І. СТАТИСТИКА:
1. Общ брой студенти и докторанти: 1443
Бакалавърски програми:
Българска филология редовно обучение: 626
Българска филология задочно обучение: 197
Руска филология: 139
Магистърски програми след средно образование:
Славянска филология: 259
Балканистика: 75
Магистърски програми след придобита ОКС „бакалавър”: 94
Новоприети през 2009 г. с държавна субсидия: 72
На собствени разноски: 8
Докторанти към 11.11.09 г.: 38
Редовни докторанти: 27
Задочни докторанти: 5
Докторанти на самостоятелна подготовка: 3
Чуждестранни докторанти: 3
Защитили през 2008/9 г.: 9
Обявени места за 2009/10: 20
Начално езиково обучение за чужденци срещу заплащане:
През учебната 2009/10 г.: 48
Записани към 11.11.09 в подготвителен курс по български език във ФСлФ: 39
Записани към 11.11.09 в извънреден курс на ФНПП: 9
2. Преподаватели и служители към 11.11.09 г.:
Общ брой преподаватели: 143
Хабилитирани преподаватели (заети бройки): 66
Нехабилитирани преподаватели (заети бройки): 77
Свободни преподавателски бройки (за някои са обявени конкурси) г.: 18
Общ брой служители: 19
Свободни длъжности за служители: 2, за едно от които протича конкурс
3. Съотношения:
Съотношение служители – преподаватели: 1 : 7,5
Съотношение преподаватели – студенти: 1 : 10,02
Забележки:
1) Преподаватели на основен трудов договор във ФСлФ водят редовни курсове по български език, езикова култура, българска литература, руски език, руска литература, общо езикознание, теория на литературата, западноевропейски литератури и славянски езици в почти всички останали факултети на СУ. За това са уведомени ректорът, ректорското ръководство и съветът на деканите на СУ, които уважават нашата трансфакултетска преподавателска дейност, но не желаят да правят промени в бюджетната схема на СУ.
| Факултет | З
Лекции |
З
Упр. |
И
Лекции |
И
Упр. |
Ф
Лекции |
Ф
Упр. |
| ФКНФ | 465 | 695 | 90 | 165 | 240 | |
| ФНПП | 480 | 720 | ||||
| ФЖМК | 262 | 128 | 180 | |||
| ИФ | 150 | 120 | ||||
| ФФ | 255* | 150* | ||||
| ЮФ | 120 | |||||
| ГГФ | 630 | |||||
| БФ | 30 | 30 | ||||
| Общо | 1492 | 2473 | 90 | 285 | 540 |
Общо лекции: 1612
Общо упражнения: 3298
Общо 4910
* Част от часовете по руски език (около 50 % от общо 90 часа упражнения и 30 часа лекции) се изплащат от ФФ.
2) Преподаватели на основен трудов договор във ФСлФ и хонорувани асистенти от Катедрите Български език като чужд и Български език водят занятия по български език на около 700 чуждестранни студенти, докторанти и специализанти в различни факултети на СУ.
ІІ. ОБУЧЕНИЕ В ОКС „БАКАЛАВЪР”:
Електронната програма. По предложение на Катедрата по български език и с решение на ФС от март т.г. бе решено разписът на занятията за бакалавърските програми по Българска и Руска филология и магистърските по Славистика и Балканистика да бъде изготвен по електронен/ софтуерен начин. Идеята за съвременно изготвяне на разписа целеше да бъдат оптимално защитени интересите на студентите и преподавателите при оптимално използване на ограничените аудитории, с които разполага ФСлФ. Освен че изключва възможности за дублиране на преподаватели и аудитории, софтуерният продукт дава възможност за дистанционен интернетен достъп до разписа, изваждане на разписание само за конкретни специалности, курсове, профили, групи и преподаватели и автоматично изготвяне на задължителните „паспорти” на аудиториите.
