Празничният календар на българина
Гл. ас. nо фолклористика Н. Ников
Анотация
Забързани в делника си, заобиколени от компютри и слънчеви колектори, свикнали да виждаме новините от света по телевизията, а не да си ги разказваме един на друг, научени да определяме времето не по слънцето и звездите, а с електронна точност, достатъчно е да чуем по радиото родопската песен „Бела съм, бела, юначе …“, достатъчно е в съседния апартамент жената да нахока мъжа си, за да си кажем, че в този дом „пее кокошката“, и времето спира, за да заживеят отново същите истини, които са били истини и за дядовците на нашите дядовци…
Тези отколешни истини са живи и днес. Често ги наричаме „отживелици“, „суеверия“, но тези истини с аромата на отминалото и преживяно време са дълбинето на българската класическа фолклорна култура…
Надникнем ли в нейните дълбини, в кладенеца на отминалите столетия, ще открием свят със змейове и юнаци, неродени от майка моми, където времето, пространството, вещите и хората могат да бъдат живи и мъртви, свои или чужди, свят, в който всяка вещ, всяко действие, всичко сътворено, има строго определено място в живеенето на българина. То се определя в зависимост от труда, който се извършва, според това кой, кога, къде и как, а и защо прави нещо и дали този някой е жена – мома или булка, баба или мъж – ерген, стопанин, дядо, през деня или през нощта, пред изгрев слънце или подир икиндия, край селската воденица или на прага на къщата, за добро или за лошо се майстори нещото – тези „параметри“ определят социалния му статус в общността,а съответно и отношението на хората към него…
ВИЕ, млади колеги, трябва да решите дали искате да добавите нови познания , които могат да ви подскажат, да ви упътят да преминете през четирите порти на подредбата на живеенето на фолклорния българин…
На пръв поглед тази подредба е простовата – това може, онова – не може. Но зад тези „това и онова“ се крият древните умотворения на българите – представите и образите за тях, наредени и подредени в един невероятен свят, в който подреденото живее по законите на Слънцето, а не – подреденото по законите на Луната. Свят, в който нещата от живота имат „лице“, имат и „опако“. Ако някой „сгази лука“, подредбата на света е нарушена и той се обръща откъм „опаката“ си страна. А онзи, който е нарушил подредбата, се превръща в „извънзаконен“, в чужд на общността… Как може „извънзаконният“ да се превърне в законен, да се завърне „като нов-новеничък“ в общността си, какво му е позволено да направи и какво не, можете да научите от този курс…
Ние ви предлагаме, колеги, да ви преведем да преминете и вие през четирите порти на подредбата на света на фолклорния човек. В този кратък курс ще се опитаме да научиш, да си припомниш безкрайно много неща за невероятните начини на празничен живот на фолклорния българин, за неговия опит за подредба, за кое е „ляво“ и кое е „дясно“, какво може и какво не може, какво се прави в „делник“ и какво в „празник“, защо така се прави „така“, а не – „онака“ – все на пръв поглед дребни, нищо незначещи нещица, но когато малкото камъче се изпречи пред колелото на каруцата-живот, тя, каруцата, се обръща. Тези умения за подредбата на живеенето са опитът на българина – социален, художествен – какъвто щеш опит, доживял до нас в онова, което науката нарича етнически стереотип, а вие си му казвате „българска работа“…
Ние преминахме през четирите пoрти на българската подредба за живеене, бяхме „там – къде – не знаем“, ядохме, пихме и се веселихме в света на дедите ни, черпих ме с пълни шепи от опита на българските умотворения и ни се ще да споделим този опит… Ако всеки реши да сподели този опит с българщината ни, май няма да се изгубим в безхаберието на глобалния свят …
Форми и методи на оценяване:
Курсът се състои от 30 академични часа, които представят различни форми на учебна натовареност:
Теоретични ракурси на проблема – 20 ч.
Семинарни упражнения – 6 ч.
Практически упражнения – 4 ч.
Формиране на оценката: комплексно по два начина: чрез активността на студента по време на протичането на курса и от изпитния резултат по време на сесията.
Аспекти при формирането на оценката:
– изработване на въпросник, апробиране и създаване на научен архив
– 2 есета по някои от темите на курса
– участие в дебати по време на семинара
– 1 реферат върху текстове от библиографията за курса
– изпитният резултат
ПОМОЩНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕПОДАВАНЕ: видеофилми, диктофонни записи, компютър и литература по въпроса.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Българска фолклорна празничност – специфика и семантични особености. Календарна и семейна обредност /общ преглед/. |
2 |
|
2. |
Зимни календарни фолклорни празници у българите – вариативност на празнуването. Коледа, Сурва,Ивановден, Бабинден и Свети Атанас. Оргаистичнахтематика на моминската маскарадност |
2 |
|
3. |
Традиционна пролетна празничност. Философия на маската. Езикът на българската маскарадност. Чалгата като маскарад. |
2 |
|
4. |
Фолклорни празнувания на Великден и Гергьовден. Идеята за свещения андрогин. „Свещени“ и „профанни“ персонажи в маскарада. Нестинарство. |
2 |
|
5. |
Летни фолклорни празници у българите. Еньовден. Пеперуда и Калуш. |
2 |
|
6. |
Есенна фолклорна празничност. Седенкарска маскарадност. Българската фолклорна празничност като обучение /инициация/. |
2 |
|
7. |
Традиционни семейни празници у българите – раждане, годеж, сватба, помен. Какво ДА и какво НЕ на тези празници. Защо? Митология и обредност. |
2 |
|
8. |
Фолклорният човек и неговото облекло в празник. Човек – дреха – вещ. Празничния костюм в народната орхеистика /функции на костюма/. |
2 |
|
9. |
Видимият свят в празничната пластична и везбена орнаментика на българите. Пространствени параметри –„горе“, „долу“, „ляво“, „дясно“, а „ по средата“? |
2 |
|
10. |
Цветовете в българската фолклорна празничност.
Уредба и покъщнина в празник –вещ и знак. |
2 |
Семинарни упражнения
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1. |
Методика на научното изследване на класическата българска празничност. Изработване на анкетна карта за празника. Създаване на научен архив и умения за ползване база данни на създадени етнографски, етноложки и фолклорни проучвания. Изграждане на технологични умения за преподаване на българската празнична фолклорна култура. |
2 |
|
2. |
Типология на българската празнична маскарадност. Биосоциално деление на българските празнични маскаради. Селски и градски маскаради. |
2 |
|
3. |
Бинарни структури в празничната обредност на българите.Амбивалентност. Цвят, орнамент и знак. |
2 |
Практически упражнения
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум |
|
1. |
Изработване на въпросници и анкетни карти за теренна работа. Обработване на научни архивни материали. |
2 |
|
2. |
Есета: Човекът с маска. Маската в компютърния век. Друго – по избор. |
1 |
|
3. |
Курсова работа по избор |
1 |
Литература:
Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.
- 1.Георг Краев. Български маскарадни игри. С. 1996
- 2.Ив. Георгиева. Българска народна митология. С. 1981
- 3.Р. Иванова. Българската фолклорна сватба. С. 1983
- 4.Етнография на България. Т –І,ІІ и ІІІ. БАН С.1983
- 5.Н. Ников. Празниците на българите. С. 2010