Call for Papers за интердисциплинарната конференция КОНТЕКСТ И КОНТЕКСТУАЛИЗАЦИИ
КУЛТУРНИЯТ ЦЕНТЪР НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
обявява
CALL FOR PAPERS
за шестата от серията международни интердисциплинарни конференции, посветени на културна история на съвременността.
Темата на конференцията е
КОНТЕКСТ И КОНТЕКСТУАЛИЗАЦИИ
Конференцията е отворена за млади и утвърдени учени от Софийския университет и извън него, както и за работещи в областта на културата и изкуствата. Приветстват се общи теми по поставените въпроси, както и анализи и представяния на конкретни социални казуси, специфични научни хипотези, процеси във философията, науката и изкуствата, художествени проекти и произведения.
Конференцията ще започне на 6 декември 2016 г. със сесия в Софийския университет и ще продължи на 7, 8, 9 и 10 декември в хотел „Център”, курортно селище Априлци (близо до Троян). Официални езици са български и английски.
Краен срок за кандидатстване: 15 октомври 2016
Предложенията за участие, включващи заглавие на доклада, резюме от 300 думи и кратка библиография, да се изпращат в електронен вид на адрес: conference.cultcentersu@gmail.com.
Разноските на участниците от Софийския университет (транспорт, храна и нощувки) се поемат от организаторите. Външните участници сами осигуряват своите командировки[*].
ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА
В понятието „контекст“ има парадокс – то е едновременно изясняващо и неясно.
Изясняващо е, защото нито един истински социален и исторически проблем не е разбран, нито обяснен, без внимателна контекстуализация: без поместването му в онази конкретно-релевантна историческа среда от отношения, реални връзки, възможности, опасности, стимули, залози, мотиви за действие и тогавашни смисли. А именно тази среда, както казва Робин Колингууд, го прави отговор на въпрос от миналото, който ни е непознат. Очевидно е, че трябва да реконструираме сложната мрежа от смисли, тяхната релевантност, а също и „въпросителността“ на този уникален контекст, за да си изясним който и да е социално-исторически факт.
Но тъкмо поради това понятието „контекст“ е неясно, то е истински проблем: за уникалностите не е възможна никаква теория. Ако контекстът винаги е неповторим и индивидуален, тогава сякаш въобще не съществува методически път, който да го контролира и да изясни понятийното му значение: самото понятие „контекст“ се оказва винаги контекстуално, променливо, уникално – а с това престава да бъде понятие.
Дали това не осъжда думата „контекст“ завинаги да остане тактически похват, нетеоретичен инструмент и метафора на практическия усет? Трудно е да си представим коя е онзи дисциплинирана аналитична работа, която да определи и отграничи устойчивото му значение, да удържи в научни рамки еднозначните му значения, да го терминологизира и да определи легитимните му научни употреби. Тогава всеки опит да бъде теоретизирано понятието би изглеждал обречен на неуспех: та нали всяка теория на контекста би била по принцип „извън контекст“, с претенции за универсална, извънконтекстуална валидност – и с това сама би отрекла онова, което определя и изяснява?
Така че парадоксът изглежда по следния начин: 1. всяка теоретизизация без контекстуализация е абстрактно, празно занимание. 2. всяка контекстуализация е осъдена да бъде нещо интуитивно и нетеоретично: действие по усет, натрупан от научен опит, недорефлектирани фонови знания, документи и архиви, индивидуално „техне“ на конкретния историк – а всичко това е извън възможността за понятийна артикулация, за повторима възпроизводимост и верификация, задължителни условия за всяка модерна наука.
Как да се справим с този парадокс: какво да правим с това научно-ненаучно „понятие“, нужно ли въобще то, може ли да бъде превърнато в научно? Дали понятието все пак не се пази на формално ниво, докато на съдържателното то се мени с всеки нов контекст? Или всеки нов контекст променя самата му форма, логическото му съдържание и обем? И от друга страна – как бихме могли да минем без това „понятие“? Това, че то е незаменим инструмент, се доказва всекидневно в практиките на нормализираната наука. Дали трябва да бъде обявено за граница на всяко универсализиращо теоретично знание в областта на историята?
Конференцията кани участия, свързани с опитите понятието „контекст“ да бъде теоретизирано, историзирано, контекстуализирано. Но тя ще даде възможност и на доклади, които нямат теоретически цели, а демонстрират самото „техне“ на контекстуализацията – внимателната работа с мрежите от исторически факти, агенти, мотиви, проблеми, перспективи. Може би от съпоставката на тези два подхода ще се появят нови идеи.
Конкретни въпроси и проблемни линии, които предлагаме:
ТЕОРЕТИЧНА СЕКЦИЯ
Възможна ли е интегрална теория на контекста?
Съществуват ли теоретични апории, свързани с понятието „контекст“?
Как се представя и как се осъществява познание на контекста? Възможно ли е „обективно“ познание на контекста/контекстите или то винаги зависи от перспективата на избрания изследователски проблем? Каква е ролята на анализа, генерализациите, търсенето на обобщени закономерности – и каква на практическия усет, мъдрост и интелектуалния опит?