Още през март бяха формулирани и оповестени поредица от стъпки за подаване на информация за преподаваните дисциплини, преподаватели и аудитории. За 480 € бе закупен подходящ софтуерен продукт за многократна употреба. Бе възложено на гл. ас. д-р Атанас Атанасов съвместно с традиционните програматори на отделните специалности да съставят варианти на програмата, които да бъдат обсъдени преди края на летния семестър. За съжаление поставените изисквания бяха пренебрегвани или игнорирани, подаването на данни закъсня и началото на зимния семестър завари програмата в подобно на предишните години състояние. В крайна сметка замисълът програмата да бъде съобразена и с интересите на студентите, и с интересите на преподавателите не се осъществи по очаквания начин.
Кандидатстудентската кампания през 2009 г. като цяло премина рутинно. За пръв път ФСлФ проведе предварителен приемен изпит по Български език и литература. След като датата на изпита бе променяна с решение на АС на СУ два пъти, изпитът бе проведен през май. ФСлФ е организатор, основен проверител и частичен потребител на изпита. Неговото провеждане не се отрази върху приема на студенти във Факултета (но затрудни функционирането му през този период на реалната учебна година), а вероятно и на приема в СУ. Въпреки това ръководството на СУ смята, че са необходими повече от една кандидатстудентски кампании. Поради краткия срок за предложения (30.10.09), на разширен декански съвет в присъствието на ръководителите на катедри, причастни към провежданите от Факултета изпити, бе формулирано становището, че състоянието на провежданите матури не дава основание техните резултати да служат за прием във ФСлФ, поради което през настоящата учебна година запазваме изпитите и изпитните форми от предишната година.
Анализирайки резултатите от приема през 2008/9 г. с изпит и с матура за специалността Руска филология и с оглед на демографската ситуация и изучаването на руски език в средните училища, деканското ръководство предлага Катедрите по руски език и руска литература да обмислят въвеждането на два варианта бакалавърски програми – за напреднали (каквито са сега) и за начинаещи, които по подобие на студентите в специалностите Славистика и Балканистика ще започнат изучаването на руски език отначало. Възможна е хибридна специалност на руски със западен или друг език.
ІІІ. ОБУЧЕНИЕ В ОКС „МАГИСТЪР” СЛЕД СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ – МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ ВЪВ ФСлФ:
Няма съществени промени спрямо предишната година. Запазването на приемните изпити по славянски езици предоставя възможности и на кандидат-студенти от други страни. Приемането на обща европейска езикова рамка, според която се препоръчва да се изучават не два, а един от големите езици и два от малките, единият от които език на съседен народ, ще се отрази благоприятно на славистиката и балканистиката.
ІV. ОБУЧЕНИЕ В ОКС „МАГИСТЪР” СЛЕД БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН. МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ ВЪВ ФСлФ:
- 1. Състояние и анализ:
За учебната 2009/2010 г. в магистърските програми на Факултета по славянски филологии са приети и записани общо 79 студенти, от тях 62 специалисти и 17 неспециалисти (Вж. таблицата). Приетите по държавна поръчка са 72, а платено обучение – 7 души. За сравнение, през 2007/08 са записани 77 студенти, а през 2008/09 – 78. Очевидно общият брой приети магистранти се запазва с незначителен растеж, което е относително добра новина, като се има предвид сериозната конкуренция в лицето на магистърските програми на други факултети и университети. Зад общата бройка обаче има тенденции, които будят тревога. За последните 3 години в най-популярната програма на Факултета, “Преводач-редактор”, са записани съответно 20, 26 и 40 студенти – един достоен за възхищение растеж. При относително запазващ се общ брой на магистрите като цяло това означава, че в повечето други програми има осезаем спад. При приема тази година програмата “Преводач-редактор” всъщност има повече записани студенти (40), отколкото всички останали 11 програми взети заедно (39). Има програми, където спадът е обезпокоително стремителен – например програма “Език. Култура. Превод”, в която за последните 3 години има съответно 10 – 8 – 2 студенти, или “Компютърна лингвистика” (7 – 9 – 3 студенти). Причините за този спад вероятно са най-вече в променящата се конюнктура на образователния пазар, а не в качеството на преподаването на програмите, но ръководителите на тези програми и на съответните катедри трябва да противодействат на тези негативни тенденции.
