Книгата и филмът в западния литературен канон
Едносеместриален курс
Преподавател: доц. д-р Огнян Ковачев
Анотация на учебната дисциплина: |
Курсът представя канонични произведения от европейските и американските литератури и техни филмови адаптации. Учебният план е условно подразделен на две части. В първата се разглеждат адаптации, които завяват своята вярност към литературния източник, а във втората – такива, които свободно го интерпретират и преработват.
Съпоставянето на творби от двете изкуства проследява влиянието на литературния дискурс върху зараждането на киноезика и филмовата естетика, както и обратното влияние на киното върху естетическите конвенции и социокултурните статути на литературата през двадесети век. Тези взаимодействия се анализират в проблемни области като: киното – „терминатор” или медиатор на литературата, „за” и „против” екранизацията, наративните стереотипи на литературата и тяхната употреба във филмовия разказ и др. |
Очаквани резултати: |
Студентите се запознават с критериите и условията за формиране и изменение на литературния канон, както и със съществуващи теории и дебати за него. Усвоените знания им дават възможност да възприемат и тълкуват критично филмите по канонични книги в западните литератури, да анализират подходите и решенията на кинотворците към литературния текст. Съпоставителното четене и гледане на произведенията ги насочва към проследяване и осмисляне на взаимодействията между двете изкуства, освобождавайки ги от представите за господство или възпроизводство помежду им.
|
Учебно съдържание
Лекционен курс
№ | Тема: | Хорариум |
1. | Въведение в проблематиката на курса | 2 |
2 | Преображения на епоса в киното | 2 |
3 | Шекспир на екрана | 2 |
4. | Франкенщайн: противната рожба | 2 |
5. | Повествователни техники и визуални акценти в реалистичния наратив | 2 |
6. | Функции на детайла и изграждането на ритъма | 2 |
7. | Вампирът – образ невъзможен? | 2 |
8. | Франц Кафка. Съществува ли свят извън разказа/визията за него? | 2 |
9. | Сюрреализмът в поезията, живописта, киното | 2 |
10. | Психо: майката и синът, литературата и киното | 2 |
11. | 451˚ по Фаренхайт: четенето забранено | 2 |
12. | Фотоувеличение: разказът, фотографията, филмът | 2 |
13. | Постмодерният роман/ постмодерното кино | 2 |
14. | Свобода и граници на филмовата интерпретация | 2 |
15. | Литературата във филма | 2 |
Семинарни упражнения
№ | Тема: | Хорариум |
1. | Основни теоретични и исторически понятия в курса | 2 |
2. | Троя на В. Петерсен и О, братко, къде си? на братя Коен | 2 |
3. | Хамлет на Л. Оливие и на К. Брана. Ал Пачино. Аз, Кралят. | 2 |
4. | Франкенщайн на Дж. Уейл и на К. Брана | 2 |
5. | Опасни връзки на страниците и на екрана | 2 |
6. | Чарлз Дикенс. Големите надежди: две филмови адаптации | 2 |
7. | Дракула на Брам Стокър и на Френсис Форд Копола | 2 |
8. | Процесът: романът на Франц Кафка и филмът на Орсън Уелс | 2 |
9. | Салвадор Дали и Луис Бунюел. Андалузкото куче, Златният век | 2 |
10. | Робърт Блох и Алфред Хичкок: Психо. | 2 |
11. | 451˚ по Фаренхайт от Рей Бредбъри и филмът на Франсоа Трюфо | 2 |
12. | Писането на Кортасар – снимането на Антониони | 2 |
13. | Майкъл Кънингам/ Стивън Долдри. Часовете | 2 |
14. | Ф. Ф. Копола. Апокалипсис сега | 2 |
15. | Уди Алън. Да разнищим Хари | 2 |
Изпит
Изпитът е в две части – писмен и устен. Писменият изпит се състои в написване на курсова работа или разработване на статия в Уикипедия по тема, свързана с учебния план на курса. На устния изпит всеки студент представя своята работа по установен ред пред преподавателя и колегите си, които могат да участват в нейното обсъждане.
