Резюме
на дипломна работа на тема: „Майка и/или блудница. За женскостта в романите „Изобретателят” от Борис Шивачев и „Кира Киралина” и „Кодин” от Панаит Истрати”
Дипломант: Дарина Костадинова Фелонова
Научен ръководител: Доц. дфн Румяна Л. Станчева
И Панаит Истрати, и Борис Шивачев са двама автори, останали сравнително встрани от вниманието на съответно румънската и българската критика, като причината за това се крие главно в емигрантския контекст на тяхното творчество. Това обаче не променя факта, че в творбите и на двамата личи тясната връзка с балканската душевност и манталитет, с мирогледа на „ориенталеца”, като това безапелационно ги утвърждава и в писателската традиция на родните им страни.
Базата за сравнение между двамата автори е поставена още в предговора на романа „Изобретателят”, където Шивачев посочва Истрати за свой образец в новата експериментална тематика за хомосексуалността. Впоследствие забелязваме паралели и в изграждането на образите на техните герои, чиято трагична съдба наподобява тази на самите автори – те са винаги поставени извън обществените норми, те са аутсайдери и фантазьори, пътуващи непрестанно в търсене на някакъв недостижим идеал. В дипломната работа обаче се акцентира върху един до голяма степен неразглеждан и може би на пръв поглед второстепенен проблем, а именно – проблема за образа на жената в техните произведения и за мястото, което тя заема в сюжетното развитие и в характеристиката на другите персонажи. Като се използват методологията на Gender Studies, изследванията на Милена Кирова, както и някои психоаналитични трудове, в трите разглеждани романа – „Кира Киралина”, „Кодин” и „Изобретателят”, се разглежда тясната взаимовръзка, която съществува между родовите роли на мъжа и на жената, и произтичащото от тях своеобразно реализиране на единия чрез другия. От тази гледна точка, драматичното душевно раздвоение на мъжките персонажи на Панаит Истрати и Борис Шивачев намира своята проекция в появата на двете коренно противоположни измерения на образа на жената – майка и/или блудница. От една страна, в отговор на „ненормалната” и „антипатриархална” страна на мъжкостта (т.е. образа на хомосексуалния или на сексуално нереализирания мъж, на мъжа убиец, женкар и разбойник) се проявява „ненормалната” и „антипатриархална” женскост (т.е. образът на блудницата, на женската разрушителна сексуалност, на парадоксалната „лоша” майка). От друга, като израз на дълбоко стаения копнеж на тези герои-мъже, отхвърлени от обществения морал, да намерят все пак своето място в заобикалящата ги среда, да възвърнат загубената хармония между социалното и индивидуалното си битие, се проявява „патриархалната” и „добра” женскост (т.е. образът на „добрата”, идеализирана и платонично обичана майка, която обаче е винаги ефимерна). Или с други думи – трагичната двойственост на мъжкостта на героите на Истрати и Шивачев се проектира чрез трагичната двойственост на женскостта.
Ключови думи: женскост, блудница, майка, мъжкост, патриархалност, сравнително балканско литературознание, психоаналитична критика