СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Факултет по славянски филологии
Стенографски протокол
ОБЩО СЪБРАНИЕ
София, 10 ноември 2010 г.
Аулата на Софийския университет
(9,25 часа)
Председател на ОС Й. Тишева: Колеги, добър ден на всички. Давам думата на доц. Маргарита Младенова – председател на Мандатната комисия.
М. Младенова: Списъчният състав на Общото събрание на факултета се състои от 161 членове. 15 души отсъстват по уважителни причини – болни или в дългосрочна командировка в чужбина. Списъчният състав се редуцира до 146 души. Необходимият кворум е 2/3 от този брой, тоест 97 души. Присъстват 102 души, така че събранието е редовно и може да започне своята работа.
Й. Тишева: Откривам редовното годишно общо събрание на Факултета по славянски филологии. В поканата за свикването на събранието беше предложен дневен ред от две точки:
– Отчет на деканското ръководство за изминалия едногодишен период.
– Избори за попълване на състава на Факултетския съвет.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Не виждам. Тогава който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Болшинство. Против – няма; въздържали се – няма. Нашето събрание ще протече при следния дневен ред:
1. Отчет на деканското ръководство за изминалия период
2. Избори за попълване състава на ФС.
Трябва да приемем и регламент за изказванията. Предлагам изказвания до 5 минути и 2 минути за отговор или реплика. Има ли други предложения по така предложения регламент? Не виждам. Тогава който е съгласен изказванията да са до 5 мин., а отговорите и репликите до 2 мин. моля да гласува. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Също няма, така че с пълно болшинство беше приет предложеният регламент.
Преди да започнем работата по първа точка от дневния ред, необходимо е да попълним състава на една от комисиите, която е част от постоянните органи на общото събрание. Става дума за Комисията по произвеждане на изборите. Един от нейните членове е в дългосрочна командировка в чужбина, поради което се налага попълване на състава на комисията. Имате думата за предложения за член на Комисията по произвеждане на изборите.
Г. Дачева: Предлагам Добромир Григоров. Той е бил член на тази комисия, но тъй като беше лектор в Прага не беше избран в състава на настоящата комисия. Колегата има опит и е запознат със спецификата на дейността.
Й. Тишева: Има ли други предложения? Не виждам, затова предлагам да прекратим изказванията и предложенията. Който е съгласен да прекратим разискванията по предложения за нов член на комисията, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма, така че прекратяваме разискванията. Който е съгласен Добромир Григоров да бъде избран за член на комисията по произвеждане на изборите, моля да гласува. Болшинство. Против – няма; въздържали се също няма. Добромир Григоров е избран единодушно и съставът на комисията е попълнен.
Тъй като доц. Найда Иванова, която е в чужбина, беше и зам.-председател на Комисията по изборите, налага се сега поради нейната дългосрочна командировка да изберем и нов заместник-председател на комисията. Имате думата за предложения.
Г. Дачева: Предлагам Атанас Атанасов. Той е член на тази комисия от нейното сформиране и вече е натрупал достатъчно опит.
Й.Тишева: Има ли други предложения? Не виждам, затова прекратяваме разискванията. Който е съгласен Атанас Атанасов да бъде избран за заместник-председател на Комисията по изборите, моля да гласува.Болшинство. Против – няма. Въздържали се – няма. Атанас Атанасов е новият зам.-председател на тази комисия.
Сега можем да пристъпим към първа точка от дневния ред на събранието. Давам думата на декана на ФСФ проф. Панайот Карагьозов да представи отчета на деканското ръководство.
(Пълният текст на доклада се прилага към протокола. Този доклад беше публикуван и на интернет страницата на ФСФ в изисквания от Правилника срок.)
П. Карагьозов: Принудени сме да работиме в условията на финансова криза. Запознати сте с нашия доклад, затова сега ще насоча вниманието Ви към други неща в хронология. Тази учебна година бе изключително спорна с много несполуки и противоречия. Какво става в държавата и в МОМН? По отношение на министерството имаме много проблеми. Бяха похарчени много пари за проверители за матурите, въпреки че накрая бяха поканени хора, които не са участвали в никакви курсове. Това, което ни касае нас, е намалената държавна субсидия за университета.
Освен финансовите щети, нанасят се големи научни щети. Блокира се научното развитие както на факултета, така и на университета, което създава голямо напрежение между МОМН и СУ, от една страна, и СУ и държавата, от друга. Проведоха се множество заседания на Академичния съвет, създаде се антикризисен щаб.
