МИТ И ФОЛКЛОР. МОДЕЛИ НА СВЯТ
СИД
ЗА СПЕЦИАЛНОСТ “БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ” ЗАДОЧНО ОБУЧЕНИЕ
ГЛ. АС. Д-Р МАРИЯ ИЛЧЕВСКА
(анотация)
Предложението за СИД “Мит и фолклор” е продиктувано от желанието ми студентите да получат по-задълбочена и детайлна представа за динамиката на отношенията между двете системи на мислене и моделиране на свят.
Тръгва се от презумпцията за древната митология като синкретично единство, което включва религия, донаучни философски представи, изкуство (преди всичко словесно). Митът се възприема като средство за изразяване на някои вечни психологически нагласи и устойчиви културни модели, като предлогична символна система.
Свързан е с обредния живот и се отлива в комплекс от практики, чиято прагматична функция е регулирането и поддържането на определен природен и социален порядък.
Древният мит и ритуал се разглеждат като всеобхватна форма, която е способна да въплъти най-фундаменталните черти на човешкото мислене, социално поведение и художествена практика.
Митологията – поради изначалната си символичност, особено във връзка с дълбинната психология – се оказва удобен код за разшифроване на някои общи модели, които обясняват света и задават нормативността на личното и обществено поведение, за “разчитането” на различните маски, зад които се крие повторяемостта на устойчиви културни стереотипи.
Лекционният курс очертава основни типологични ядра, през които се разчитат митологичните прамодели и фолклорните им прекодирания. Идеята е да се набележат контурите на общия индоевропейски модел на хората и боговете. В този контекст се поставят въпросите за митическото време и неговите “парадигми” (митове за сътворението, етиология на социума), за семиотичните митологически координатни модели (бинарни опозиции, “великата верига на битието”, цифрова символика, геометрични форми) и тяхното отливане във фолклорната култура. Обръща се специално внимание на някои митологични образи и фолклорните им “версии”. Проследяват се принципни взаимодействия между предхристиянските “матрици” и християнското им пресемантизиране.
В програмата се отделя време за теоретично обглеждане на мита (време, пространство, герои), за мигрирането на митични сюжети, за повторяемостта на митологичните архетипи.
Особено внимание се обръща на дискусиите около митологията на древните славяни. Важен корпус от лекционния курс е фокусиран върху българската народна митология. Разглеждат се въпросите за нейните източници и интрепретации, споменават се и разсъжденията, свързани с типовете реконструкции. Набелязват се основни тематични кръгове и символни послания. Спояващ модул е полагането на митологията в проблемните зони между религията, философията, психологията, изкуството и фолклора. Проследява се динамиката на въвличане на определени митологични модели в литературни произведения. Аргументира се десакрализирането на високата прамитология и разрояването й във фолкорните жанрове, основно в приказката, легендата и епоса.
СИД “МИТ И ФОЛКЛОР”
(програма)
Мит и митология
Типологични модели в научните интрепретации на мита.
Древни култови практики. Видове митологии. Индоевропейският културен ареал и митологичното наследство. Принципи на митологичното моделиране на света. „Платоновска” структура на мита.
Време, пространство, герои.
Основни културни реалии и символи: битие-небитие, хаос-космос, сакрално-профанно, център-периферия, успоредяване на космическо, социално и индивидуално и др.
Механизми за регулиране на социалния живот на общността. Типове социални и психически пространства.
Процесите на „десакрализация” на мита. Отливането на мита в жанровете на приказката, епоса и легендата. Типологични и генетични причини.
Мит, обред, ритуал. Проблемът за устойчивостта и динамиката на мита и ритуала.
Ментални структури, архетипи. Вековна духовна енергия. Архетипални теории.
Обредно, митологично и художествено време и пространство.
Отношението между „мит“ и „поезия“ в общотипологически и конкретно-исторически измерения
Мит, религия, фолклор. Религията в антропологическа перспектива
Взаимна дифузия и разграничаване на понятията.
Общи възгледи. Поява и развитие на религиозните вярвания. Теоретични обяснения. Проблемът за „предначалните” религии. Отношението мит-религия.
Анимизъм, тотемизъм, антропоморфизъм. Шаманистични практики.
Връзка между типа общество и типа религиозна система.
Сходства на световните религии.
Специфика на съотношението между християнски и предхристиянски слоеве в българския фолклор. Типология на взаимодействията.
Славянска митология. Митология на древните траки. Прабългарска митология.
Пантеон. Типове божества. Основни функции и атрибути. Проблемът за надеждността на реконструкциите.
Българска народна митология.
Източници, интерпретация, проблеми. Реконструкции.
Типология на митологично-религиозните наслоения, които се проектират в българския фолклор.