УЧЕБНА ПРОГРАМА
по дисциплината
Съвременен български език за чужденци. Морфология
/част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци/
Специалност: Журналистика, В.О. и останалите факултети на СУ, без ЮФ
Образователно-квалификационна степен: бакалавър
Вид обучение: редовно
Лекции – 75 ч.
Кредити – 5
Анотация
Съвременен български език за чужденци. Морфология като част от курса Референт-преводачи по български език за чужденци представя типологичната характеристика на българската морфологична система в съпоставителен план с близкородствени и далечнородствени езици.
Всяка морфологична категория се анализира с типичните ѝ характеристики за българския език и с оглед превода се правят съпоставителни и контрастивни анализи с други езици и езикови групи. При граматическите съпоставки с родствени езици се изтъкват и развойните процеси в исторически план.
Завършването на общия курс Референт–преводачи по български език за чужденци предоставя допълнителна учебна специализация на чуждестранните студенти в професионалния превод на юридически и друг вид текстове, както и правото да преподават български език в школи извън България.
Форми на оценяване:
Изпит: писмен и устен
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1. |
Особености на българската морфологична система в съпоставка с останалите славянски и европейски езици. Мястото на българския език сред останалите основни европейски езикови групи. |
5 |
|
2. |
Граматическа класификация на думите. Исторически преглед и съвременни класификационни системи.
|
5 |
|
3. |
Характеристика на именната система на българския език – проблемът за синтетизъм и аналитизъм. Съществително име и род на съществителните. |
5 |
|
4. |
Число на съществителните имена;“бройна форма“ за мн. ч. и категорията “определеност“. |
5 |
|
5. |
Прилагателно име. Степенуване в българския език. |
5 |
|
6. |
Числителни имена. |
2 |
|
7. |
Местоимения: лични, притежателни и възвратно лични и притежателни местоимения. |
3 |
|
8. |
Показателни местоимения. Въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни и обобщителни местоимения. |
5 |
|
9. |
Характеристика на българската глаголна система в сравнение с останалите славянски езици и романските езици. Лице и число на глагола. |
5 |
|
10. |
Вид на глагола – характеристика на категорията “аспектуалност“ в български и останалите славянски езици (прилики и отлики с оглед превода). |
5 |
|
11. |
Темпорална система на българския език, особености в сравнение с други езици. Сегашно време – образуване и употреба. |
3 |
|
12. |
Минало несвършено време, образуване и употреба. |
2 |
|
13. |
Минало свършено време, разреди при образуването, употреба. |
5 |
|
14. |
Бъдеще време. Образуване и употреба. |
3 |
|
15. |
Бъдеще време в миналото. Образуване и употреба. |
2 |
|
16. |
Минало неопределено време – образуване и употреба със значение на резултативност. |
3 |
|
17. |
Минало предварително време – резултативност в значението му в минал план. |
2 |
|
18. |
Бъдеще предварително време. Бъдеще предварително в миналото. |
2 |
|
19. |
Съвместна употреба на глаголните времена в българския език. |
3 |
|
20. |
Наклонение на глагола |
3 |
|
21. |
Залог на глагола. |
2 |
Литература:
- Пашов, П. Граматика на българския език, Изд. Къща “Хермес“, София, 1999 г.
- Граматика на съвременния български език. Том II. Морфология. БАН, София, 1983.
Съставил програмата:
/доц. д-р Недка Гарибова/