Какви мерки е необходимо да се вземат?
Да бъде преструктурирана субсидията, формирана върху броя студенти. Ако субсидията е 100000, ще се намали броя на студентите и на хоноруваните преподаватели. Да се поставят всички университети на обща основа, като се даде възможност и на държавните университети заа платено обучение за чужденци. Нашият факултет загуби много средства, тъй като нямаме право да взимаме пари от студенти от ЕС. Ако бъде разрешено да се приемат студенти платено обучение в бакалавърска степен, нашият факултет можеше да има по-добро финансово състояние.
МОН трябва да изработи адекватни закони, а Законът за академичното израстване да започне да се прилага, за да се отблокират съответните спрени процедури.
СУ навлезе в криза още преди май месец. Несполуките започнаха обаче още с отказа на Г-н ректора да отпусне средства за Коледното тържество на факултета. По-нататък последваха и други финансови ограничения. Първата мярка бе 30% намаление на възнаграждението на ръководителите на катедри. Аз бях против. Следващата мярка бе да бъде намален процента за трудов стаж, 10% намаление на възнаграждението за малък и голям доктор на науките. Предстои съкращаване на администрацията в ректората.
Какви мерки е необходимо да се приложат?
– Широка финансова децентрализация.
– Еднакво възнаграждение за еднакво положен труд.
– Предстои съкращаване на персонала на УИ”Св.Кл.Охридски”.
Какво ще предложа за дискутиране на нашето събрание? На първо място въпросът необходими ли са толкова хонорувани преподаватели.
Искам да изкажа благодарността на деканското ръководство на Валентина Вълева – секретар на Катедрата по руска литература, която е от скоро в нашия факултет, но се справи много добре със съставянето на програмата за занятията на всички специалности във факултета.
Въпреки че не разполагаме с достатъчен брой аудитории, увеличаваме качеството на образованието – рязко увеличихме броя на предлаганите магистърски програми, а това може само да ни ласкае.
Увеличава се и броят на докторантите – голям потенциал. Не трябва да се отказваме от докторантите. Израстването на кадрите е блокирано в момента, но не по наша вина. Трябва да увеличаваме редиците на асистентите. За съжаление, в нашия факултет повече от половината от асистентите са без докторска степен.
Накрая искам да благодаря на заместник-деканите, че успяхме да завършим учебната година без особени сътресения.
Й. Тишева: Благодаря на декана за експозето по доклада. Колеги, имате думата за изказвания, коментари и въпроси по доклада на деканското ръководство. Давам думата на доц. Адриана Дамянова.
А. Дамянова: Искам да благодаря на деканското ръководство и лично на декана за критичния и самокритичен – визирам ръководните органи на университета – доклад, защото ние чухме не просто оплакване от политиката, ако това изобщо може да се нарече образователна политика на правителството, но освен това чухме, че в немалка степен нещата зависят и от самите нас, по-скоро от това как се управляват парите. Ние трябва да се научим, и то на университетско ниво, да управляваме по-добре парите си и в този смисъл приветствам идеята за повече икономическа, финансова автономия не на катедрите, но на първо време поне на факултетите. Защото подкрепям и това изказване, че няма кой знае каква последователност в ректорското управление. Един прост пример: към нашата катедра бяха ориентирани да се насочат колеги от Департамента за информация и усъвършенстване на учители със същата идея, че идват с щата си. А в нашата катедра има два незаети щата, така че малко странно би било да вземем някой, който идва с щата си. Тази автономия обаче трябва да се извоюва за самия университет, тоест да няма как държавата да ни налага този брой студенти, който на нея й харесва. Ние няма с кого другиго да водим диалог освен с днешните управляващи, добри или лоши. Ние трябва да намерим аргументите, които те са в състояние да чуят, защото това са най-добрите аргументи. Искам да направя едно уточнение във връзка с колегите, които не са били включени в националната комисия за проверка на матурите. Парите, които се похарчиха за обучение на оценителите, нямат нищо общо с държавата, тъй като съм участник в тези дейности, това са пари, които са спечелени по европейски проект от ЦКОКО. И второ, проверителите се определят съобразно наредбите, всеки може да ги прочете на сайта на МОМН. Там пише, че в комисиите се включват представители на висшите училища, тоест има поле за преговори между факултета или университета по-скоро и ръководството на МОМН за предефиниране на тези неща в наредбата.
