Студентите и докторантите от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ по традиция със силно участие в Националната научна конференция за студенти и докторанти в Пловдив
На 17–18 май 2012 г. в град Пловдив се проведе Четиринадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти под надслов „Словото – (не)възможната мисия”. Организатори на събитието бяха Съюзът на учените и Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов” – гр. Пловдив. Конференцията протече в две направления: „Езикознание” и „Литературознание” и в три секции: студенти (бакалаври и магистри), докторанти и средношколници.
Съвместната работа на преподаватели от различни университети в журитата в двете направления, както и добрата организация от страна на домакинстващия Пловдивски университет дадоха възможност на млади езиковеди и литературоведи от страната и чужбина да представят свои доклади, да получат оценка и насока за своя труд и да обменят идеи помежду си. Бакалаврите, магистрите и докторантите на Софийски университет „Св. Климент Охридски” заеха своето достойно място сред участниците, а немалко от тях бяха отличени. Избраните от журито текстове ще бъдат публикувани в сборник от конференцията.
Студентите от Факултета по славянски филологии, които взеха участие в направление „Езикознание”, секция
„Докторанти”, бяха наградени за смелостта да представят и защитават своите разработки. Това са:
– – Марияна Николова, докторант по история на българския език – Концепция за времето и структура на текста във „Видение Даниилово“ (XI–XII век)
– – Полина Николова, докторант по словашки език – Словото – (не)възможната мисия, или как междуезиковата омонимия оставя отпечатък върху комуникативния акт (върху българо-словашки материал)
– – Ивана Давитков, докторант по славянско езикознание – Някои наблюдения върху превода на българските минали времена на сръбски език
– Надя Хамами, докторант по специалност „Теория на книжовните езици” – Някои форми на дублетност в българската медийна реч
– – Станислава Кънчева, докторант по български език – Корпусни наблюдения върху морфологичната многозначност в българския език
 |
 |
В направление „Езикознание”, секция „Магистри” бяха отличени и наградени следните студенти:
– Илияна Гегова, магистърска програма по лингвистика – Езикова политика и планиране на българския книжовен език – трета награда в категория „Българистика”
– Надя Ненкова, магистърска програма по лингвистика – Граматическа доминанта – няколко възможни гледни точки – първа награда в категория „Теоретична лингвистика”
– Валентина Стефанова, магистърска програма по лингвистика – Против маркираността – първа награда в категория „Теоретична лингвистика”
– Велислава Тодорова, магистърска програма по математика – Категориална граматика – поощрителна награда
В секцията „Бакалаври” на езиковедския раздел поощтрителна награда взе:
– Ивелин Димитров, БФ, 2. курс – Колкото до „колкото до”… Предлогът „колкото до” като средство за организация на тематичната структура на текста
Ето и студентите и докторантите, представили свои текстове в раздела по литературознание.
Групата на докторантите бе не само многобройна, но и силна в своите идеи.
- Богдана Паскалева, докторант по теория на литературата – Към определението за поезия (Въпроси върху „За поетическото изкуство” на Аристотел)
- Велемира Иванова, докторант по западноевропейска литература – Мечът на Принца или мечът на Търговеца? Унизеният благородник от „Флорентинска трагедия” на Оскар Уайлд
- Владимир Игнатов, докторант по българска литература от Освобождението до наши дни – В гротескно-абсурдния свят на „Мартина” от Виктор Пасков
- Гергана Златкова, докторант по западноевропейска литература – Магията в „Думата за Освобождение” на Урсула Ле Гуин
- Димана Митева, докторант по славянски литератури – Романът „Троянска кобила” на Марина Шур-Пухловски – спомняне против забрава
- Димитър Бурла, докторант по българска литература – Книги и читатели в текстовете на Алеко Константинов
- Иван Райчев, докторант по полска литература – „303-та ескадрила” на Аркади Фидлер: фактът през призмата на емоциите
- Илвие Конедарева, докторант по българска литература – Модуси на преживяване на злото в романа „Наръчник по саморъчни убийства” на Мария Станкова
- Катерина Кокинова, докторант по славянски литератури – Авторефлексивното слово – (не)възможната мисия
- Сирма Данова, докторант по българска литература – Подстъпи към антологиите на Пенчо Славейков
- Трифон Войводов, докторант по славянски фолклор – Персийският принц – между приказния и виртуалния свят
- Филип Стоилов, докторант по теория и история на литературата – Езикова трансгресия и пропиляване на значения в романа „История на окото” на Жорж Батай
- Яница Радева, докторант по българска литература – Иван Теофилов – думите, имената и пространството на творбата
В раздел „Литературознание“, секция „Бакалаври“ своите доклади представиха:
- Анита Бокова, СФ, 4. курс – Езическото начало в християнските празници при българи и чехи
- Венелин Ковачев, БФ, 4. курс – Сюжетни и идейни равнища в романа на Милен Русков „Възвишение” – втора награда.
- Вероника Георгиева, БФ, 4. курс – „Моята” Европа в стихосбирката на Амелия Личева „Моите Европи” – трета награда.
- Галина Калчева, БФ, 4. курс – Образи и типове в „Покерът на темпераментите” – трета награда.
- Деница Венкова, БФ, 3. курс – (Кръсто)пътят между делата и думите в лириката на Димчо Дебелянов – поощрителна награда.
- Красимира Иванова, БФ, 4. курс – Женски идеи и мъжки реализации – втора награда.
- Лидия Кирилова, БФ, 4. курс – Образите на кризата у модерния човек в поезията на Атанас Далчев и прозата на Чавдар Мутафов – първа награда.
- Мария Маринова, БФ, 4. курс – Мит и реалност в „Земните градини на Богородица” от Емилия Дворянова – трета награда.
- Преслава Георгиева, БФ, 4. курс – Слово и кризис по време на Балканските войни (Наблюдения върху драмата „Живият труп” на Грядущий миноносец)
- Теодора Топузлиева, СФ, 4. курс – Смърт и греховност в „Китка” от К. Я. Ербен – поощрителна награда.
- Христина Тенчева, БФ, 4курс – Мотивът за апокалипсиса в стихосбирката „Пролетен вятър” на Никола Фурнаджиев
В секцията за магистри в раздела по литературознание участва Андриана Спасова, магистърска програма „Изкуства и съвременност на XX и XXI век. Културология” – Играта с болестта: подземната истина („Записки от подземието” – Ф. М. Достоевски).
По време на конференцията красивата възрожденска архитектура на града вдъхновяваше не само участниците, но и журито. То беше стриктно, но добронамерено и благородно в своите препоръки. Предимно научна, атмосферата в Дома на учените беше приятелска и топла. Заслуга за това имат прекрасните домакини, които се погрижиха за удобството на всички.
Времето, мрачно и дъждовно, не успя да сломи духа на докладчиците, които като истински донкихотовци защитиха своите идеи. И както гласи народната поговорка – „Нека да ни върви по вода” в научната област, която сме избрали.
Валентина Стефанова, Магистърска програма по лингвистика
Надя Ненкова, Магистърска програма по лингвистика
Илияна Гегова, Магистърска програма по лингвистика
Венелин Ковачев, Българска филология