| Програма | Специалисти | Неспециалисти | ||
| ДП | ПО | ДП | ПО | |
| Преводач-редактор | 28 | 3 | 8 | 1 |
| Антропология и филология | 5 | |||
| Компютърна лингвистика | 3 | |||
| Лингвистика | 4 | |||
| Творческо писане | 1 | 2 | ||
| Литературознание | 4 | 2 | ||
| ОБЕЛСУ
(редовно) |
||||
| ОБЕЛСУ
(задочно) |
1 | 2 | ||
| Език, култура, превод | 1 | 1 | ||
| Старобългаристика | 1 | |||
| Литература и култура на Русия | 2 | 1 | ||
| Литература, кино и визуална култура | 6 | 1 | 1 | |
| Опазване на бълг. книжовно наследство | 1 | |||
| Общо | 57 | 5 | 15 | 2 |
| Общо | 62 | 17 | ||
| Общо | 79 | |||
2. Насоки за развитие:
Оптимизиране на сегашните програми.
Студентите, записващи се в магистърските програми на Факултета, не са само възпитаници на Факултета. През 2009 г. 33 бакалаври с Българска филология и 6 с Руска филология са кандидатствали за нашите програми. Почти същият (32) е и броят им за миналата година. Останалите кандидати, т.е. мнозинството, са от други филологии в СУ, от други професионални направления и дори от други университети. Именно в тази посока може да се търси евентуалното увеличаване на броя на записаните студенти. Без “отваряне навън” успешни програми няма – доказват го програми като “Преводач-редактор”, “Литература, кино и визуална култура”, които привличат голям брой “чужди” магистранти и съответно имат и добри показатели като общ брой записани студенти. Необходимо е да се съставят две мощни езиковедски и литературоведски магистърски програми, които да бъдат преподавани на чужд език (английски, руски и др.)!
През изминалата година бяха преработени учебните планове на програмите за неспециалисти, така че приемът да става през септември, а не през февруари. Тази година имаме 17 записани неспециалисти (с новите учебни планове) срещу 15 миналата година. Увеличението не е голямо, но пък е трудно да се каже дали без тези промени нямаше да настъпи отлив.
Нови програми. Има смисъл от нови програми, ако те са с подчертано практическа насоченост, или пък се водят на английски и / или руски език и привличат чуждестранни студенти. Информацията и рекламата на магистърските програми трябва да бъде насочена и към страни членки на ЕС и извън него (потенциален източник на приходи).
Кръстосани курсове. В сегашния си вид програмите са като оградени със стени помежду си. Добре е да има общи курсове (за езиковеди и литературоведи, а може би и за всички заедно), да се фиксира определен процент кредити, които да бъдат придобивани от други програми и т.н. Икономически, а и чисто академически е по-добре да се водят например не два близки курса съответно с 2 и 3 студенти, а един курс с 5 студенти. В доста от програмите има респектираща доминация на задължителните курсове за сметка на избираемите – 90%, което е странно за магистърска програма.
Промяна на наименования. Може да се помисли за частична промяна в названията на някои програми с цел те да придобият по-атрактивно звучене за потенциалните кандидати.
Стимулиране на студентите. След като Законът за висшето образование допуска асистенти да бъдат и завършили само ОКС „бакалавър”, може да се проучи възможността приетите за магистри да получават стипендии, които да оползотворят чрез водене на семинарни занятия на студенти от бакалавърските програми.