Й. Тишева: Благодаря на доц. Дамянова. Колеги, имате думата за изказвания. Давам думата на проф. Искра Христова.
И. Христова: Искам да кажа за тази идея да се намалява броят на бакалаврите – това трябва много хубаво да се обмисли, все пак в основата на висшето образование са бакалаврите. Това е висшето образование. Защо ще намаляваме тези, които ще приемаме? По какъв начин? После от кого ще избирааме за магистри? Тук се подготвят преподаватели за средното училище, журналисти, изобщо тази хуманитарна интелигенция. Като не са тука, трябва да отидат в някой друг университет, а кой ще ги подготви по-добре от нас? Тази идея не мога да я приема по никакъв начин. Мисля, че това ще е много лошо за факултета и въобще за висшето образование в България, особено за Българска филология да се намалява бройката, също и за слависти. Тука излизат 40 слависти от 5 специалности – много ли е? Къде повече да ги намаляваме? Това не мога да го приема в никакъв случай. Мисля, че преди да се дават такива идеи и предложения, това трябва много хубаво да се обмисли.
Й.Тишева: Благодаря на проф. Христова за изказването. Има ли други изказвания? Давам думата на доц. Калина Бахнева.
К. Бахнева: Искам да се присъединя към мнението на доц. Дамянова, което пък беше свързано с доклада на нашия декан. Става въпрос за автономията на факултетите и конкретно на катедрите. Подкрепям тази идея за автономия на катедрите и то преди всичко финансова. Как може да бъде осъществено това? Критерий за разпределяне на финансите, това е критерий, който се опира върху научните публикации. В този смисъл сумата, която се отпуска, евентуално която ще се отпусне на дадена катедра, зависи от научната продукция. А тези финанси могат да бъдат използвани от това дадената катедра да си закупи хартия до, да речем, финансирането на пътуването на даден преподавател.
Й. Тишева: Благодаря на доц. Бахнева. Да разбирам ли това като въпрос или коментар към доклада или формулиране на предложение? Господин деканът иска да вземе отношение по казаното, заповядайте.
П. Карагьозов: Конкретни въпроси не прозвучаха, но бих желал да внеса яснота по първите две изказвания. Това, което казва доц. Дамянова, е абсолютно вярно. Тя вероятно си спомня, че още през пролетта въпросът беше поставен от ректора пред мен. Аз го парирах с това не че няма свободни места, а че в катедрата няма необходимост, няма достатъчна натовареност за преподавателите. Попитах го какво ще се спести, след като те – ставаше въпрос за две – си идват със собствения щат. След консултации с доц. Дамянова и доц. Ангелова написах официално писмо до ректора. Много ме учудва, че след това отново е повдигнат този въпрос. С възраженията на проф. Христова бих се съгласил, ако живеехме преди повече от 20 години. Директивата в цяла Евпора е такава – има демографски срив. А такъв демографски срив, какъвто има в България, няма никъде. Няма просто генетичен материал; в близките години няма кандидат-студенти, които да станат студенти. Един от критериите на прословутите рейнитги е след това как се реализират нашите випускници. Защо ние трябва да участваме в политиката на ЕС и на нашите управляващи да прикриваме безработицата? Приемането на неограничен брой студенти за мене е едно прикриване на безработицата. Но съм съгласен, че бакалавърските програми са основата на образованието. И българските бакалавърски програми за разлика от редица американски, японски и други в Евпора са много добри. Все още смятам, че нашите бакалавърски програми са много по-добри от магистърските, да не говорим за докторските, каквито ние изобщо нямаме. Тук е мястото на доц. Дамянова отново да предложа Катедрата по методика да обяви докторантури по методика на преподаването във висшите училища.
Й.Тишева: Проф. Христова, имате право на реплика или коментар, ако казаното не ви удовлетворява.
И. Христова: Искам само да кажа, че приръстът беше по-лош, когато аз бях студентка. Той се вдигна в края на 90-те. Аз пък мога да ви кажа, че именно студентите, на които преподавам, бакалаврите, са изключително начетени, умни и ме респектират със знанията си. Нашите студенти са много добри. Може да има и слаби, може да завършват едва-едва, но все пак дори и тия слаби нещо ще се образоват. Тука ще си позволя да цитирам проф. Биолчев, който каза: „Безработният по-добре да е образован, отколкото хем безработен, хем прост“. Така че до колко да ги намалим? Говорим и за Българска филология, и за Славянска. Ние не изкарваме много полонисти, извинявайте, изкарваме малко полонисти според мен. Това е точно интелектуалният потенциал на нацията. Не можем тук в СУ да се откажем да ги обучаваме.
