Литература и модерност

Литература и модерност

Доц. Д-р Бойко Пенчев

Гл. ас. Дарин Тенев

 

Курсът разглежда литературата като пресечна точка на снопа от социални, културни и етически проблеми, пораждани от процеса на модернизация. Учебното съдържание е разделено на две относително самостойни части: „Селото и модерността: репрезентации и идеологически напрежения” и „Поезията на Т.С. Елиът и предизвикателствата на модернизма”. Целта е да се анализират успоредно „глобалните” и „локалните” аспекти на проблематиката, като се изработи понятиен апарат, който анализира литературните текстове отвъд националния им контекст.

 

Лекционен курс

 

Литература и модерност част 1.

Селото и модерността: репрезентации и идеологически напрежения

 

Анотация:

 

Курсът проследява репрезентирането на селото и селския човек в българската литература от Възраждането до края на ХХ в. Вниманието е насочено към контрамодерната идеология, заложена много често в селската тема; проследява се историята на патриархалната ретроутопия като ценностен и образен фундамент на българската литература. Специално внимание се отделя на онези произведения, в които традицонната тематика става отправна точка за преобръщане и обновяване на традицията. Проследяват се връзките между литературата и дискурсът на етническото самоописание, като по този начин се проблематизират моделите за национална идентичност, формирани и работещи в последния век и половина.

 

Форми и методи на оценяване:

Курсова работа.

 

Лекционен курс

 

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Откриването на старината. Етнографски, литературни и политически моделирания на „народа” през XIX в.	2
2.	Патриархалната идилия и контрамодерните нагласи в българската култура от края на ХIХ век	2
3.	Народът на кръга “Мисъл”	2
4.	Трансгресивното село на 20-те години. Ангел Каралийчев	2
5.	Патриархалната утопия в междувоенния период. Йордан Йовков и Константин Петканов.	2
6.	Демитологизацията на патриархалната идилия в лявата литература на 30-те години. Георги Караславов.	2
7	Податливото село: темата за колективизацията в литературата на 50-те.	2
8	Съпротивата на селянина: ранните разкази на ВАсил Попов	2
9.	Анти-селото на Йордан Радичков	2
10.	Пародирането на идилията в прозата на 60-те	2
11.	“Диви разкази” и органичният човек	2
12.	Вариациите на “Последно лято”	2
13.	Постмодерното село на 70-те	2
14.	Цикличното време на селото. Консервативният проект на Тончо Жечев.	2
15.	Селското и преходът	2

 

Литература:

Аврамов, Димитър. “Движението “Родно изкуство”. В: Димитър Аврамов, “Диалог

между две изкуства”, С., 1993

Еленков, Иван. “Версии за българската идентичност”. В: Защо сме такива?!, съст. И.Еленков, Р.Даскалов, С, 1994 г.

Знеполски, Ивайло. Кинематографичният процес: Изграждане на социалистическата култура на българското кино, С., 1980

Куюмджиев, Кръстьо. „Феноменът Радичков”, Л_и_т. м_и_с_ъ_л, 1977, N 1, c. 3 – 14.

Малинов, Светослав. “Размисли за българския популизъм”. От:

http://www.eurozine.com/articles/2008-01-23-malinov-bg.html

Ничев, Боян. Съвременният български роман, С., БП, 1981

Панова, Искра. “По повод на един “мит”, Философска мисъл, 1980, № 7, 13-34.

Пенчев, Бойко. Българският модернизъм: моделирането на Аза, С., 2003

Пенчев, Бойко. Септември ’23: идеология на паметта, С., 2006

Пенчев, Бойко. “Цариград и пространственото конструиране на българската национална идентичност през XIX в.” – В: Подвижните Балкани. Изследвания на проекта NEXUS (2000-2003), съст. Александър Кьосев, С., изд. “Просвета”, 2009

Пенчев, Бойко. „Идилия и модерност”, Литературен вестник, 21-27.04. 2010, бр.15

Иван Мешеков, „Йордан Йовков – романтик реалист“, 1947

Станков, Иван. Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм, С., 2010

Тиханов, Галин. Жанровото съзнание на кръга „Мисъл, С., 1998

Янев, Владимир. „Диви разкази” в българската литературна критика”.

http://liternet.bg/publish13/v_ianev/divi.htm

 

 

 

Литература и модерност част2.

