І. ЕЗИКОВЕДСКА ЧАСТ
1. Вокалните фонеми, глайдовете и дифтонгите в древните индоевропейски езици.
2. Консонантните фонеми в древните индоевропейски езици.
3. Ларингалната теория.
4. Теории за предгръцкия лингвистичен пласт, характеристика на пеласгийския език.
5. Особености на сравнително-историческата фонетика на тракийския език. Тракийска ономастика.
6. Езикова политика на балканските страни.
7. Билингвизъм на Балканите. Билингвизъм и диглосия. Типове езикови контакти.
8. Диалектът като единство в многообразието на езика в неговата пространствена проекция. Типове диалектни различия и тяхното картографиране.
9. Видове лингвистични атласи. Проблемът за Балканския лингвистичен атлас.
10. Периоди в развоя на балканското езикознание. Особености, изследователски методи.
11. Характеристика на фонологичната система на Балканския езиков съюз (БЕС).
12. Характеристика на лексикалната система на БЕС. Общобалканската лексика откъм произход. Словообразувателни форманти и модели.
13. Лексикална система на БЕС. Фразеология. Изосемия.
14. Българо-гръцки лексикални взаимоотношения.
15. Българо-румънски лексикални взаимоотношения.
16. Прояви на тенденцията към аналитизъм в БЕС.
17. Удвояване на допълнението в БЕС.
18. Членна система в БЕС.
19. Заместване на инфинитива в БЕС по идентичен начин. Модални функции на конструкциите, заместващи инфинитива.
20. Бъдеще време в БЕС.
21. Балканският тип условно наклонение.
22. Аорист и перфект в балканските езици.
Библиография за Езиковедската част:
Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. В. Търново, 2002.
Бирнбаум, Х. Славянские языки на Балканах и понятие так называемых языковых союзов. – Glossa, v. 2:1 (1968), 70 – 92.
Георгиев, Вл. Траките и техният език. С., 1977.
Георгиев, Вл. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. Москва, 1958.
Дечев, Д. Характеристика на тракийския език. С., 1952.
Дуриданов, Ив. Езикът на траките. С., 1976.
Лопашов, Ю. А. Местоименные повторы дополнения в балканских языках. Ленинград, 1978.
Майрхофер, М. Индоевропейская грамматика. Т. 2. Фонетика. – В: Новое в зарубежной лингвистике. Вип. XXI. М., 1988.
Минчева, А. Старобългарският език в светлината на балканистиката. София, 1987.
Мирчев, К. За хронологията на основните балканизми в българския език. – Български език, 1966, № 4, 281-294.
Ожеховска, Х. Удвояването на допълнението в някои български текстове от първата половина на XIX в. – Български език, 1967, № 4, 323-329.
Савченко, А. Н. Сравнительная грамматика индоевропейских языков. Москва, 1974.
Семереньи, О. Введение в сравнительное языкознание. Mосква, 1980.
Цивьян, Т. В. Лингвистические основы балканской модели мира. Москва, 1990; Модель мира и ее лингвистические основы. Москва, 2005.
Цыхун, Г. А. Типологические проблемы балканославянского языкового ареала. Минск, 1981.
Actes du premier congrès international des études balkaniques et sud-est européennes. T. VI. Linguistique. Sofia, 1968.
Demiraj, Shaban. Gjuhësi balkanike. Tiranë,1994.
Georgiev, Vl. I. Introduction to the History of Indo-European Languages. Sofia, 1981.
Mayrhofer, M. Indogermanische Grammatik. 2. Halb-band: Lautlehre. Heidelberg, 1984.
Meier-Brügger. Indogermanische Sprachwissenschaft. 8. Anfl., Berlin, New York, 2002.
Rix, H. Historische Grammatik des Griechischen. Darmstadt, 1976.
Sandfeld, Kr. Linguistique balkanique. Problèmes et résultats. Paris, 1930.
Mатериали от лекции.
ІІ. БАЛКАНСКИ ЛИТЕРАТУРИ И СРАВНИТЕЛНО ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ
1. Славянската традиция в старата румънска литература, ХV-ХVІ в.
2. Основни моменти в развитието на румънската литература през ХVІІ и ХVІІІ в.
3. От Михай Еминеску до Александру Мачедонски – промени в модерната поетична ценностна система.
4. Румънският роман в годините между двете световни войни: Михаил Садовяну, Ливиу Ребряну, Камил Петреску, Хортензия Пападат-Бенджеску.
5. Митологични мотиви в литературното творчество на Мирча Елиаде.
6. Затвореното пространство в румънската литература (Йон Барбу, Марин Сореску, Никита Станеску).
7. Бялото като дисидентски мотив в творчеството на Ана Бландиана.
8. Гръцкият романтизъм и Йонийската литературна школа.
9. Нови направления в гръцката поезия – първите символисти (К. Хадзопулос, Л. Порфирас, Й. Грипарис и др.) и ролята им за налагането на димотики в литературата; Константинос Кавафис и Костас Кариотакис.
