Познание за и чрез литературата
доц. д-р Миряна Янакиева
Темата на курса се вписва в търсенията на съвременната епистемокритика, за която от съществено значение е при изследването на литературата е да се поставя въпросът за начините, по които в литературните произведения са използвани едни или други знания, в това число и специализирано научни. В този смисъл пред литературното и научното познание, на които в определени периоди от историята се е гледало като на абсолютно отделни и несъвместими области, се открива перспектива на сближаване. Един от аспектите на това сближаване може да се определи като методологически и се отнася до взаимния обмен на изследователски методи и на понятия. Друг аспект се отнася до възможността за конструиране на една история на познанието през призмата на критическата рецепция на научни идеи от страна на литературата. Трети аспект засяга природата на отношението между литературен текст и читател, доколкото този вид текст мобилизира когнитивните способности на читателя и съдейства за утвърждаването, но по-често за разклащането на увереността му относно едни или други негови познания и представи.
Лекционен курс
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
| 1 | Възгледи за отношението литература – истина | 6 ч. |
| 2. | ” | |
| 3. | Литературата в контекста на енциклопедичните проекти на 18-19 в. /Дидро и Даламбер, Новалис/ | 4 ч. |
| 4. | ” | |
| 5. | Литература и история | 2 ч. |
| 6. |
Литературата като „методология на това, което не знаем” /въз основа на романа на Р. Музил „Човекът без качества”/ |
” |
| 7. | Социология на литературата или за мястото на литературата в живота на обществото | 4 ч. |
| 8. |
” |
|
| 9. |
Когнитивни аспекти на изследването на литературното творчество /върху „Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността” на Радосвет Коларов/ |
4 ч. |
| 10. | ” | |
| 11. |
Жанрът биография между история, литература и психология /върху книгата „Фуше” на Стефан Цвайг/ |
2 ч. |
| 12. | Литература и философия /Ницше, Хайдегер, Дельоз/ | 4 ч. |
| 13. | ” | |
| 14. | „Външно” и „вътрешно” знание за литературата | 4 ч. |
Форми и методи на оценяване:
Курсът завършва с оценени курсови работи, които подготвят всички студенти, избрали дисциплината. Курсовата работа се състои в превод на текст в рамките на 2-3 страници, тематично свързан с проблематиката на курса. Предлагат се текстове на езиците, които владеят магистрите. Работата включва и взаимно редактиране на преведените текстове.
Литература:
Робин Колингууд. Идеята за историята. Евразия, С., 1995
Валтер Бенямин. Озарения. Критика и хуманизъм. С., 2000
Фр. Ницше. Веселата наука. УИ „Св. Кл. Охридски”. С., 1996
В. Изер. Фиктивното и въображаемото.
Пиер Бурдийо. Правилата на изкуството. С. 2004- Издател:Фондация „Дом на науките за човека и обществото“
Мартин Хайдегер. Същности. Гал-Ико, 1999
Яни Милчаков. Социални полета на литературата. УИ „Св. Кл. Охридски”. С., 2009
Никола Георгиев. Как разказва Захари Стоянов. /в: Сто и двадесет литературни години. – liternet.bg/
Никола Георгиев. Учител по литература ли? Не съм от тях. Просвета, 2010
Радосвет Коларов. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. Просвета. 2009.
Александър Панов. Антропологическият подход в литературознанието. Литературна мисъл, кн. 2/2008
Стефан Цвайг. Фуше.
Роберт Музил. Човекът без качества. „Атлантис-КЛ“2009
Дельоз, Жил. „Що е философия?”
-”- „За една малка литература”