Представите за водата и огъня,
отразени във фразеологичния фонд на българския и румънския език
Дипломант: Гергана Тодорова (2009)
Научен ръководител: Доц. д-р Василка Алексова
Водата и огънят са два от четирите основни елемента в космогонията на всички индоевропейски народи. И ако въздухът (небето) и земята са пространствените ориентири в микрокосмоса на традиционните общества, то стихиите на водата и огъня са тези, които го задвижват, обновяват, възраждат и инициират неговото безкрайно прераждане. Символичните им значения са многопластови и намират отражение в бита и в обредната практика, в християнската религия, в митологията и вярванията на всички европейски общества. На Балканите корените на индоевропейския мит се преплитат с много нови, а и с по-стари културни пластове.
В дипломната работа е направен опит да се видят в огледалото на фразеологията взаимоотношенията, приликите и разликите между смислите, които носят двата символа на водата и огъня, и доколко те са еднакво или различно възприемани от носителите на двата езика.
Съпоставят се български и румънски фразеологични единици, които съдържат лексемите вода и огън, но се привличат съответствия и от други балкански езици. Символните значения и свързаните с тях космологични представи служат за tertium comparationis при съпоставката. Това позволява да се разкрие и осветли част от балканския културен свят, към който несъмнено принадлежат и успоредно с който се развиват двата езика.