Програма за държавен изпит на специалност „Балканистика“ – езиковедска част

ПРОГРАМА ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ НА СПЕЦИАЛНОСТТА „БАЛКАНИСТИКА”

 

І. ЕЗИКОВЕДСКА ЧАСТ

 

  1. Вокалните фонеми, глайдовете и дифтонгите в древните индоевропейски езици.
  2. Консонантните фонеми в древните индоевропейски езици.
  3. Ларингалната теория.
  4. Теории за предгръцкия лингвистичен пласт, характеристика на пеласгийския език.
  5. Особености на сравнително-историческата фонетика на тракийския език. Тракийска ономастика.
  6. Езикова политика на балканските страни.
  7. Билингвизъм на Балканите. Билингвизъм и диглосия. Типове езикови контакти.
  8. Диалектът като единство в многообразието на езика в неговата пространствена проекция. Типове диалектни различия и тяхното картографиране.
  9. Видове лингвистични атласи. Проблемът за Балканския лингвистичен атлас.
  10. Периоди в развоя на балканското езикознание. Особености, изследователски методи.
  11. Характеристика на фонологичната система на Балканския езиков съюз (БЕС).
  12. Характеристика на лексикалната система на БЕС. Общобалканската лексика откъм произход. Словообразувателни форманти и модели.
  13. Лексикална система на БЕС. Фразеология. Изосемия.
  14. Българо-гръцки лексикални взаимоотношения.
  15. Българо-румънски лексикални взаимоотношения.
  16. Прояви на тенденцията към аналитизъм в БЕС.
  17. Удвояване на допълнението в БЕС.
  18. Членна система в БЕС.
  19. Заместване на инфинитива в БЕС по идентичен начин. Модални функции на конструкциите, заместващи инфинитива.
  20. Бъдеще време в БЕС.
  21. Балканският тип условно наклонение.
  22. Аорист и перфект в балканските езици.

 

Библиография за Езиковедската част:

Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. В. Търново, 2002.

Бирнбаум, Х., Славянские языки на Балканах и понятие так называемых языковых союзов.– Glossa, v. 2:1 (1968), стр. 70 – 92.

Георгиев, Вл. Траките и техният език. С., 1977.

Георгиев, Вл. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. М., 1958.

Дечев, Д. Характеристика на тракийския език. С., 1952.

Дуриданов, Ив. Езикът на траките. С., 1976.

Лопашов, Ю. А. Местоименные повторы дополнения в балканских языках. Ленинград, 1978.

Майрхофер, М. Индоевропейская грамматика. Т. 2. Фонетика. – В: Новое в зарубежной лингвистике. Вип. XXI. М., 1988.

Минчева, А. Старобългарският език в светлината на балканистиката. София “Наука и изкуство”, 1987.

Мирчев, К. За хронологията на основните балканизми в българския език.- Български език 1966 (XXV), 4, стр. 281 – 294.

Ожеховска, Х. Удвояването на допълнението в някои български текстове от първата половина на XIX в..- Български език XVII (1967), 4, стр. 323 – 329.

Савченко, А. Н..Сравнительная грамматика индоевропейских языков. М., 1974.

Семереньи, О. Введение в сравнительное языкознание. M., 1980.

Цивьян, Т. В. Лингвистические основы балканской модели мира. Москва, „Наука”, 1990.

или издание Второе дополненое:

Модель мира и ее лингвистические основы. Москва, „КомКнига”, 2005.

Цыхун, Г. А. Типологические проблемы балканославянского языкового ареала. Минск, 1981.

***

 

Actes du premier congrès international des etudes balkaniques et sud-est européennes. t. VI. Linguistique. Sofia, 1968.

Demiraj, Shaban. Gjuhësi balkanike. Tiranë, “Logos-A”, 1994.

Georgiev, Jv. J.  Introduction to the History of Indo-European Languages. S., 1981.

Mayrhofer, M. Indogermanische Grammatik. 2. Halb-band: Lautlehre. Heidelberg, 1984.

Meier-Brügger. Indogermanische Sprachwissenschaft. 8. Anfl., Berlin, New York, 2002.

Rix, H. Historische Grammatik des Griechischen. Darmstadt, 1976.

Sandfeld, Kr. Linguistique balkanique. Problèmes et résultats. Paris, 1930.

***

– Mатериали от лекции.