Дали ще има развитие в тези посоки обаче зависи от активността на членовете на Факултета. Деканското ръководство не създава и не променя програми, то само администрира учебния процес в тях. Как ще се развиват магистърските програми на Факултета оттук нататък зависи от всички нас.
ІV. НАУЧНА И АКРЕДИТАЦИОННА ДЕЙНОСТ:
1. Научен съвет:
След конституирането на Факултетския научен съвет през 2008 г. Президиумът на ВАК му делегира права за избор на доценти по всики научни специалности, застъпени в нашия Факултет, с изключение на специалността 05.04.16 „Теория и практика на превода”.
От декември миналата година, в резултат от дейността на Научния факултетски съвет, бяха разкрити процедури за присъждане на научното звание „доцент” по 9 обявени конкурса за нуждите на катедрите по Славянски езици, Теория на литературата, Кирилометодиевистика, Българска литература, Руски език, Общо, индоевропейско и балканско езикознание и Български език. Конкурсите завършиха с гласувани и внесени предложения до ВАК за избор, а всички предложения (без последната процедура, която е предадена във ВАК) бяха утвърдени от Висшата атестационна комисия.
Научният съвет на ФСлФ избра и предложи за утвърждаване на Комисията на ВАК следните доценти:
Доц. Величко Панайотов, доц. Паулина Стойчева, доц. Калин Михайлов, доц. Антония Замбова, доц. Петя Осенова, доц. Таня Лекова, доц. Иван Иванов, доц. Ани Липовска и доц. Русана Бейлери (представена за утвърждаване).
Президиумът на ВАК присъди научното звание професор на:
проф. дфн Боян Вълчев и проф. дфн Анна Мария Тотоманова
и научната степен доктор на науките на доц. Адриана Дамянова и доц. Юлияна Стоянова.
2. Докторантури:
През учебната 2009/10 г. във Факултета се обучават 35 наши и 3 чуждестранни докторанти.
Обявени са конкурси за 20 докторантури.
Обезпокоителни са тенденциите към намаляващ интерес спрямо тези програми и неефективността на докторантското присъствие във Факултета. Докторантурите са трета образователна степен с държавна субсидия. Няма задължение успешно защитилите да бъдат назначени в съответната катедра. Успешно защитилите доктори обаче са реклама на ФСлФ и свидетелство за протичащ на високо ниво образователен и изследователски процес. Необходимо е усъвършенстването на докторантските училища и създаването на общи за докторантите на Факултета учебни курсове. Абсолютно наложително е въвеждането на дисциплини като методика на преподаването във висшите училища и научно-изследователски методи.
Член на деканското ръководство продължи участието си в Експертния съвет, създаден във връзка с изпълнение на задачите по проекта на СУ “Докторантско училище. Устойчиво развитие на институционалната и социалната среда на докторантите по социални и хуманитарни науки”, с ръководител проф. Ивайло Знеполски.
Преподаватели от ФСлФ участваха като лектори в Докторантското училище за учебната 2008 – 2009 (доц. д-р Миглена Николчина, проф. дфн Искра Христова-Шомова, доц. д-р Татяна Ангелова) и за зимния семестър на текущата учебна година (проф. дфн Искра Христова-Шомова).
В тези курсове през изтеклата учебна година взеха участие 12 докторанти на ФСлФ, а през новата 2009-2010 г. са се записали още 7.
3. Следакредитационно наблюдение и контрол:
Във връзка с актуализираните процедури за следакредитационно наблюдение и контрол, изработени от Националната агенция за оценяване и акредитация, беше изготвен следакредитационен отчет, обобщен в Доклад относно действието на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучение и на академичния състав.
Отчетени бяха научната и проектната дейност на преподавателите, студентската мобилност, проблемите, свързани с поддържане на връзка между обучението на студентите и реализирането им в практиката и т.н.
4. Публикационна дейност:
Заплануваните за публикуване заглавия бяха одобрени от издателството на СУ без промени. Въпреки че отпечатаните до този момент книги надхвърлиха определения за публикационната дейност на Факултета бюджет, предвижда се да бъдат отпечатани всички предадени до момента ръкописи.
