проф. д-р Николай Чернокожев
Цели на курса
1. Да проследи и систематизира културноисторическата динамиката на отношението история – литература
2. Да разгледа двупосочните трансфери между литература и история
3. Да представи начините на (взаимо)употреба между история и
литература
Лекционен курс
- История и време
Културни нагласи и отношения към миналото; потребност от исторически наратив.
Помнене и разказване. Разказването като подреждане и/или филтриране на материала. История и „история“. Разказано време и време на разказа. Разказана и писана история – записване и написване.
Писаната история и изграждането на образи. Въобразяването на нацията и въобразяването на историята.
Хипнотичното въздействие на миналото.
- Възрожденските мисления на/за миналото.
Имена и времена. Историята и учебниците за нея.
„История славянобългарска“ в сферите на историята и в сферите на литературата.
Миналото в литературата – между разсъждаване и изживяване.
Последователност в доминиращата позиция на историята в: поезия (Софроний, Раковски, Чинтулов и др.), драматургия (Войников, Друмев и др.), белетристика (Каравелов).
Употребите на миналото – исторически образи и стереотипи.
- Историята в литературата на следосвобожденското време
Миналото – близко и далечно. Историята и „нашата история“.
Вазовите националноидеологически визии и техните корекции. Миналото като паметник и като повод за себеосмисляне.
„Епопея на забравените“ и „Под игото“ vs „Легенди при Царевец“ и „Светослав Тертер“.
„Историята наша“. Вазовата историческа драматургия. Драматизации.
Българската история в творчеството на Вазовите спътници и съвременници.
Модерност и история – „вгражданията“ на миналото в модерния проект.
Степени на отделеност и обобщеност.
- Историята и литературата след войните
Войните и наслагването на образи – разказите за войната и фигурите на миналото.
Следвоенното време и полаганията на историческото.
Историческият роман от Ст. Загорчинов до Ф. Попова-Мутафова.
Популярни исторически четива
Миналото в модерните печатни медии
- Историята в литературата след Втората световна война
Политически диктат и преоценки. Употреби на миналото.
Петдесетте години на XX в. Д. Талев
Средновековна българия през 60-те и 70-те години. Историческите романи в киното.
„Време разделно“ и „Летопис на смутното време“
Годишнини и литература – 1300 годишнината на българската държава.
Историята за деца и юноши.
Историята в картинки.
Семинарни упражнения
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1. | Образи и разкази на/за основателите | 2 |
| 2. | Гледни точки към миналото – възрожденски истории | 4 |
| 3. | Каравелов – историческа трилогия | 2 |
| 4. | Войников – истпорическа драматургия | 2 |
| 5. | Вазов – Легенди при царевец | 2 |
| 6. | Кирил Христов – Царици на нощта | 2 |
| 7. | Загорчинов – Ден последен | 2 |
| 8. | Орлин Василев – Хаидутин майка не храни | 2 |
| 9. | Асеневци и литературата за тях | 4 |
| 10. | Популярни библиотеки – избор | 4 |
| 11. | Историята в комикса | 4 |
Литература:
Историци за историята. С. 1988
Идеи в културологията. Т. 1 – 3
Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности : Размишления върху произхода и разпространението на национализма / Прев. Я. Генова. – София : Критика и хуманизъм, 1998. – 224 с. – (Социооптики)
Козелек, Р. Пластовете на времето. София, 2002, с. 412.
Гражина Шват-Гълъбова Haeresisbulgarica в българското културно съзнание на XIX и XX век. С. 2010
Албена Хранова Историография и литература. Т. 1 и Т. 2, С., 2011