Образи и употреби на миналото в литературата

проф. д-р Николай Чернокожев

 

Цели на курса

 

1. Да проследи и систематизира културноисторическата динамиката на отношението история –   литература

2. Да разгледа двупосочните трансфери между литература и история

3. Да представи начините на (взаимо)употреба между история и

литература

 

Лекционен курс

 

  1. История и време

Културни нагласи и отношения към миналото; потребност от исторически наратив.

Помнене и разказване. Разказването като подреждане и/или филтриране на материала. История и „история“. Разказано време и време на разказа. Разказана и писана история – записване и написване.

Писаната история и изграждането на образи. Въобразяването на нацията и въобразяването на историята.

Хипнотичното въздействие на миналото.

 

  1. Възрожденските мисления на/за миналото.

Имена и времена. Историята и учебниците за нея.

„История славянобългарска“ в сферите на историята и в сферите на литературата.

Миналото в литературата – между разсъждаване и изживяване.

Последователност в доминиращата позиция на историята в: поезия (Софроний, Раковски, Чинтулов и др.), драматургия (Войников, Друмев и др.), белетристика (Каравелов).

Употребите на миналото – исторически образи и стереотипи.

 

  1. Историята в литературата на следосвобожденското време

Миналото – близко и далечно. Историята и „нашата история“.

Вазовите националноидеологически визии и техните корекции. Миналото като паметник и като повод за себеосмисляне.

„Епопея на забравените“ и „Под игото“ vs „Легенди при Царевец“ и „Светослав Тертер“.

„Историята наша“. Вазовата историческа драматургия. Драматизации.

Българската история в творчеството на Вазовите спътници и съвременници.

Модерност и история – „вгражданията“ на миналото в модерния проект.

Степени на отделеност и обобщеност.

 

  1. Историята и литературата след войните

Войните и наслагването на образи – разказите за войната и фигурите на миналото.

Следвоенното време и полаганията на историческото.

Историческият роман от Ст. Загорчинов до Ф. Попова-Мутафова.

Популярни исторически четива

Миналото в модерните печатни медии

 

  1. Историята в литературата след Втората световна война

Политически диктат и преоценки. Употреби на миналото.

Петдесетте години на XX в. Д. Талев

Средновековна българия през 60-те и 70-те години. Историческите романи в киното.

„Време разделно“ и „Летопис на смутното време“

Годишнини и литература – 1300 годишнината на българската държава.

Историята за деца и юноши.

Историята в картинки.

 

 

Семинарни упражнения

 

Тема № Наименование на темата Хорариум
1. Образи и разкази на/за основателите 2
2. Гледни точки към миналото – възрожденски истории 4
3. Каравелов – историческа трилогия 2
4. Войников – истпорическа драматургия 2
5. Вазов – Легенди при царевец 2
6. Кирил Христов – Царици на нощта 2
7. Загорчинов – Ден последен 2
8. Орлин Василев – Хаидутин майка не храни 2
9. Асеневци и литературата за тях 4
10. Популярни библиотеки – избор 4
11. Историята в комикса 4

 

 

Литература:

 

Историци за историята. С. 1988

Идеи в културологията. Т. 1 – 3

Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности : Размишления върху произхода и разпространението на национализма / Прев. Я. Генова. – София : Критика и хуманизъм, 1998. – 224 с. – (Социооптики)

Козелек, Р. Пластовете на времето. София, 2002, с. 412.

Гражина Шват-Гълъбова Haeresisbulgarica в българското културно съзнание на XIX и XX век. С. 2010

Албена Хранова Историография и литература. Т. 1 и Т. 2, С., 2011