Към 11.11.2009 г. няма неотпечатани книги и сборници, които са предадени и редактирани от редактора на ФСлФ г-жа Елка Миленкова.
Ръководството на Факултета прави всичко възможно неговите печатни органи – списанията: „Съпоставително езикознание”, „Българска реч” и „Литературата” да излизат в срок. Все още не успяваме да възвърнем предишното реноме на „Годишника на ФСлФ” като авторитетна реферирана поредица.
През отчетния период започна да излиза поредицата „Световна българистика”, в която се отпечатват трудове на видни чужди българисти. До момента е публикувана монографията на Е. Можейко „Социалистическият реализъм” и са подготвени за печат книги от Г. Шват-Гълъбова и Ронел Александер. Очакваме катедрите да направят предложения за включване в издателския план на ФСлФ книги на изтъкнати чужди българисти.
Представител на ръководството на Факултета е член на Управителния съвет на университетското издателството, което е в процес на реорганизиране на рекламната си и разпространителска дейност.
6. Годишна конференция на ФСлФ
Факултетският съвет гласува нов формат за провеждане на Годишната конференция на Факултета по славянски филологии под надслов „Преходи и граници”. Заявките за доклади бяха предварително селектирани от членовете на организационния комитет на конференцията, а за всеки от одобрените доклади бе определен служебен дискутант, който в рамките на 5 минути да представи накратко своите виждания за доклада и да стимулира дискусията по изложената проблематика. За пленарни докладчици по литературознание и езикознание бяха поканени двама международно известни учени-българисти. Новият формат привлече 65 участници от над 20 научни институции на България, Германия, Канада, Полша, Русия, Сърбия и САЩ.
Конференцията протече на значително по-високо равнище (не само количествено, но и качествено), отколкото през предходната година. Участието на видни слависти от реномирани чуждестранни университети безспорно повдига ранга на проведената конференция и подготвения за печат сборник с доклади, който ще бъде отпечатан със средства на Европейската комисия в България до края на календарната година. Конференцията беше подкрепена финансово от представителството на Европейската комисия в България и Фонд „Научни изследвания” на СУ.
На дневен ред е въпросът дали е необходимо ежегодното провеждане на факултетска конференция и през година – на славистична конференция, или да се търси начин за тяхното оптимално „съвместяване”. Деканското ръководство смята, че е по-добре интелектуалният, организационен и финансов потенциал на Факултета да бъде сведен до една, но качествена факултетска конференция годишно. В подготовката на тези конференции трябва да се включват не само ръководствата на Факултета и на Катедрите, но (на принципа на ротацията) и всички преподаватели.
7. Участия в други научни форуми в страната и чужбина:
Редица катедри организираха научни форуми и конференции, посветени на важни личности и проблеми (традиционните Климентови четения, конференции за Ал. Т. Балан, премиери на книги, сборници и пр.).
V. ПРОЕКТНА, ИНФОРМАЦИОННА И МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ:
1. Проектна дейност:
Финансиране на научноизследователската дейност на Факултета вече се осъществява изцяло на проектен принцип, което доведе до значително по-висока активност на преподавателите и докторантите, както и до създаване на научен продукт, който е оценяван в научната общност и е приложим в преподаването.
А. Проекти към Национален фонд “Научни изследвания”. Спечелени са 5 проекта с ръководители от ФСлФ с общо предполагаемо финансиране над 1 милион лева. Отделни преподаватели участват в проекти, водени от Историческия факултет и Факултета по педагогика, съвместно с институти на БАН и с други организации.