Й. Тишева: Благодаря на проф. Христова. Колеги, други изказвания? Доц. Валентин Гешев, заповядайте.
В. Гешев Напълно подкрепям изказването на проф. Христова и ще кажа защо. Ние не може заради това, че има демографска криза сега, да готвим стратегия за бъдещето въз основата на този факт. Това е все едно да приемем, щом някой казва, че в момента няма пари, да съкращаваме нашата дейност и така тя да затихва. Очевидно е, че човечеството се движи в такава посока, че са нужни все повече образовани хора. Ние не трябва да бъдем някакво изключение от тази тенденция, няма никакъв смисъл. Изкуствено да се намалява броят на студентите, на това, което държавата отпуска като държавна поръчка, според мене няма основание. Дори и проблемът с помещенията – в края на краищата по-логично е той да се реши все някога в бъдеще, да се допостроят недостроените сгради, колегите да се научат да ходят и да взимат часове извън сградата на ректората, има такива възможности. Това е по-добро решение, отколкото да се борим за това да имаме по-малко студенти в бакалавърската степен.
Й. Тишева: Благодаря за изказването. Други изказвания? Проф. Тотоманова, заповядайте.
А.-М. Тотоманова: Благодаря. Аз също искам да подкрепя проф. Христова, макар че раждаемостта не се е качила – 1997 тя беше 63 хиляди, оттогава не се е качвала над 70 хиляди. Мисля, че Факултетът би могъл да има повече бакалаври, ако намери начина, по който правилно да ги приема, тоест с това, което ние правим като методика на приема, ние ограничаваме достъпа дори и на най-добрите деца, които завършват средно образование, защото те се отливат по други университети. И си мисля, че държавата изобщо в тази ситуация на демографска криза и СУ най-вече трябва да се откаже от държавната поръчка. Защото Софийският университет е въпреки всичко марка, в него ще дойдат най-добрите, ако ние не им създаваме изкуствени ограничения. Не става дума за качество, а за оцеляване, защото ситуацията е трудна. Искаам да развенчая и още два мита, които някак витаят в публичното пространство. Първият е, че висшето образование на България подготвя безработни. Ако има статистически верифициран факт по отношение на реализациията на безработните, той е не че те работят, каквото са учили, а че сред тях процентът на безработните е най-нисък. Дори и този манипулиран рейтинг на българските университети каза, че сред завършващите българските университети има 3 процента безработни, а това е пренебрежимо малко. А що се отнася до специалностите в нашия факултет, те са достатъчно широкопрофилни, за да ни се реализират студентите навсякъде – и в държавната администрация, и като държавни служители и т.н. Третият мит – автономията на факултетите. В момента работя по един проект в Босна и Европейската комисия и Съветът на Европа за 10 години едва успяха да накарат университетите в бивша Югославия да престанат да бъдат автономни и да станат интегрирани, какъвто е Софийският университет. Такива приказки в 2010 г. и то в СУ за мене са връщане все едно в Титова Югославия.
Й. Тишева: Благодаря за изказването. Други въпроси, изказвания и коментари? Господин деканът иска думата за реплика по изказването.
Проф. Карагьозов: Нашите факултети са еднакво самостоятелни. Във висшите училища в Чехия и Полша факултетите имат финансова самостоятелност и се знае кой пие и кой плаща.
Й.Тишева: Има ли други изказвания и коментарии?
Б. Биолчев: Имах шанса да прекарам един месец в Чикагския университет. Там пропорциите бяха следните: 6000 бакалаври, 7000 магистри и 12000 докторанти. Цялата финансова база се поемаше от бакалавърския курс, плащаха пълна такса, която е умопомрачителна. Много малка такса плащаха магистрите, а 12-те хиляди докторанти бяха безплатни. Те бяха рекламата и рейнитгът на университета, които в перспективата на американските условия само след 2-3 години започваха да носят огромни приходи на университета. Това са възпитаниците, докторите, които веднага заемат високи места в цялостната йерархия в държавата.
