Рецепция на византийската литература в старобългарската книжнина
Проф. д-р Климентина Иванова
30 ч. лекции
Курсътобхваща теоретични и историко-литературни аспекти в анализа на гръцки и славянски текстове. Целта е да запознае студентите с проблемите на адаптацията на византийската литература у нас, с процесите на навлизане и продуктивността на отделните византийски жанрове на българска почва, с връзката между произведенията и богослужебния ритуал.
Задълбочават се знанията на студентите върху адаптацията и рецепцията на гръкоезичната литература в България. Същевременно те получават представа за византийската словесна култура, за историята на съборите и връзката им с насоките на византийската книжнина.
Проследяват се процесите на възприемане на отделните текстове, тяхното редактиране и повторни преводи. Значително място се отделя на работата със справочници, на сравнение между византийските и славянските съчинения, на въпросите за компилацията като специфичен метод на рецепцията на византийската литература в България.
Лекционен курс
| Тема № | Наименование на темата | Хорариум | |
| 1 | Адаптацията на византийската литература в България. Капитални трудове върху византийската литература. | 2 | |
| 2. | Християнската литература от І до ІV в. Преводи и преработки на съчинения от този период в България. | 2 | |
| 3. | Творчеството на Отците на Църквата от ІV-V в. и рецепцията на съчиненията им в България – въведение. Проблемът за преводите и компилациите им през ІХ-Х в. | 2 | |
| 4. | Атанасий Александрийски – полемични, апологитични и агиографски преводи. | 2 | |
| 5. | Йоан Златоуст и Григорий Богослов в българската литература. Преводи и компилации. Други автори от ІV-V в., превеждани в България до ХІІІ в. | 4 | |
| 6. | Творчеството на Отците на църквата от VІ в. Проблемът за образното познание. Ареопагитиките – обобщение на визатийвизантинизма. Катафатически и апофатически дискурс. Рецепцията на Псевдо-Дионисий и на други писатели от V-VІ в. в България. | 2 | |
| 7. | Йоан Дамаскин и рецепцията на философските, риторичните и химнографските му творби. Преводите му и тяхното значение за старобългарския книжовен език. | 2 | |
| 8. | Манастирите като средища на книжовна дейност във
Византия и България. Адаптиране на византийската монашеска книжнина в българските текстове. |
2 | |
| 9. | Византийската дометафрастова агиография и превеждането й в България през ІХ-Х в. | 2 | |
| 10. | „Комниновият ренесанс“ и българската книжнина.
Симеон Метафраст и неговите преводи в южнославянската книжнина. |
2 | |
| 11. | Традиции и иновации във византийската книжнина
от края на ХІІІ- ХІV в. и отражението им в България. Смяната на типика и отражението й върху южнославянския репертоар. |
4 | |
| 12. | Създаване на византийско-славянска монашеска
общност и адаптиране на византийски текстове през ХІV в. Центрове на обща литературна дейност Балканите. Теория на превода и отношението към гръцкия език. |
2 | |
| 13. | Краят на пътя и връщане към началото. Какво от византийската литература се артикулира в българската книжнина от ХV до ХVІІІ в. Изводи за рецепцията на византийската литература в България. | 2 | |
Форми и методи на оценяване:
текущи оценки от доклади и дискусии по време на лекциите и оценка от защита на предварително представена курсова работа.
Литература:
Иванова, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balсano-Slavica. София 2008.
Иванова, Кл. Някои моменти на българо-византийските литературни връзки през ХIV в. (Исихазмът и неговото проникване в България). -В: Старобългарска литература. 1. С., 1971, 209-242.
Иванова, Кл. Византийските източници на Похвалата за Константин и Елена от Евтимий Търновски. – В: Старобългарска литература. 10, 1981, 3-15.
Иванова, Кл. Преводачески школи в средновековна България. – В: Преводът и българската култура. С., 1981, 20-38.
Иванова, Кл. Болгарская переводная литература Х-ХIV вв. в контексте “Slavia orthodoxa”. In: Studia Slavica mediaevalia et humanistica. Riccardo Picchio dicata. II. Roma, 1986, 361-371.
