Магистърска програма „Литературознание“

Срок на обучение: 2 семестъра

Форма на обучение: редовна

 

Учебен план

Магистърската програма “Литературознание” отговаря на нарастващата социална и академична потребност от изграждането на специалисти, способни да мислят литературата в широк културен контекст. Отделните курсове са фокусирани върху връзките между литература и идеологии, литература и идентичност, литература и други изкуства, литература и медии. Предлага се и богат набор от курсове, запознаващи студентите със съвременната западноевропейска и световна литература.

Днес се променя начинът, по който литературата като специфичен тип комуникация присъства в институциите и публичното пространство. Програмата подготвя специалисти, които ще реализират своите знания именно в тези нови социо-културни условия. Тя дава важна допълнителна квалификация на придобилите учителска правоспособност бакалаври-филолози, както и знания и умения, нужни при работа в книгоиздаването и специализираните издания за култура, културната журналистика, неправителствените организации и др. Програмата се стреми да изгради интерпретативни и комуникативни умения с приложение в различни професионални полета. Освен това студентите получават необходимата база от знания, без които трудно биха продължили образованието си в програма за докторска степен.

 

Преподаватели

Възпитаници на магистърска програма „Литературознание“

 

Условия за прием

 

  1. Завършена бакалавърска или магистърска степен в професионално направление “Филология”.
  2. Кандидатите за места, субсидирани от държавата, се явяват на приемен изпит (събеседване). Класирането става въз основа на бал, образуван от сумата от оценката от конкурсния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование.

Приемът за платено обучение е по документи, без изпит.

 

Учебен план

Дисциплини Лекции Упражнения Кредити Семестър
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
Литература, общества, култури 30  3 I (зимен)
Литературното изследване 30 3 I (зимен)
Сравнителна история на литературната наука (XVIII – XX век) 60  5 I (зимен)
Сравнително литературознание 30  3 I (зимен)
Литературата – политики на различието и идентичността 30 2 IІ (летен)
Литература и модерност 60  2 IІ (летен)
Теории за литературата и културата (XVIII-XX) 30 1 IІ (летен)
ИЗБИРАЕМИ (четири модула, от всеки от които се избират задължително по 2 курса)
МОДУЛ “ЛИТЕРАТУРА И СОЦИАЛНО ПОЛЕ”
Литература и идеологии 30  2,5 I (зимен)
Българският канон 30  2,5 I (зимен)
Българските дебати 30  2,5 I (зимен)
История на книгата 30  2,5 I (зимен)
МОДУЛ “ЗАПАДНА И СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА”
Западният литературен канон 30 2,5 I (зимен)
Литература на модернизма 30  2,5 I (зимен)
Постмодерната литература 30  2,5 I (зимен)
Християнски мотиви в западноевропейския роман 30  2,5 I (зимен)
Литературата като психосоциален проблем и фактор 30  2,5 I (зимен)
МОДУЛ “ЛИТЕРАТУРА И ИДЕНТИЧНОСТ”
История и антропология на библейския свят 30  2,5 IІ (летен)
Балкански измерения на българската възрожденска литература 30  2,5 IІ (летен)
Литература и национализъм 30  2,5 IІ (летен)
Периодиката – идентификаци и проблематизации 30  2,5 IІ (летен)
Национални, балкански и европейски аспекти на българската литература 30  2,5 IІ (летен)
МОДУЛ “ЛИТЕРАТУРА, ИЗКУСТВА, МЕДИИ”
Литература и кино 30  2,5 IІ (летен)
Литература и музика 30  2,5 IІ (летен)
Литература и театър 30  2,5 IІ (летен)
Литература и медийни дискурси 30  2,5 IІ (летен)
Писане на рецензия 30 2,5 IІ (летен)
ЗАДЪЛЖИТЕЛНОИЗБИРАЕМИ
Три курса от други магистърски програми.

 

Конспект за приемен изпит (събеседване)

Целта на изпита е да провери цялостната литературоведска култура на кандидата, изградена по време на неговото обучение в бакалавърската програма.

 

I. Българската литература – исторически развой
1. Автономизирането на литературното поле. Отношенията “фолклор – литература”. Канон и класика – теоретични аспекти.
2. Тенденции във формирането и развитието на отделните литературни жанрове. Развой на българския разказ и роман.
3. Художествени направления – реализъм, модернизъм, символизъм и т.н. Манифести и програми.

II. Българската литература като генератор на културни модели
1. Литературата и изграждането на националната идентичност.
2. Литературата в контекста на модернизационните и контрамодерни обществени проекти. Литература и идеологии.

III. Българската литература като дискусионно поле
1. Литературни спорове, дискусии, дебати.
2. Литературознанието като част от културния контекст на съответната епоха.
3. Отношения между национална, регионална, световна литература. Литература и Интернет.

IV. Теоретични аспекти на проблема “текст – контекст”. Подходи към текста.
1. Литературната теория на ХХ век – основни школи и представители
2. Литературознанието и кризата на съвременната хуманитаристика.
3. Интердисциплинарни роли на литературата – диалогът между литературата и другите изкуства.

 

 

Ръководители на програмата

доц. д-р Бойко Пенчев – penchev@uni-sofia.bg
доц. д-р Дарин Тенев

 

 

Магистърска програма „Литературознание“ за неспециалисти