Генезис и семантика на адмиратива в български и албански
Магистърска дипломна работа на Галя Нинова (2010)
Научен ръководител: доц. д-р Йовка Тишева
Адмиративът e граматически начин за изразяване на учудване, изненада на говорещото лице по повод на съобщаван факт, който той смята за малко вероятен. Адмиративът е категория, на която са посветени редица научни изследвания. Необходимостта от допълнителен анализ на категорията в български и албански произтича от факта, че граматическата същност и семантиката на адмиратива в албански остават недоизяснени, следователно и сравнението между албанските и българските адмиративни форми трябва да бъде преразгледано.
Дипломната работа има за цел да представи генезиса и семантиката на адмиратива в български и албански и да открие семантичните несъответствия в употребата на адмиративните форми в двата езика. Реализирането на поставената цел изисква решаването на следните конкретни задачи: да се коментират мненията за евиденциалността и адмиратива в български и албански, и на база на съществуващите хипотези да бъдат направени обобщения за същността на двете категории; да се изясни връзката между категориите евиденциалност и адмиратив; да се регистрират функционално-семантичните съответствия и несъответствия в употребата на адмиративните форми в български и албански; да се определи семантичният инвариант на адмиратива в албански.
В изследването се подкрепя тезата, че турският ‘опосредстван модус’, част от категорията евиденциалност, е спомогнал за засилването на несвидетелските функции на перфекта в двата езика и по този начин е задвижил процеса на образуване на адмиратива в български и албански. Евиденциалността и адмиративът са явления, които се разпространяват посредством езикова интерференция при подходящите екстра- и интралингвистични условия.
В настоящата работа е застъпено виждането на Г. Герджиков и Кр. Алексова, че адмиративът в български е емоционално-експресивна, контекстуална употреба на един от членовете на опосредствания модус – конклузива. Инвариантът на албанския адмиратив е ‘опосредствана информация’ и по своята същност той е медиатив. Спецификата на адмиратива в албански е, че една от неговите употреби – учудващо собствено умозаключение, се оказва с много по-широка речева реализация. Под собствено умозаключение трябва да се разбира собствен извод, обобщение, заключение, което се основава на разминаване между предходно виждане на говорещия за състоянието на нещата и настоящата му преценка за реалността на съобщаваните факти.
Адмиративът в български е употреба на субкатегория, докато адмиративът в албански е отделна субкатегория и е формален изразител на едно инвариантно значение на различни речеви употреби:
Формите за адмиратив в албански се използват за изразяване на адмиративно, конклузивно, ренаративно, дубитативно и собствено твърдение, с които говорещият се ангажира. Ренаративът, конклузивът и дубитативът в албански не са частни значения, нито функции на адмиратива, а отделни речеви реализации на инварианта на категорията.
Ренаративът в албански, за разлика от този в български, е функционално ограничен и се среща предимно в гегийската поезия и проза.
Сферата на употреба на албанския адмиратив в плана на сегашното е по-широка от тази на адмиратива в български.
*За предоставените материали благодаря на доц. Кр. Алексова и доц. Й. Тишева, на проф. П. Асенова, на проф. Wilfried Fiedler и неговия колега Besim Kabashi, на ас. Marjan Markovik и неговия ментор проф. Victor A. Friedman, както и на ас. T. Ivanova-Sullivan. Благодаря на доц. д-р Йовка Тишева за търпението, с което ме учеше и коригираше, както и на доц. д-р
Русана Бейлери за оказаното съдействие. Благодаря на доц. д-р Красимира Алексова за професионално поднесената критика, безусловната подкрепа и ценните съвети!