По въпроса за самостоятелността – абсолютно права е проф. Тотоманова за това, че Европа категорично настоява да има централизация на финансовото разпределение. В момента Университетът в Скопие се чудят какво да направят, защото те бяха с пълна финансова самостоятелност и сега, за да влязат в Европа, трябва да се обединят. Но тук има един малък детайл, който трябва да знаем всички. Става въпрос за административната цялост, тоест кой е първостепенен разпоредител на финансите. В СУ, в края на първия ми мантдат, беше въведено самостоятелно вътрешно разпределение на бюджета за факултетите. Финансова самостоятелност в рамките на първостепенния разпоредител на финансите е напълно възможна и тя даже стимулира развитието. Така че едното не противоречи на другото. Трябва да знаеш с какво разполагаш, да имаш влияние върху това, с което разполагаш, и да имаш контрол върху това, което се харчи. Защото огромният недостатък – ние непрекъснато се връщаме към социализма – е общият кюп и само няколко души могат да бъркат вътре. Практически при нас гражданският контрол се осъществява, ако ние имаме поглед върху парите, с които разполагаме. Това трябва да се развива. В момента, тъй като не съм натоварен с тая тегоба вече, просто не зная как стоят нещата.
Й. Тишева: Благодаря на проф. Биолчев. Други изказвания, колеги? Други изказвания, мнения или коментари по отчета на деканското ръководство?
Цв. Хубенова: Стига се до една апория, която е неразрешима. С простото ми мечопухово мислене виждам следното: първо, ние сме зависими от държавата, от парите, които ни дава държавата. Говори се тук за автономия и това е основната тема, върху която се спираме днес. Всички искаме автономия. Но за да си автономен, трябва да си икономически автономен, тоест трябва сам да си правиш продукта и сам да си получаваш парите за този продукт. Готови ли сме ние на това? Готови ли са нашите шефове и нашите лидери да ни поведат към това? Вярно е, че в момента имиджът ни отива все по-ниско и по-ниско. Не знам дали заради нас, не мога да направя този анализ. Но ние сме все още сме по пистата на инерцията и сме на края, където ще трябва да скачаме и да паднем долу. Ние можем да използваме нашия имидж на Софийски университет, който е граден с десетки и стотици години. Оттук нататък ние трябва да сме наясно можем ли наистина да сме финансово самостоятелни. Според мен засега не можем. Това е моето лично мнение. Второ – няма и да ни се позволи да бъдем самостоятелни, защото това ще отмени контрола върху СУ. А никой не иска да се отмени контролът. Той е политически, винаги е бил политически, винаги е бил кадрови, винаги е бил икономически. А това, че имаме една фуния, през която се вливат пари и изчезват някъде, това е друг въпрос. Можем ли ние това да го променим? Аз лично отдавна съм казала, че не мога да направя нищо по тоя въпрос. Но ние като група можем да си зададем въпроса можем ли да бъдем наистина икономически и финансово самостоятелни. Тогава ще бъдем наистина автономни. Стигаме до апория и един час се въртим в кръг.
Й. Тишева: Благодаря на доц. Хубенова. Други изказвания, въпроси, мнения. Да приемем, че сме казали това, което ни вълнува.
Проф.Карагьозов: Уважаеми колеги, Общото събрание на факултета е най-висшият орган, по-висш от Факултетския съвет, от деканския съвет и от декана.За мен е важно това, което споделяте. Съвсем естествено вашите изказвания бяха насочени по посока на финансите. Нещата се променят бавно. Понякога, ако не се наложи натиск отвън, не се и променят. А след като централизацията се налага от най-висшите европейски инстанции, това ще продължи. Малко съм огорчен, че не чух мнения по други въпроси, които засягат факултета, свързани с учебните планове и т.н. Относно броя на студентите – през последните години местата са изкуствено завишени. Лично за мене в момента ние нямаме потенциал, най-малко от гледна точка на аудитории, да обучаваме повече студенти. Съгласен съм с това, което каза проф. Биолчев – ако се види класацията на университетите по света, ще се види къде са изследователските университети. Изследователски университети има там, където има множество докторанти. В този дух една от идеите е факултетът да създаде алумни клуб. Все още сме далеч от това преуспелият випускник да дари нещо на факултета, който е завършил, но защо да не опитаме? И пак повтарям – желанията на нашето събрание стават закон за факултета, но аз не чух нещо, което при следващото отчетно събрание трябва да отчетем, че сме изпълнили. Благодаря ви за активността. Очаквам вашите устни и писмени въпроси и след събранието и каквото можем да направим, ще го направим.