Иванова, Кл. О славянском переводе “Паноплии Догматики” Евфимия Зигабена. – В: Исследования по древней и новой литературе. Ленинград, 1987, 101-105. „Западни“ светци в състава на староизводните чети-минеи (Предварителни бележки). – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. С., 2002, 349-369.
Иванова, Кл. Един български препис на преводното „Учително евангелие“ от ХІV в. и проблемът за навлизането му в славянската книжнина (Предварително съобщение). – Трудове на катедрите по история и богословие, 5, 2004, 82-92.
Иванова, Кл. Чин на монашеското погребение в български требник от началото на ХІV в. и гръцките паралели към неговите канони. – В: StudiamediaevaliaSlavicaetByzantina. 1. София 2011, 99-133.(СъвместносЕ. Велковска)
Migne, P. Patrologiae cursus completus, series graeca. Paris, 1857-1866.
Delehaye H. Propylaeum ad Acta Sanctorum novembris. Synaxarium ecclesiae Con- stantinopolitanae. Bruxellis, 1902.(към Acta Sanctorum за ноември).
Ehrhard A. Überlieferung und Bestand der hagiografischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche von den Anfängen bis zum Ende des 16. Jahrhunderts. Leipzig-Berlin, 1937до 1952.
Halkin, Fr. Bibliotheca hagiographica graeca. T.I-III. Bruxelles, 1957. (= Subsidia hagiographica, №8a)
Beek H.G. Kirche theologische Literatur im byzantinioschen Reih. München, 1959.
Mateos, J. Le Typicon de la Grande Église. Roma, 1962.
Цоневски И. Патрология. С., 1986.
Kuliè , J. Ricerca sulle commemorazioni giornaliere bizantine nei menei. Roma1992.
Поснов М. История на християнската църква, 1-3, София 1993-1994.
Й.Майендорф Византийско богословие. Исторически насоки и догматически теми. С.,1995.
Хайзинга Й. Осень Средневековья. М.,1995.
Успенский В. История Византийской империи, 1-3, Москва 1996.
Иоанн Златоуст в древнерусской и южнославянской письменности XI-XVI веков. Каталог гомилий. Составители Е. Э. Гранстрем, О. В.Творогов, А. Валевичюс. СПб.,1998.
Х.Р. Яус. Исторически опит и литературна херменевтика. С., 1998.
Жак льо Гоф. Въображаемият свят на Средновековието. Есета. С.,1998.
Острогорски Г. История на византийската държава, София 1998.
Цезарий от Хайстербах.Диалог за чудесата. С.,1999.
Хунгер Х. Империя на ново средище. Християнският дух на византийската култура. С., 2000;
Аверинцев С. С. Ранновизантийската литература. Традиция и поетика.[С.,] 2000.
Г. Каприев. Византийска философия. Четири центъра на синтеза. С.,2001.
Д. Атанасова. Мъченици, текстове, контексти. С., 2008.
Флоровский Г.Ф. Восточные отцы IV века. Из чтений в Православном богословском институте в Париже. Париж, 1931 (препеч. Б.м., б.г.).
Флоровский Г.Ф. Восточные отцы V- VIII веков. Из чтений в Православном богословском институте в Париже. Париж, 1933 (препеч. Б.м., б.г.).
Г.Бакалов. Византия. Културно-политически очерци. С., б.г.
Основни периодични издания
Byzantion. 1924 –
Byzantinische Zeitschrift 1892-
Byzantinoslavica –
Византийский Временник –
Palaeobulgarica. Старобългаристика.
Поредици(без българските):
Великие Минеи-Четии, собранные всероссийским митрополитом Макарием. Издание Археографической комисии. За март и за част от май – от Вайер във Фрайбург (Германия).
Monumenta linguae slavicae-
Енциклопедии
Кирило-Методиевската енциклопедия. Т.І-ІV. С., 1985-2003 и в интернет – по теми.