10. Гръцката поезия от 30-те години – Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Янис Рицос.
11. Гръцката проза от 30-те години – от антимилитаризъм към съвременна социална и психологическа проблематика.
12. Никос Казандзакис в развитието на гръцкия роман.
13. Развитие на албанския език и литература в периода ХV-ХVІІІ век.
14. Възрожденски период в албанската литература – етапи; арбърешки и албански автори; емигрантски културно-просветни центрове.
15. Следвъзрожденски албански автори, литературни направления и жанрове през първата половина на ХХ нек.
16. Специфика на литературното развитие в Косово.
17. Преводи от албанската литература в България.
18. Сравнителното балканско литературознание и европейските литератури.
19. Имагологията. Как Балканите мислят света?
20. Преводната рецепция на балканските литератури в България.
21. Темата за танца в балканските литератури. Тематологията.
22. Модерност и модернизъм в балканския роман през 20-те и 30-те години на ХХ в.
Библиография по Балкански литератури и сравнително литературознание:
Алексова, В. По въпроса за наименованието на езика на славяно-румънската книжнина. – Старобългаристика, 1982, № 2, 110-113.
Алиу, А. Дон Кихот между албанците. София – Скопие, 2009.
Бейлери, Р. Албанската литература като отражение на народната душевност. София, 2009.
Димарас, К. История на новогръцката литература от първите начала до наши дни. София, 1971.
Драгова, Н. Балканският контекст на старобългарската писмена култура (VIII – ХII в.). София, 1992.
Жечев, М. Гръцката поезия между двете световни войни. София, 1983.
Жечев, М. Гръцки литературни паралели. София, 1979.
Интернет сайт на български език www.albanian.dir.bg
Интернет сайт на Робърт Елси на английски език www.albanianliterature.net
Кузманова, Антонина, Румяна Л. Станчева, Василка Алексова. Румъния – на една река разстояние. София, 1999.
Литературно-естетически процеси на Балканите. София, 1994.
Ничев, Боян. Основи на сравнителното литературознание. София, 1986.
Панаитеску, П. П. Характерные черты славяно-румынской литературы. – Romanoslavica, 9, 1963, 267-290.
Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 6. Балкански литератури. София, 2004.
Русев, П. Място и значение на славяно-румънската литература в романистиката, славистика и балканистиката. – В: Славянска филология. Т. 11. София, 1968, 261-274.
Русев, П., А. Давидов. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. София, 1966.
Соколова, Б. Албански възрожденски печат в България. София, 1979.
Станчева, Румяна Л. Ана Бландиана в няколко вълшебни сюжета. В: Ана Бландиана. Коридори с огледала. София, 2005, 5-13; Балканското сравнително литературознание и един триъгълен маршрут. В: Разночетенията на текста. София, 2003; Играта на конструиране на образи и „Балканският ориентализъм” – http://www.bulgc18.com/occidentalism/RStanch.htm ; Ливиу Ребряну в румънската култура. – Балканистика, 1986, № 1, 212 – 220; Митологични елементи в романа „Змията” от Мирча Елиаде. В: В търсене на митичната тъкан. София, 2002, 118-127; Модернизъм и танц – паралелизми между Балканите и Западна Европа. – Литературна мисъл, № 2, 2006, 172-188; Символът на яйцето като интертекстуален сюжет. (Един вътрешен диалог на модерната румънска поезия). – Литературна мисъл, 1999, № 1, 182-195.
Станчева, Румяна Л. Модерната румънска поезия в български прочит. София, 1994.
Танцът в балканските литератури. Студии. Автори: Нешка Туртанска (идея и композиция), Румяна Л. Станчева (съставител), Антоанета Балчева, Ганчо Савов, Йорданка Бибина, Людмила Миндова, Нуруллах Четин, Русана Бейлери, Саня Велкова. София, 2004.
Търновска книжовна школа. Т. I-VI.
Христакуди, Ф. Гръцкият символизъм – слово, образ и звук. – В: Това чудо – езикът! София, 2007; Модерният Константинос Хадзопулос. – В: Studia Balkanica, 2007, № 26, 265-274.
Cartojan, N. Istoria literaturii române vechi. Bucureşti, 1980.
Cartojan, N. Cărţile populare în literatura românească. Vol. I-II. Bucureşti, 1974.
Panaitescu, P. P. La littérature slavo-roumaine des XV-e – XVIII-e ss. et son importance pour l’histoire des littératures slaves. Praga, 1932.
Piru, Al. Istoria literaturii române. I. Perioada veche. Bucureşti, 1970.
Материали в раздела за електронно обучение – в сайта на ФСлФ.
Mатериали от лекции.
На държавния изпит по специалност „Балканистика” се развива писмено тема по избор от Езиковедската част или от Балкански литератури и сравнително литературознание.