиозните малцинства в тях, за въпросите, свързани с вярата, за най-почитаните славянски светци от новата история.
– Понтификата на Папа Йоан Павел II – първия папа славянин.
Занятие 5
–Най-влиятелните личности в политическия живот на славянските народи в исторически план, касаещи миналото на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността. Ще бъдат представени в двата лекционни часа личностите на значими държавници, оставили следа в историята на славянските страни, без значение на техните политически възгледи. Ще бъдат представени накратко техните личности, биографии, политически виждания и дейности. От западното славянство – Томаш Масарик, Милан Щефаник, Вацлав Хавел, Юзеф Пилсудски, Роман Дмовски, Лех Валенса. От южното славянство – Стефан Стамболов, Цар Борис III, Александър Стамболийски, Никола Пашич, Анте Павелич, Йосип Тито. От източното славянство – Симон Петлюра, Степан Бандера, Цар Александър II, Владимир Ленин, Йосиф Сталин, Борис Елцин.
II. История на западното славянство
Занятие 6
– Чехословакия в междувоенния период и съдбата ѝ във Втората световна война.
– Чехословакия по времето на социализма.
Занятие 7
– Чехия след разпадането на Чехословакия през 1993 г.
– Словакия след разпадането на Чехословакия през 1993 г.
Занятие 8
– Полският народ през XIX и началото на XX век – борби на поляците за независимост, участие на поляци в Първата световна война, национални концепции, възкръсването на Полша на европейската карта. Междувоенният период в Полша.
– Социализмът в Полша, История на Полската Народна Република, 1980г. – Лех Валенса и „Солидарност“, Начало на демократичните промени през последното десетилетие на XX век.
III. История на южното славянство
Занятие 9
-България и идеята за освобождението през деветнадесети век. Революционни комитети. Освобождението на България през 1878 г. и последвалият го Берлински конгрес. Възникване на идеята за обединението на България в историческите и етническите и земи и нейния крах след Първата световна война.
– България по времето на междувоенния период. Деветоюнският преврат. Септемврийското въстание. Втората световна война и обединението на българските земи. Спасението на българските евреи по времето на най-мащабната война в историята на света. История на Народна Република България и последвалите промени след 1989 г.
Занятие 10
– Сърбия през деветнадесети век и началото на двадесети век. Участие на сърби в Балканските войни и Първата световна война. Образуване на Кралство на сърби, хървати и словенци.
-Тито и социалистическа Югославия.
Занятие 11
– История на Черна Гора. Черна Гора в края на деветнадесети и начало на двадесети век. Черна Гора в състава на Югославия. Независимостта на Черна Гора през 2006 г.
– Разпадане на Югославия през последното десетилетие на XX век и образуването на нови славянски държави на Балканите.
Занятие 12
– История на Босна и Херцеговина. Босненското въстание, завземането на Босна от Австро-Унгария на Берлинския конгрес през 1878г. и нейното пълно анексиране от Виена през 1908. Босна и Херцеговина в състава на Югославия след Втората световна война. Независимост и мрачният за Босна и Херцеговина период в началото и средата на 90-те години на двадесети век.
– История на Хърватия. Хърватия в състава на Австро-Унгария. Независимост на Хърватия по времето на Втората световна война. Хърватия в състава на Югославия. Независимост на Хърватия и нейното функциониране в началото на 90-те години на двадесети век.
IV. История на източното славянство
Занятие 13
– Царска Русия през втората половина на XIX и началото на XX век. Устройствените промени в страната след революцията от 1917г.
– История на СССР
Занятие 14
– Русия след края на СССР
– Беларус и Украйна след края на СССР
Занятие 15
Ще бъдат четени доклади от студентите. Ще има съвместно обсъждане на славянските исторически въпроси и изпитвания.
Литература:
Елена Стателова, Стойчо Грънчаров „Нова История на България 1878–1944” София 1999
Евгения Калинова, Искра Баева „Българските преходи 1939–2010” София 2011
Теодоричка Готовска-Хенце „Назад към изгубения трон“ София 1996
Ян Рихлик, Владимир Пенчев „История на Чехия“ София 2010
Адам Замойски „Полския път” Велико Търново 2005
Юрий Алексеев „История на Украйна“ София 2005
Евгений Шмурло „История на Русия XIX-XX век“ София 2008
Панайот Kарагьозов “ Славянските свети мъченици”. София 2006
Кръст.Манчев „Сърбия и сръбско-българските отношения 1804-2010″София 2014
„История на СССР“ред. М.П.Ким, Москва 1974
„История дипломатии” том IV, Москва 1975, ред.И.Н. Земсков, А. Громко
Соня Хинкова „Югославския случай: етнически конфликти в Югоизточна Европа” София 1998
Михал Тимовски „История на Полша” Велико Търново 1998
Никола Верт „История на Съветския Съюз” София 2000
Вацлав Хуса „История на Чехословакия” София 1965
Орест Субтелни „Украйна:История” София 1995
Снежана Ракова „Босна и Херцеговина-история и вътрешна политика” софия 2003
Роланд Шионфелд „Словакия. От Средновековието до наши дни” София 2010
София Захова „Черна Гора след Югославия: Динамика на идентичностите” София 2013
Михал Тимовски „История на Полша” Велико Търново 1998
Норман Дейвис „Европа” Лондон 2005
Андрей Пантев, Христо Глушков, Радослав Мишев „История на модерния свят” Велико Търново 2010
„История на славянските народи в ново, най-ново време и съвременността”