Може ли да се говори за универсални и ситуативни контексти и има ли всеобщи, определящи контексти? Възможно ли е глобализацията да стане контекст или контекстът винаги е локален? Дали всеки локален проблем не актуализира нови релевантни контекстуални връзки, не отключва „свои контексти“? А ако казваме, че контекстът е локален, дали това не е тавтология? Как се преплитат контекстите?
Съвременното взаимоотношение между фундаменталните философски нагласи: универсализъм, скептицизъм, релативизъм, контекстуализъм.
Контексти, теории и йерархии на знанието. Дали изследователите от перифериите на са, по подразбиране, само providers of context за големите теоретици от „центъра“. Събирачи, анализатори, теоретици.
Релативизираща роля на контекстите по отношението на морала и политиката. Дали историческите контексти не правят моралния универсализъм невъзможен и не дават право единствено на реалполитики? Ролята на контекста в съвременната морална философия.
Как контекстът ражда „анти-контекст“: как нещо се отделя, учленява се от контекста, автономизира се от мрежата от отношения, която го е направила възможно – и става нещо друго, Събитие.
Дали разказите продължават да бъдат привилегирована форма на представянето на контекста? Как разказваме днес, как ще разказваме в бъдещето?
ИСТОРИКО-ТЕОРЕТИЧНА СЕКЦИЯ
При какви културни и исторически, технически и практически условия започва да се говори за „контекст“?
Понятието „контекст“ като произтичащо от културни и комуникативни ситуации на „загубен контекст“, свързани с печатната култура, културата на телекомуникациите, дигиталната култура.
По еднакъв начин ли се тълкува понятието „контекст“ при печатни, електронни, дигитални и пр. комуникативни контексти? Дали то е свързано с „пространствения ред“ и какво става с него, когато този пространствен ред се де-актуализира (Вирилийо)? Примери за теоретизации върху понятието „контекст“ от различни науки: историография, културна история, антропология, социология, но също и логика, прагматика, компютърни науки, когнитивистика и пр.
ПРАКТИЧЕСКИ КОНТЕКСТУАЛИЗАЦИИ, ПРАКТИКУВАНИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ И ХУМАНИТАРНИ НАУКИ
Тук каним доклади, които дават примери на евристична и задълбочени контекстуализации – исторически, антропологически, изкуствоведски, социологически и пр.
АКТУАЛНИЯТ КОНТЕКСТ
„Контекстът днес“ – какъв е той, какво наричаме „тук и сега“? Как да опишем съвременния контекст, в който живеем, как може той да се разпознае и разбере? Какви са неговите социални, политически, военни, икономически, философски, природни и културни форми и връзки? Може ли да се говори за „единен съвременен контекст“ или той се разпада на отделни системи от релевантности и игри на перспективи?
Кои са основите определители на релевантния контекст днес? Дали той е тъждествен на технологичната среда, в която сме потопени и дали тя не е ново и видоизменено Просвещение, в което вместо да просвещаваме хората, вече ще просвещаваме машините?
Какво се случи и какво се случва с „космическата“ и „постчовешка“ ера? Това ли е нашият най-широк контекст изобщо? Дали „ерите“, „епохите“, „периодите“ и пр. периодизационни понятия ни приближават към проблема?
Как да се отнасяме към това, което някои наричат „смесената реалност“ – амалгамата от виртуална реалност (virtual reality), усилена реалност (augmented reality) и физическа реалност (physical reality). Какво представя този нов контекст и какви са неговите културни и политически импликации?
Възможен ли е нов универсализъм днес? Какво се случи с „края“ и „недоверието“ към „Големите разкази“? Какъв би бил носителят на един нов „универсален и споделен“ контекст, едно общо „тук и сега“?
Има ли нова политическа ситуация (отвъд лявото и дясното), нови политически контексти – и във връзка с тероризма, и във връзка с очакваните „преселения“ или екологични промени?
БЪЛГАРСКИЯТ КОНТЕКСТ
Възможно ли е да се говори за национален контекст днес и да се избегне призрака на методологическия национализъм?
Какъв е хоризонтът на съвременната българска култура/публичност? До колко в него има универсални проблеми и контекстуални решения или контекстуални проблеми и универсални решения?
Какво в България може да бъде наречено local knowledge?
Необходимо ли е да превърнем „нашето контекстуално“ в универсално и как всъщност се прави това?
Съществува ли интра-национална културна слепота между групи, етноси, религиозни общности, субкултури и релевантните контексти, през които те мислят и действат? Как (и дали) различните социални общности и мрежи в България оформят общ контекст? Какво всъщност означава „нашият собствен контекст“?
[*] Цената на една нощувка в хотел „Център“ е: 30 лв. за споделена двойна стая; 46 лв. за единична стая. По желание и при предварителна заявка външните участници могат да се включат към общото меню срещу 20 лв. на ден. За резервация и при допълнителни въпроси моля обърнете се към организаторите.