Библиография
Основна:
- Александров, Ал., Власков, Ст. и др. (съст.). В света на киното. Илюстриран справочник в три тома. София: Народна просвета, 1983-85.
- Андрейков, Тодор. История на киното. Т. 1-2, София: Колибри, 2004-06.
- Барт, Ролан. Въображението на знака. София: Народна култура, 1991.
- Барт, Ролан. Camera lucida. Записки за фотографията. София: Агата-А, 2001.
- Бокачо, Джовани. Декамерон. Прев. от италиански Никола Иванов и Драгомир Петров. София: Народна култура, 1970 (и сл. изд.).
- Картър, Анджела. Кървавата шапчица. Прев. от английски Ирина Цанова. София: Сиела Норма АД, 2014.
- Кейн, Джеймс. Двойна застраховка. Прев. от английски Весела Прошкова. София: Skyprint, 2013.
- Ковачев, Огнян. Между Франкенщайн и Франкенщайн: „Той изобщo не ми даде име” и/или „моята външност е уродливо копие на твоята”. – В: Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика, бр. 3, есен 2006; също в: Матрицата – властта на подобието. Сборник с материали от годишна факултетска конференция на ФСлФ. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, сс. 180-193.
- Ковачев, Огнян. Часовете: между страницата и екрана. – В: Род и ред в българската култура. София: Фондация „Център за изследвания и политики на жените”, 2005, 235-248.
- О, братко, къде си? – адаптация на Никой или римейк на един невидим филм. – В: Надмощие и приспособяване: Сборник доклади от Международната конференция на факултета по славянски филологии 24-25 април 2017 г. Т. 1. Литературоведски четения в чест на 80-годишнината на проф. Никола Георгиев. Съставители Надежда Александрова и др. София, 2017, 341-348.
- Найденова, Вера. Екранизацията… вечен спор? София: Наука и изкуство, 1992.
- Орлийн, Сюзън. Крадецът на орхидеи. Прев. от английски Ивелина Минчева-Бобадова. София: Ерове, 2017.
- Остин, Джейн. Гордост и предразсъдъци. Прев. от английски Жени Божилова. София: Отечество, 1989.
- Стокър, Брам. Дракула. Прев. от английски Слави Гинев. София: Deja Book, 2015.
- Суифт, Джонатан. Пътешествията на Гъливър. Прев. от английски Теодора и Боян Атанасови. София: Народна култура, 1977.
- Чандлър, Реймънд. Малтийският сокол. – В: Чандлър, Р. Големият удар. Прев. от английски Жечка Георгиева. София: Народна култура, 1985.
- Чосър, Джефри. Кентърбърийски разкази. Прев. от английски Александър Шурбанов. София: Народна култура, 1980 (и сл. изд.).
- Шекспир, Уилям. Ромео и Жулиета – В: Шекспир, У. Трагедии. Том 1. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1974 (и сл. изд.).
- Шекспир, Уилям. Ричард III – В: Шекспир, У. Исторически драми. Том 2. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1981 (и сл. изд.).
- Шекспир, Уилям. Бурята – В: Шекспир, У. Трагикомедии и романси. Прев. от английски Валери Петров. София: Народна култура, 1976 (и сл. изд.).
- Шонагон, Сей. Записки под възглавката. Прев. от старояпонски Цветана Кръстева. София: Народна култура, 1985.
- Эйзенштейн, Сергей, “Диккенс, Гриффит и мы” – в: Эйзенштейн, С. Избранные произведения. В шести томах. Том 5. Москва: Исскуство, 1968.
- Beja, Moris. Film and Literature: An Introduction. New York: Longman Inc., 1979.
- Bluestone, George. Novels into Film: the Metamorphosis of Fiction into Cinema. Johns Hopkins University Press, 1957.
