Българският език е първият славянски език, на който още през IX-X век се създава книжовна култура. Тази култура се разпространява по-късно и в други славянски и неславянски земи. Старобългарският език е третият класически език на средновековна Европа, на който е създадена богата преводна и оригинална литература. Ние все още сме длъжници на нашето книжовно минало, защото липсва исторически речник на българския език, за разлика от повечето европейски езици, чиято книжовна култура се развива далеч по-късно, отколкото на старобългарски. През изминалите 30-40 години както в Софийския университет (Лабораторията по история на българския език с ръководител чл. кор. проф. дфн Иван Добрев), така и в Секцията по история на езика в Института за български език, в „Търновската книжовна школа“ във Великотърновския университет и в „Преславска книжовна школа“ в Шуменския университет са създадени богати архиви от фишове със старобългарска и среднобългарска лексика и от копия на средновековни ръкописи. Нейното изследване и представяне пред научната и културна общественост е основна задача на българската хуманитаристика. При съвременното развитие на историческото езикознание, на науките за думите и речниците (лексикология и лексикография) се налага нов тип обработка на събираното в архиви словно богатство. Това може да стане от специалисти, които освен чисто филологическо образование имат и познания по информатика – по-общи и специфични, свързани с използването на определен софтуер за езикови цели. От друга страна, млади хора, специалисти по информатика, ще имат възможност да се запознаят със специфичните нужди на езиковеди и издатели, учители, студенти и ученици и да измислят и разработят подходящ софтуер. Така предлаганият проект ще улесни диалога между различните специалисти, за да се постигне един модерен научен продукт, който ще задоволи различни нужди и интереси.
Съсредоточаването върху развитието на постдокторантска и специализантска програма пък ще обогати академичния живот, ще спомогне за утвърждаване на тези форми на работа и обучение в България, както и ще даде нови перспективи и нова, по-широка, квалификация на хора вече с определен статус в научния живот, като те ще получат повече възможности за реализация в науката и в обществото.
От експертните дебати на кръглата маса и на конференцията се очакват предложения за нови подходи, които да се приложат в научните разработки по проекта и да предложат стандарти както за изработване на исторически лексикални разработки чрез интерактивни методи, така и стандарти за сертифициране и за оценка. Предвидената европейска академична мобилност и двойното научно ръководство на докторантите ще обогатят изследователските и аналитичните подходи, структурирането на съдържанието, спектъра на ползваната специализирана литература и интерактивното онагледяване на научните публикации.
Създаването на национална мрежа чрез включването на университети и научни институти, както и привличането на чужди експерти за консултанти и оценители, ще доведе до разработването на образователен и научен продукт с високо качество и ще подготви отлична база за изработване на стандарти при представянето на исторически езикови факти по електронен начин. В същото време ще се заложи и основата за разработването на държавен стандарт за сертифициране на професионалните умения в една смесена област между езикознание (историческа лексикология и лексикография) и информатика. Връзката с бакалавърската и магистърската степен на обучение, с хуманитарните училища, както и с издатели, общини, музеи ще гарантира, от една страна, информация за нуждите на тези институции, а от друга, широко разпространение на продукта, за да бъде използван от различни хора.
Планираното в проекта разпространение на резултатите и осигурената публичност чрез тясно съдействие с медии и учебни заведения (много от журналистите и учителите са възпитаници на включените в проекта университети), както и работата с международни експерти, ще позволи да се постигне международната известност на българските постижения в обучението в нови области и в реализирането на модерни словни продукти, така че да се изгради един престижен образ на българската наука и българските докторанти и да се привлекат нови хора към подобна научноизследователската кариера в смесена област (езикознание и информатика). Сред тях биха могли да бъдат и хора с увреждания, и представители на малцинствени групи и емигранти (особено ако са представители на български общности и диалекти в чужбина). Екипът на проекта предвижда посочената взаимозависимост да формира нов тип социална среда, която, от една страна, да повиши мотивацията на младите хора за предприемане на научна кариера, а от друга, да създаде устойчиво и ефективно сътрудничество с образователни институции, издатели, специалисти по културата към общините, музейни работници. Интердисциплинарната експертиза, привлечена чрез организирането на кръгла маса, международната конференция, лятната школа, срещите с хабилитирани преподаватели от европейски университети, ще гарантират трансфер на знания, разнообразие на тематичното съдържание на научните изследвания, висок критерий за равнището на научния продукт, професионализъм, компетентност. Срещите с учители, издатели, студенти, музейни работници, културни деятели ще допринесат за по-широката популярност на образователната програма и до засилен интерес към продукта и неговото използване от потенциалните му реални потребители. А това е начин за създаване на обществени поръчки към академичната общност, които са основани на знанието.
Проектът е съвместна инициатива на Катедрата по кирилометодиевистика на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Института за български език на БАН и PAM Publishing company.
Ръководител проект – чл.-кор. проф. дфн Иван Добрев Добрев (СУ)
Координатор – доц. дфн Анна-Мария Костова Тотоманова (СУ)