Поезията на Т.С. Елиът и предизвикателствата на модернизма

 

Анотация

 

Тази част от курса „Литуратура и модерност” има за цел да запознае студентите с едно от най-представителните имена на високия модернизъм – Т. С. Елиът, като чрез обсъждането на най-значимите негови произведения бъдат откроени основните черти на модернистичната литература, както и специфичното място на поета в нея.

Поезията и критическите текстове на Елиът позволяват да се въведат проблеми като тези за кризата в литературата между двете световни войни, за преосмислянето на ролята на всекидневието, за новата функция при използването на митологични сюжети и съответно на мита като цяло, за предоговарянето на отношението между онова, което може да бъде казано, и онова, което не може, за отношението между новото и класическото и т.н. Паралелно с Елиът са дискутирани и други модернистични творци – от Бодлер, през Валери, Рембо или Паунд, до Джойс и Вирджиния Улф, а същевременно в полезрението на прекия изследователски интерес попадат и различни теории, свързани с някои от най-влиятелните имена от първата половина и средата на двадесети век като Джеймс Фрейзър, Макс Вебер, Едмунд Хусерл, Валтер Бенямин, Т.В. Адорно и М. Хоркхаймер и др.

Елиът е интересна фокализираща точка, през която се проследява също и развитието на литературнокритическата мисъл от втората половина на двадесети век. В това отношение рецепцията на неговото творчество може да се интерпретира като симптом на историята на критиката през двадесети век.

 

Форми и методи на оценяване:

Оценяването е комплексно. То се състои от три компонента. На първо място, всеки от студентите трябва да направи представяне на даден проблем, свързан с обсъждано произведение на Елиът, в рамките на семестъра. На второ място, в края на семестъра всеки от студентите трябва да напише курсова работа или да разработи детайлен план за изследователска работа върху някоя от поемите. Накрая, тази работа трябва да бъде представена и обсъдена с останалите студенти.

 

Лекционен курс

 

Тема №	Наименование на темата	Хорариум
1	Въведение. Цикълът „Ариел”
2.	„Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок”. Бодлер и Елиът.
3.	Кризата на модернизма като криза на смисъла. Валери и Хусерл. Европа като духовна форма. Проблемът за безкрайността.
4.	„Пустата земя”. Въведение и първа част („Погребението на мъртвите”).
5.	„Пустата земя”, втора част („Игра на шах”). Роля на интертекстуалността. Препратки към Овидий, Шекспир, Уебстър, Милтън.
6.	„Пустата земя”, трета част („Огнената проповед”). Джеси Уестън и легендите за краля-рибар. Пророческото слово. Тирезий и старозаветните пророци. Възел на времето.
7.	Префункционализиране на мита. Ролята на Фрейзър. Зациклянето на мита. Мит и просвещение, или Елиът през Адорно и Хоркхаймер.
8.	„Пустата земя”, четвърта и пета част. Упанишадите. Структура и функция на метаекстовите пасажи в поемата. Фрагментаризиране.
9.	„Кухите хора”. Двете царства на смъртта.
10.	Елиът като критик. „Традиция и индивидуален талант”. Въпросът за класиката. Трите гласа на поезията в творчеството на Елиът. Границите на критиката.
11.	„Четири квартета”. Обща структура на квартетите. Първи квартет. Неслучилото се и възможността.
12.	„Четири квартета”. Втори квартет. Родовата история. Двата вида мрак. Проблем за мистическото.
13.	„Четири квартета”. Трети квартет. Далечното минало. Знание и мъдрост.
14.	„Четири квартета”. Четвърти квартет. Задача на изкуството. Изкуство и религия. Данте и Елиът.
15.	Обобщение. Елиът и модернистичната литература. Иновативност и консервативност. Всекидневие, мит, тревожност.

Литература

 

Литература на авторите на програмата:

Пенчев, Бойко, Българсикят модернизъм. Моделирането на Аза, София: УИ „Св.Климент Охридски”, 2003.

Пенчев, Бойко, „Прекосяване на пустия език”, Тъгите на краевековието, София: Литературен вестник, 1998.

Пенчев, Бойко, „Генеалогия на Аза”, Тъгите на краевековието, София: Литературен вестник, 1998.

 

Тенев, Дарин, Фикция и образ, Пловдив: Жанет 45, 2012 (под печат).

Тенев, Дарин, „Неопределеност и маргиналност при въвеждането на персонажи във фикционални произведения”, В: Маргиналното в/на литературата, съст. Рая Кунчева, София: Издателски център Боян Пенев, 2011, с. 417-442.

Тенев, Дарин, „Долина на умиращи звезди”, Moon lake. Сборник есета, София: Алтера, 2009, с.67-78.