Й.Тишева: Благодаря на декана за обобщението на изказванията. Да не забравяме, че остава още 1 година от мандата на това деканско ръководство и това, което сме запитали или поставили като въпроси, това трябва да е на вниманието на ръководството през оставащата една година.
Предлагам да прекратим изказванията по отчетния доклад на деканското ръководство. Който е съгласен да прекратим изказванията, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма, така че прекратяваме изказванията.
Който е съгласен да приемем отчетния доклад на деканското ръководство за изминалия период, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Общото събрание на ФСФ приема отчетния доклад на деканското ръководство за изминалия едногодишен период.
С това изчерпахме нашата работа по първа точка от дневния ред. Трябва да пристъпим към втора точка от дневния ред – избори за попълване на състава на ФС. Преди това обаче позволете ми да направя две уточнения, тъй като в хода на подготовката на събранието възникнаха въпроси и недоразумения, вероятно породени от непознаване на всички постановки, заложени в Правилника за устройството и дейността на СУ. На първо място, уточнение се налага за случаите, в които настъпва прекратяване на мандата на член на ФС. Предсрочно прекратяване се урежда от чл. 49, ал. 2 (изчита се); чл. 19, ал. 2 (изчита се). Единственото условие, довело до провеждане на избори, е по т. 3. б. – при прекратяване на трудовото правоотношение, така че ни предстоят избори за попълване на едно място във ФС.
Следващото уточнение засяга състава на ФС. Съставът на ФС се урежда от чл. 48 от Правилника (изчита се). Съставът на ФС не се формира на квотен принцип. Съставът на ФС се определя от самия ФС в края на мандата. Това какво процентно съотношение сме решили да има между хабилитирани и нехабилитирани в състава на ФС е въпрос на консенсус в рамките на това условие за ¾ хабилитирани лица във ФС. В момента нашият Факултетски съвет сме решили, при мандата на това общо събрание, да се състои от 32 членове, което означава, че минимум 24 от тях трябва да бъдат хабилитирани лица. При конституиране на това общо събрание 25 са били хабилитираните лица членове на ФС. Фактът, че двама от колегите, които са избрани във ФС като асистенти, вече са доценти, не противоречи на условието за ¾ хабилитирани лица в състава на съвета. Така че отново имаме основание за провеждане на избори за попълване на едно място в състава на ФС.
Давам думата на председателя на Комисията по предложенията доц. Татяна Ангелова да представи постъпилите предложения.
Т. Ангелова: В хода на подготовката на нашето общо събрание постъпиха две предложения. Едното е за са доц. Василка Алексова, другото – за доц. Димитър Камбуров.
Й. Тишева: Благодаря на доц. Ангелова. Постъпили са две кандидатури. Имате думата за издигане на други кандидатури, за изказване на предложения и мнения.
И. Христова: Аз предлагам кандидатурата на проф. Боян Вълчев.
Т. Лекова: Предлагам проф. Ана-Мария Тотоманова, смятам, че би била много полезна като член на ФС.
Й.Тишева: Други предложения? До тук са постъпили четири предложения, имате ли други предложения? Не виждам, затова предлагам да прекратим изказванията. Който е съгласен да прекратим изказванията, моля да гласува. Благодаря. Против? Въздържали се? Няма. Прекратяваме изказванията и издигането на кандидатури за включване в бюлетината за изборите. Ще помоля Аглая Маврова да представи имената, които трябва да бъдат включени в бюлетината, на госпожа Мария Стоянова.
Колеги, ще получите бюлетина, в която ще фигурират четири имена. Те ще бъдат подредени по азбучен ред. Моля да направим уточнение за технологията на гласуване. Ограждате с кръгче номера на кандидата, за когото гласувате. Попълваме едно място, така че гласуваме само за един кандидат. Гласуват всички членове на ОС. Тъй като подготовката на бюлетината ще отнеме известно време, обявявам начало на изборите за 11 часа и 20 минути.
(11 часа)
Към протокола се прилагат следните документи, свързани с работата на общото събрание:
– Доклад на председателя на Комисията по произвеждане на избори за резултатите от проведеното гласуване
– Писмо до членовете на ОС на ФСФ за насрочване на втори тур (балотаж) на изборите
– Доклад на председателя на Комисията по произвеждане на изборите за резултатите от проведения балотаж
– Писмо до членовете на ОС за оповестяване на резултатите от изборите и за закриване на събранието.
Председател на ОС: Йовка Тишева Протоколирал: Е. Солнцева