Представите на българите и румънците за труда, трудолюбието и мързела, отразени в народните пословици и поговорки
Магистърска дипломна работа на Деница Велева (2009)
Научен ръководител: доц. д-р Василка Алексова
Пословиците, поговорките, народните афоризми представят сбит и концентриран жизнен опит в пряка или метафорична форма, реализиран в безкрайно множество от житейски случки, очертаващи една пълна визия за човешката екзистенция в нейните многобройни проявления. Неизменна част от фразеологичното богатство на езика, паремиите са продукт на колективното народно съзнание, съдържат в себе си особен вид информация, която е едновременно обяснение и доказателство за верността на определено твърдение. Те са средство за комуникация на специфично ниво, където е валиден асоциативният принцип на възприятие.
Българо-румънските сходства в областта на паремиите са част от общите процеси, протичащи в рамките на балканския културен ареал, и дял от така наречената балканска фолклорна общност. Тези два факта произтичат от еднаквите или близки обществено-исторически, битови и културни условия и процеси, протичащи на Балканите. Значителна част от тези пословици и поговорки са се превърнали в част от общия фразеологичен фонд на Балканите, поради голямата си подвижност – благодарение на кратката си и стегната жанрова форма, те преминават по книжовен или устен път от един народ в друг.
В резултат на изследвания материал се установяват редица сходства в културните нагласи на българи и румънци по отношение на фолклорното паремийно наследство. В качеството си на основополагащи човешки характеристики, работата и трудът са едни от най-продуктивните житейски концепти, провокиращи креативния потенциал на народната мисъл, съхраняващи натрупания житейски опит, като същевременно възпитават определени норми на поведение. В рамките на цялостния нравствен корпус на двата съседни балкански народа трудът и неговото най-висше проявление – трудолюбието, се явяват като категории със специален статут, които изискват проявата на човечност, постоянство, умереност, скромност, стремеж към себеутвърждаване и самоусъвършенстване, съпроводено с придобиването да определена доза житейска мъдрост. Мерило за сръчността и уменията на човека, трудът е висша ценност, редом със здравето, и е почитан като висш нравствен коректив и от българи, и от румънци.
В традиционните представи и на двата съседни балкански народа са изградени своеобразни идейни обеми, рамкиращи трудовата дейност на човека и водещи началото си от дълбоко залегнали в съзнанието на народа представи и идеи. Работата и трудът са свързани с традиционните представи за добро и зло, широка приемственост намира идеята, че всеки трябва сам да върши работата си, а използването на чужд труд често води до провал или лош резултат; и сред двата народа битува схващането, че днешната работа не бива да се оставя за утре, че всяко начало е трудно, а добре започнатата работа е наполовина свършена; ранното ставане е положителен белег и за двете култури, нищо не се дава наготово или даром, дори Божията милост трябва да се заслужи; ако някаква работа се върши без желание или насила, то тя губи творческия заряд, заложен в нея и е по-добре да се изостави.
Именно затова хлябът не липсва на трапезата на работливия човек, а този, който не работи, е лишен от него. В този смисъл не само за двете култури, но и в общобалкански аспект мързелът у човека е възприеман като най-големият телесен и душевен порок. За разлика от работливия човек, за когото се съди по делата, и от майстора, който се познава по добре свършената работа, мързеливият чака всичко наготово, „убива” времето си в бездействие, а сънят и незаангажираното стоене на едно място са негова висша ценност. Характерна черта на мързеливеца е склонността към създаването на илюзорни планове, симулирането на заетост и измислянето на различни оправдания, за да се избегне трудът. Мързелът е окачествяван като началото на всички злини у човека, като пагубна сила, която води до закърняване на сетивата, физическа и умствена летаргия.
В чисто житейски план народната мисъл е прокарала зависимост между категориите мързел, бедност, трудолюбие и богатство. В народната култура бедността е едновременно последица и ревностна характеристика на мързеливците и единствено трудолюбието е в състояние да я прогони. Докато работливият човек се ползва с уважението и почитта на общността, то ленивият е принизен до нивото на просяка и скъперника, а висшата нравствена присъда е отнемането на правото му да черпи от житейските блага. В съзнанието на балканския човек трудът гарантира прехраната, а мързелът обрича на глад. С особена символна натовареност в психологията на народа се възприема жеста на скръстените ръце, който поставя своеобразна граница между трудолюбивия и мързеливия човек. Опозицията работа – мързел, намира своеобразни проекции и зависимости спрямо корелационните двойки младост – старост, лято – зима. По този начин трудът и мързелът не само се обвързват с категории от житейския и природния кръговрат, а придобиват и неизменно екзистенциални измерения.
Българо-румънските съответствия в областта на паремиите са безспорен показател за изключително сходни екзистенциални нагласи и народностни черти при българи и румънци, обусловени не само от съседството в географско отношение на двата народа, но и от включването им в балканския етнически ареал. На езиково ниво (по структура и семантика) приликите до значителна степен са резултат от историческото развитие на двата балкански езика, както и от включването им в Балканския езиков съюз.