Б. Факултетската комисия за проекти към Фонд “Научни изследвания” при СУ (целево финансиране от държавния бюджет) предложи за финансиране 21 проекта на преподаватели от Факултета, един от които съвместно с ФКНФ. Благодарение на промените в Наредба № 9 относно финансирането на този тип проекти ще бъде възможно за първи път да бъде заплащан трудът на членовете на изследователските групи. Проектите на Факултета организират свои научни конференции, които могат да станат университетски форуми. Един от примерите е проведената през януари 2009 г. конференция “Електронното обучение – проекти и реалности”.
Част от официалните издания на Факултета по славянски филологии също се финансира чрез проекти към университетския Фонд “Научни изследвания”: сп. Съпоставително езикознание (финансиране и от Национален фонд “Научни изследвания”), сп. Литературата, електронното списание на Факултета по славянски филологии Littera et Lingua.
Благодарение на новия вариант на проекти за научни форуми, приет през 2009 г., на проектен принцип частично се реализира и финансирането на провеждането на Годишната конференция на Факултета по славянски филологии (18-19 май).
Продължава участието на преподаватели от Факултета в проекти по програми, финансирани от Европейския съюз – преди всичко по програмите “Леонардо да Винчи”, “Коменски” и “Учебни визити”.
2. Информационна дейност:
Деканското ръководство на Факултета предоставя на академичната общност цялата налична информация за актуални събития, проекти и конкурси, като се използват три различни “канала” на разпространение – писма до катедрите, уеб-сайт на Факултета, информационно табло на Факултета.
През 2009 г. в рамките на проект “ЕОС – електронно обучение в славистиката” бе разработена нова концепция за сайт на Факултета по славянски филологии. В момента той е достъпен за допълнения и предложения на адрес www.slav.uni-sofia.bg/newsite.
3. Международни програми и договори на Факултета по славянски филологии. Мобилност на студенти и преподаватели:
На основата на междууниверситетските договори Факултетът по славянски филологии участва в работните програми с университети в Германия, Италия, Полша, Чехия, Словения, Словакия, Русия, Сърбия, Украйна, Румъния, Македония и др. Студенти и докторанти от Факултета пътуваха за специализации или езикови практики, финансово подкрепяни от МОН, от Факултета или от отделни научни проекти. От своя страна ФСлФ приема за обучение или специализация по тези договори преподаватели, докторанти и студенти, като броят на студентите за 2008-2009 г. е 28, а обучаваните чуждестранни докторанти са трима. Част от тях се обучават в рамките на учебната година в различни специалности и катедри на Факултета, а други участват в Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, провеждан съвместно с МОН. Броят на участниците в семинара през 2009 г. е 85 души от 23 страни на Европа, Азия и Америка.
4. Европейски програми:
В момента Факултетът по славянски филологии има действащи 35 договора по програма Еразъм с университети от 14 европейски държави.
През учебната 2008-2009 г. по програма Еразъм за студентска и преподавателска мобилност са пътували 32 студенти от Факултета. За настоящата учебна година факултетската комисия по програмата е одобрила кандидатурите на 32 студенти и докторанти. Участието на последните е новост в работата на Факултета, практика, която и ние, и университетите-партньори възнамеряваме да продължим. Подчертано голям е интересът на студентите към едносеместриално обучение в Чехия, Словакия и Полша, а от тази година и в Словения.
На свой ред и ние обучаваме Еразъм студенти от чужбина, които имат възможност да избират от всички предлагани във Факултета курсове и програми. За 2008-2009 г. те наброяват 26 студенти, предимно от Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Белгия, Германия. Отзивите им за преподаването във ФСлФ са отлични.
Преподавателска мобилност е реализирана от 5 преподаватели от ФСлФ, приели сме 3 преподаватели от чужди университети по програма Еразъм.
5. Централно-европейската програма за академичен обмен CEEPUS също е част от международните ангажименти на Факултета; по тази програма се работи предимно от преподавателите в Катедрите по славянски езици и славянски литератури и от студентите в специалността “Славянска филология” и “Балканистика”.
