Литература, общество, култури
Доц. Д-р Катя Станева
Целта на курса е да представи в исторически и теоретичен план различните социални модуси на литературата, режимите, в които работи литературният текст в сменящите се културни контексти. Основният акцент ще бъде върху културно-строителните и идеологико-политически употреби на българската литература, върху социалното й битие от Възраждането до наши дни.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
| 1 | Проблематизмът на понятията граници и периодизации. | 2 |
| 2. | Български литературни истории – изследователските проекти на Ив. Д. Шишманов, Б. Пенев, М. Арнаудов, П. Динеков, Д. Леков; академични версии; международни компаративистични проекти | 2 |
| 3. | Регионални, зонални, национални литературни системи. Модели на представяне, автолегитимации на конкретни културно-исторически формации – книги за книгите на Средновековието, Възраждането, модерността | 2 |
| 4. | Национална литература и национална идентичност. | 2 |
| 5. | Социализация на литературата; история на книгата и литературната и социокултурната история. | 2 |
| 6. | Четенето като културна практика (Мишел дьо Серто, Люсиен Февр, Роже Шартие). | 2 |
| 7. | Литературен текст и контекстуалност. | 2 |
| 8. | Социология на литературата – френски, немски, полски школи. | 2 |
| 9. | Естетики на възприемането. Изследователската група „ Поетика и херменевтика“ в Констанц.
|
2 |
| 10. | Дестабилизиране на границите на хуманитарните полета през 70-те години на ХХ век. | 2 |
| 11. | Понятието литературен вкус. | 2 |
| 12. | Дебатът за масовата литература. | 2 |
| 13. | История на превода като история на културната мрежа и памет. | 2 |
| 14. | Културни политики
– американският модел – френският модел – нормативи на ЕС |
2 |
| 15. |
Съществува ли “балканска литература” (респ. балканско кино, балкански хумор, балканска култура)? |
2 |
Форми и методи на оценяване: курсова работа и събеседване
Литература:
Шишманов, Ив. Избрани трудове. Съставител К. Топалов. УИ“Св. Климент Охридски“.С., 2012.
Балканистичен форум, кн.2,2011. Тема на броя: Говорейки Възраждането.
Станева, К. Българското възраждане – контексти и концептуализации. – В: Балканистичен форум, №2, 2011, с.46-60.
Критика и хуманизъм. Тема на броя: Литература. Историография. Социология. Кн.29, бр.2/2009.
Милчаков, Я. Социални полета на литературата. С., 2009.
Литературата, кн.5,2009. Тема на броя“: Преводимост на българската култура; Литературата, кн.6. Тема на броя: Съдбата на идеологиите.; Литературата, кн.7, 2010. Тема на броя: Четене и разбиране.
Станева, К. Робско битие и изход (Българските писатели за реформите в Османската империя) – В: Източна Европа и Източна Азия. Исторически опит и системи. Международна научна конференция 2011, С., 2011, с.165-173; същото: Робско битие и Изход (Българските писатели за реформите в Османската империя) – www.litclub.bg – 7 март 2011.
Пелева, И. Българска възрожденска (и друга) литература – между методологията и методиката- Електронно списание LiterNet, 04.03.2007, № 3 (88).
Книга за книгите. АИ“Марин Дринов“, С.,2004.
Врина- Николов, Мари. Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. С., 2004.
Изер, В. Обхватът на интерпретацията. С., 2004.
Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. С., 2003.
Фуко, М. Трябва да защитаваме обществото. С., 2003.
Мишел дьо Серто. Изобретяване на всекидневието. Изкуства на правенето. С., ЛИК, 2002.
Шартие, Роже. Читателските общности.- В: История на книгата, книгата в историята. С., 2001.
Милчаков, Я. Социология на литературата, език и политика. С.,2001
Яус, Х. Роберт. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998
Литературата. Тема на броя:Литературната история. Кн.1, 1996.
Морен, Е. Духът на времето. С., 1995.