Тенев, Дарин, „Наследството като стратегия за вярност”, сп. Социологически проблеми, 1-2/ 2009, с.41-59.

Тенев, Дарин, “Преразглеждане на кризата на модернизма в светлината на кризата на европейските науки с оглед изясняване ролята на литературата”, Електронно списание LiterNet, 22.10.2006, № 10 (83).

 

Избрана библиография

Бенямин, Валтер, Озарения, София: КХ, 2000.

Бодлер, Шарл, Естетически и критически съчинения, София: Наука и изкуство, 1978.

Валери, Пол, „Кризата на духа”, в: Човекът и раковината, прев.Георги Цанков, София: Народна Култура, 1988, с.177-203.

Елиът, Томас Стърнз, “Пустата земя”, прев. Георги Рупчев, в: сп. Панорама, бр.3-4/93г., с.139-148.

Елиът, Томас Стърнз, Т.С.Елиът, съст. Владимир Левчев, прев. Цв.Стоянов, София: Народна Култура, 1991, с.35-41.

Елиът, Томас Стърнз, Традиция и индивидуален талант, прев.Людмила Колечкова, Варна: Книгоиздателство “Георги Бакалов”, 1980.

Милтън, Джон, Изгубеният рай, прев. Александър Шурбанов, София: Народна Култура, 1981.

Ницше, Фридрих, Веселата наука, в: Съчинения в 6 тома, т.3, прев.Харитина Костова-Добрева, София: „Захари Стоянов”, 2002.

Ницше, Фридрих, Човешко, твърде човешко. Книга за свободните духове, т.2, прев.Донка Илинова, София: ИК „Христо Ботев”, 1993.

Ницше, Фридрих, Раждането на трагедията и други съчинения, прев. Христина Костова-Добрева, София: Наука и изкуство, 1990.

Ницше, Фридрих, Към генеалогия на морала, в: Съчинения в 6 тома, т.5, прев.Ренета Килева-Стаменова, София: „Захари Стоянов”, 2002.

Ницше, Фридрих, Отвъд доброто и злото, в: Съчинения в 6 тома, т.5, прев.Ренета Килева-Стаменова, София: „Захари Стоянов”, 2002.

Ницше, Фридрих, Залезът на кумирите, в: Съчинения в 6 тома, т.6, прев.Георги Кайтазов, София: „Захари Стоянов”, 2004.

Овидий, Публий Назон, Метаморфози, прев. Георги Батаклиев, София: Народна Култура, 1981.

Хоркхаймер, Макс и Теодор Адорно, Диалектика на Просвещението, прев.Стилиян Йотов, София: Гал-Ико, 1999.

Хусерл, Едмунд, Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология, прев. Светлана Събева, София: Критика и Хуманизъм, 2002.

Хусерл, Едмунд, „Кризата на европейското човечество и философията”, прев.Светлана Събева, част 1, сп. „Критика и хуманизъм”, бр.4, 1993, с.13-27.

Хусерл, Едмунд, „Кризата на европейското човечество и философията”, прев.Светлана Събева, част 2, сп. „Критика и хуманизъм”, бр.5, 1998, с.45-52.

 

 

A Companion to T. S. Eliot, ed. D.E. Chiniz, Wiley-Blackwell, 2009.

Albright, Daniel, Quantum Poetics. Yeats, Pound, Eliot, and the Science of Modernism, Cambridge: Cambridge University Press, 1999.

Davidson, Harriet, T.S.Eliot and Hermeneutics. Absence and Interpretation in The Waste Land, Baton Louge & London: Louisiana State University Press, 1985.

Eliot, Thomas Sterns, The Waste Land. A Facsimile and Transcript of the Original Drafts, ред.Valerie Eliot, New York: Faber&Faber, 1971.

Eliot, Thomas Sterns, The Annotated Waste Land with Eliot’s Contemporary Prose, edited and annotated by Lawrence Rainey, New Haven & London: Yale University Press, 2005.

Eliot, Thomas Sterns, Collected Poems 1909-1963, London, Boston: Faber&Faber, 1974 (1963).

Eliot, Thomas Sterns, Collected Plays, London: Faber & Faber, 1962.

Eliot, Thomas Sterns, Knowledge and Experience in the Philosophie of F.H.Bradley, London: Faber&Faber, 1964.

Frye, Northrop, T.S.Eliot, Edinburgh and London: Oliver and Boyd, 1963.