Преподаватели от ФСлФ участват в лекторати по български език и култура в Кьолн, Неапол, Саарбрюкен, Лондон, Любляна , Прага, Пекин.
Продължи практиката за финансова подкрепа на всеки преподавател (в размер 100 лева годишно) за участие в международни научни форуми в чужбина. Студентите и докторантите получаваха и през периода подкрепа от администрацията и преподавателите при кандидатстване за участие в международни и национални научни форуми, конкурси и проекти. Всички заявки за участие в научни форуми в страната и чужбина (с изключение на една) са удовлетворени.
VІ. РЕМОНТНА ДЕЙНОСТ:
През есента на 2008 г. бе довършена смяната на дограма в коридорите и в някои аудитории на Факултета, а през пролетта и началото на лятото на 2009 г. със средства от общоуниверситетската партида бе осъществена най-значителната от построяването на почивната база в с. Синеморец ремонтна дейност: подмяна на изгнилата дограма на санитарните помещения с алуминиева; саниране и обезшумяване между отделните бунгала; цялостно боядисване на интериорните пространства, подмяна и разширяване на част от матраците и бойлерите; закупуване и инсталиране на гардероби, закачалки, лампи, контакти и пр.) и естетизиране на вътрешното пространство.
След перипетии, продължили над 20 месеца, бе ремонтиран килерът до компютърната зала и бе монтиран закупеният преди повече от година факултетски ксерокс. Неговото стопанисване и обслужване е поверено на г-жа Екатерина Солнцева.
Бе прокарана нова интернет кабелна мрежа, в която са свързани всички компютри на Факултета.
За съжаление и през тази година по обективни и субективни причини не бе извършен заплануваният основен ремонт на Филологическата библиотека. ФСлФ отново е предложил искане за ремонт на библиотеката по програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проект от 1 до 4 милиона лв. Надяваме се, че сме успели да убедим ректорското ръководство СУ да кандидатства по този целеви конкурс именно с предложение за ремонт на Филологическата библиотека (”Гълъбарника”).
VІІ. МАТЕРИАЛНО И ФИНАНСОВО СТИМУЛИРАНЕ
– И през изтеклия период бяха изплатени възнаграждения за наднормената (до 180 часа) аудиторна заетост на преподавателите на основен трудов договор. Списъкът с имената на преподавателите с наднормени часове за учебната 2008/9 г. вече е готов и е насочен към Учебния отдел на СУ,
– въпреки финансовите затруднения, продължава изплащането на хонорари на по-висока тарифа на пенсионираните хабилитирани колеги,
– за пръв път от конституирането на НС на ФСлФ неговите членове получават хонорари за участие в заседания по провеждане на хабилитационни процедури,
– въпреки че отпускането на средства за облекло и обувки не зависи от деканското ръководство, то е сигнализирало ректора за недоволството на колегите от неговото прекратяване и тяхното настоятелно желание за възобновяване,
– новите правила за работната заплата в СУ са готови и би трябвало да влязат в сила от началото на 2010 г.
– деканското ръководство многократно е протестирало срещу реда за доставки на техника и извършване на ремонти по Закона за обществените поръчки. Единственият отговор засега е, че се въвежда трета фирма за продажба на самолетни билети…
VІІІ. НЕИЗПЪЛНЕНИ И ПРЕДСТОЯЩИ ЗАДАЧИ
Все още не е разрешено справедливото разпределение на кабинети и аудитории и „отвоюването” на изконни факултетски територии в сградата на Ректората. Не е задоволително разрешен и въпросът с разписа на занятията.
Във връзка (и не само) с влизане в сила на новите правила за работна заплата в СУ през 2010 г. предстои атестация на целия преподавателски състав и на всички служители.
София, 14.11.2009 г.
Изготвили доклада:
проф. дфн П. Карагьозов, доц д-р Б. Пенчев, доц. д-р Вл. Жобов, доц. д-р Р. Божанкова и доц. д-р Ю. Стоянова