Помирението в албанската традиция –
потенциалният изход от отмъщението и кръвната вражда
Магистърска дипломна работа на Ива Донева (2005)
Научен ръководител: доц. д-р Русана Бейлери
Помирението е явление, което не съществува само по себе си. То възниква тогава, когато има спор и конфликт. За съвременното албанско общество е характерен специфичен вид конфликт, с исторически корени и традиции, който се реализира чрез две основни явления – отмъщението и кръвната вражда. Двете явления като начини за разрешаване на конфликти са остатък от миналото, който е имал своята роля като регулатор на обществените отношения, но днес те представляват сериозно препятствие пред развитието на съвременното албанско общество. Отмъщението и кръвното отмъщение са едни от най-самобитните и надживели времето си феномени в Албания. Тези две форми на сериозен конфликт, носещи белезите на една шествековна традиция, продължават да бъдат широко разпространени, независимо че държавните стремежите на Албания са насочени към постигане на нови европейски и глобални ценности.
Настоящата разработка има за цел да разгледа причините за съществуването и за съхраняването на традиционните практики на отмъщение и кръвна вражда, както и да даде пример за това как те могат да бъдат преодолени, чрез прилагане на практиката и институтите на помирението, с цел негативите да останат само като част и спомен от традицията.
Разрешаването на проблема, много сериозен за съвременна Албания, може да стане единствено чрез изграждането на една нова система от ценности, или т. нар. от известния съвременен изследовател на обичайното право Джафер Мартини „духовна инфраструктура” на днешния албанец, която да замени съществуващата ценностна система, основана на средновековната албанска традиция. Новите ценности са необходими, за да повлияят и модифицират манталитета и светоусещането на модерния албанец. Целта им е да възпитат ново отношение към разрешаването на проблемите и предимно на онези, които исторически и до съвременността, се разрешават чрез практиките на отмъщение и кръвна вражда. От своя страна това би довело до изчезване на двете явления, които днес се възприемат като една от най-тежките рани на съвременното обществото.
Разрешаването на проблема не предполага нещо ново и непознато. Напротив, то може да стане чрез прилагане на една добре позната практика, която възниква и съществува редом с практиките на отмъщението и кръвното отмъщение – става дума за практиката на помирението. Помирението като институт има дълга традиция, както и двете явления, които го пораждат. Води началото си от средните векове и много пъти е доказвало, че може да бъде едно приемливо разрешение на съществуващи проблеми.
В тази насока помирението като практика, на първо място е анализирано от гледна точка на албанската традиция – какви са предпоставките за неговото приложение и кога може да бъде използвано като средство за разрешаване на конфликти, какви са основните институти и начини, чрез които то е осъществявано, и основните мотиви, поради които то се извършва. В този план особено място е отредено на жената като “посланик на мира” и особената й роля при прекратяване на кръвни вражди. На второ място, специално внимание е отделено на опитите за помирение в по-новата албанска история и причините за неуспеха им, както и на събитията, случили се преди петнадесет години в Косово, когато в резултат на всенародното помирително движение са потушени над 1200 вражди. Фокусът на последната част от настоящата разработка пада върху действащите движения и инициативи за помирение в Албания в най-ново време.
***
При изготвянето на дипломната разработка са използвани следните източници. На първо място, това са трудове и коментари върху нормите на албанското обичайно право от албанските автори Джафер Мартини, Исмет Елези, Хекуран Бала, английската албаноложка Едит Дърам и изследванията на учените от Центъра за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, както и Канунът на Лека Дукагини, под редакцията на Щефан Гечови. На второ място, източник са разследвания и репортажи на чуждестранни журналисти върху феномена кръвно отмъщение в Албания, като американския журналист Скот Андерсън, както и личните ми разговори с преки участници във всенародното помирително движение в Косово в началото на 90-те години на миналия век Зюмер Незири и Мюрвете Дрешай-Балиу. На трето място, използвани са периодични издания и информация от електронните медии и Интернет.