Husserl, Edmund, Phantasie, Bildbewusstsein, Erinnerung, Gesammelte Werke, XXIII, Hrsg. Eduard Marbach, The Hague: Martinus Nijhoff, 1980.

Husserl, Edmund, L’origine de la géométrie, traduction et introduction par Jacques Derrida, Paris : PUF, 1962.

Husserl, Edmund, Experience and Judgment, trans. James S.Churchill, Karl Ameriks, Evanston: Northwestern University Press, 1973.

Iser, Wolfgang, “Image und Montage. Zur Bildkonzeption in der imagistischen Lyrik und in T.S.Eliots Waste Land”, In: Immanente Ästhetik, ästetische Reflexion. Lyrik als Paradigma der Moderne., Kolloquium Köln 1964, Hrsg. Wolfgang Iser, München, Verlag, 1966, SS.361-393.

Kenner, Hugh, “Bradley”, T.S.Eliot. A Collection of Critical Essays, pp. 36-57.

Kermode, Frank, Romantic Image, New York, London: Routledge, 1957.

Kermode, Frank, The Sense of an Ending. Studies in the Theory of Fiction, London, Oxford, New York: Oxford University Press, 1966.

Köhler, Wolfgang, The Place of Value in a World of Facts, New York: Meridian Books, 1959 (1938).

Koyré, Alexander, From the Closed World to the Infinite Universe, New York: Harper Torchbooks, 1958 (1957).

Leavis, F.R., “The Waste Land”, In: T.S.Eliot.A Collection of Critical Essays, pp. 89-103.

Mallarme, Stéphane, Œuvres complètes, Paris: Gallimard, Biblioteque de la Pléiade, 1945.

Matthiessen, F.O., The Achievment of T.S.Eliot. An Essay on the Notion of Poetry, London, Oxford, New York: A Galaxy Book, Oxford University Press, 1959 (1935).

Milton, John, Paradise Lost, London, New York: Penguin Books, 1996 (1667).

Mizener, Arthur, “To Meet Mr. Eliot”, In: T.S.Eliot.A Collection of Critical Essays, pp. 22-23.

Morris, George L.K., “Marie, Marie, Hold on Tight”, In: T.S.Eliot. A Collection of Critical Essays, pp.86-88.

Murphy, Russel E., Critical Companion to T.S.Eliot. A Literary Reference to His Life and Work, Facts on File, 2007. Rees, Thomas R., The Technique of T.S.Eliot, The Hague, Paris: Mouton, 1974.

Reiney, Lawrence, Revisiting The Waste Land, New Haven & London: Yale University Press, 2005.

Shakespeare, William, The Complete Works of William Shakespeare, Wordsworth Editions, 1996.

Stead, C.K.,  The New Poetic: Yeats to Eliot, Penguin Books, 1967 (1964).

Stead, C.K.,  Pound, Yeats, Eliot and the Modernist Movement, Macmillan, 1986.

Surette, Leon, The Birth of Modernism. Ezra Pound, T.S.Eliot, W.B.Yeats and the Occult, Montreal&Kingston, London, Buffalo: McGill-Queen’s University Press, 1993.

The Cambridge Companion to T. S. Eliot, ed. A. D. Moody, Cambridge: Cambridge University Press, 2005.

T.S.Eliot. A Collection of Critical Essays, ed. Hugh Kenner, Englewood Cliffs, New Jersey: Prentice Hall, 1962.

T. S. Eliot: The Waste Land. A Selection of Critical Essays, ed. C.B.Cox & A.P. Hinchcliffe, London: Macmillan, 1986.

T. S. Eliot: Plays. A Selection of Critical Essays, ed. A.P. Hinchcliffe, London : Macmillan, 1985.

T. S. Eliot. The Critical Heritage, vol. 1, ed. M. Grant, London : Routledge, 2005.

T. S. Eliot in Context, ed. J. Harding, Cambridge: Cambridge University Press, 2011.

Valéry, Paul, « Propos sur l’intelligence », In: Œuvres, t.1, Gallimard, Bibliothèque de la Pléiade, 1957, pp.1040-1058.

Valéry, Paul, « La politique de l’esprit », In: Œuvres, t.1, Gallimard, Bibliothèque de la Pléiade, 1957, pp.1014-1040.

Vikramaditya Rai, The Waste Land, A Critical Study, Delhi: Motilal Banarsidass, 1970.

Webster, John, “The White Devil”, In: The Duchess of Malfi and Other Plays, Oxford, New York: Oxford University Press, 1996, pp.1- 101.