НАРЕЧИЕТО ТАМ В ПРАГМАТИЧНИЯ КОНТЕКСТ НА ГРАМАТИКАЛИЗИРАНАТА УПОТРЕБА НА ДЕТО[1]
Мира Ковачева
СУ „Св. Климент Охридски”
…езиковите явления не се срещат с удобни етикети „граматическо“ или „прагматично“; какъвто и да е фокусът на вашия интерес при езиков анализ, вие трябва да сте отворени към възможността едно наглед граматическо явление да се окаже прагматично и обратно. (Комри 1998: 83)
Kонтекстуальная зависимость между наречием там и неизменяемым относительным маркером дето позволяет применить модель грамматикализации знаменательных слов к развитию локативного субординатора където „где“ в относительное слово „который“. Гипотеза о предсказуемой траектории развития маркера дето делает лишним объяснение, основанное на контакте с греческим. Анализ примеров из спонтанной речи направлен не на синтаксическую структуру относительных предложений, а на прагматическую мотивацию грамматического употребления слова в разговорной речи. Делается вывод, что обе грамматикализованные функции дето – в качестве относительного слова и в качестве комплементайзера, наряду с другими обыденными употреблениями – имплицируют фамильярность общения. Первоначальный контекст грамматикализации – это мир дискурса, который воспринимается феноменологически как пространство. Отсюда и реинтерпретация локативной идентификации в референциальную, или в качестве маркера фамильярности в относительных предложениях и прочих употреблениях.
The frequent contextual dependence between the adverb tam “there” and the invariant relative marker deto allows the application of the model of grammaticalization of notional to functional words to the development from the locative subordinator kadeto to a relative marker “that”. The hypothesis for a predictable path of development of deto precludes the need to refer to contact influence from Greek. The analysis of examples from spontaneous speech is not syntactic but focuses on the pragmatic motivation for grammaticalization towards relativizer and complementizer. A number of typological parallels with other languages are drawn. The conclusion is that deto carries the implicature of shared information/familiarity. The original context for the grammaticalization is the world of discourse phenomenologically experienced as space, hence the interpretation of locative identification as referential and ultimately as a marker of familiarity in relative clauses and elsewhere.
Keywords: grammaticalization, semantic change, relativiser дето, reference
Ключови думи: граматикализация, семантична промяна, дето, референциалност
[1] Статията е съществено преработен и допълнен вариант на доклад, изнесен на Третия международен конгрес по българистика (Kovatcheva / Ковачева 2014). За съжаление, публикуваният в материалите от конгреса текст е безполезен, поради множество технически грешки, включително изтриване на библиографията по вина на редакторите. За ценни коментари по преработената версия благодаря на Христо Стаменов и Божил Христов.