- Chatman, Seymour. Story and Discourse: Narrative Structure in Fiction and Film. Ithaca and London: Cornel University Press, 1978.
- Chatman, Seymour, “What Novels Can Do That Films Can’t (and Vice Versa)”, – in: On Narrative (ed. by W. J. T. Mitchell). The University of Chicago Press, 1981.
- Corrigan, Timothy. A Short Guide to Writing about Film. London & New York: Longman, 2009.
- Corrigan, Timothy. Film and Literature: An Introduction and Reader. 2nd Routledge, 2011.
- Elliott, Kamilla. Rethinking the Novel/Film Cambridge University Press, 2003.
- McFarlane, Brian. Novel to Film: An Introduction to the Theory of Adaptation. Oxford University Press: New York, 1996.
- Naremore, James (ed.). Film Adaptation. Rutgers University Press, 2000.
- Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). A Companion to Literature and Film. Oxford: Blackwell, 2004.
- Stam, Robert and Raengo, Alessandra (ed.). Literature and Film: A Guide to the Theory and Practice of Film Adaptation. Oxford: Blackwell, 2005.
Допълнителна:
- Аристарко, Гуидо. История на кинотеорията. Наука и изкуство: София, 1965.
- Базен, Андре. Что такое кино? Сборник статей. “Искусство”: Москва, 1972 (Bazin, Andre. Qu’est que le cinema).
- Знеполски, Ивайло (съст., предговор). Из историята на филмовата мисъл. Антология. Част І и ІІ. Наука и изкуство: София, 1986-88.
- Ковачев, Огнян. С въоръжено око: техники на гледане и оптики на разказване през ХVІІІ и ХІХ век. – В: Наука, техника, модернизация (интердисциплинарна научна конференция на Българското общество за проучване на ХVІІІ век), http://www.bulgc18.com/index.php?pageid=18.
- Ковачев, Огнян. Дзифт и Светът е голям и спасение дебне отвсякъде – естетически преходи, институционални и възприемателски граници. – В: Литературен вестник, бр. 23, 24-30. 06. 2009, сс. 9-10.
- Ковачев, Огнян. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази. – В: Проблеми на изкуството – тримесечно списание за теория, история и критика на изкуството. Институт за изкуствознание при Българската академия на науките: София, 1/2009, сс. 19-23.
- Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
- Лотман, Юрий. Семиотика кино и проблемы киноэестетики. Ээсти Раамат: Таллин, 1973.
- Монтъгю, Айвър. Светът на киното. Наука и изкуство: София, 1970.
- Омон, Жак и Мишел, Мари. Теоретичен и критически речник на киното. ИК Колибри: София, 2009.
- Ямпольский, М. Память Тиресия. Интертекстуальность и кинематограф. Москва: РИК „Культура”, 1993.
- Aycock, Wendell and Schoenecke, Michael (ed.). Film and Literature. Texas Tech University Press, 1988.
- Campbell, Jan. Film and Cinema Spectatorship. Cambridge: Polity Press, 2005
- Deleuze, Gilles. Cinema 1: The Movement-Image; Cinema 2: The Time-Image. Translated by Hugh Tomlinson and Robert Galeta. London: The Athlone Press, 1986; 1989.
- Easthope, Anthony (ed.). Contemporary Film Theory. Longman: London & New York, 1993.
- Elsaesser, Thomas. Weimar Cinema and After: Germany’s Historical Imaginary. London and New York: Routledge, 2000.
- Hutcheon, Linda. A Theory of Adaptation. London and New York: Routledge, 2006.
- Mitchell, W. J. T. Iconology: Image, Text, Ideology. The University of Chicago Press, 1986.
- Smith, Grahame. Dickens and the Dream of Cinema. Manchester University Press: Manchester and New York, 2003.
- Spiegel, Alan. Fiction and the Camera Eye: Visual Consciousness in Film and the Modern Novel. Charlottesville: University Press of Virginia, 1976.