Реч, етикет и културни традиции
Е. Хаджиева, А. Асенова, В. Шушлина, М. Каменова. София. Гутенберг. 2012
анотация
Предлаганата книга е предназначена за чужденци, студенти и специализанти, изучаващи български език и култура, а и за всички, чиито интереси са насочени към усъвършенстване на социолингвистичната и социокултурната им компетентност. За да стане част от чуждата култура, обучаваният обменя или споделя определени социокултурни знания и правила за официална и неофициална реч, етикетни единици, свързани с различни тематични ситуации на общуване, и избор на синонимните им варианти със съответните стилистични и социолингвистични маркери, а също поддържането на определено общуване в избрана тоналност.
Речевите съобщения са набор от практики, предлагащи не само конкретни системи на фонетични, лексикални и граматични норми, но също и определени начини на общуване – невербални, като се има предвид моделите на паралингвистическата кинематика, отразяващи националнокултурното своеобразие на българската речева действителност. Усвояването на вербалните и невербалните компоненти на комуникацията и представянето им като система усъвършенстват социокултурните знания на обучавания, който избира определен начин на въвеждане на света и по определен начин да поддържа отношения с тези, с които влиза в контакт.
Дяловете Устна комуникация, Невербалност и етикет, Културни традиции са представени с базисна теоретична част и задачи-самооценка за определяне степента на комуникативната способност на изучаващите български език. Студентите се информират за български етикетни единици и тяхната уместна или непрепоръчителна употреба, за различни лингвистични и паралингвистични компоненти на речевата дейност при формално и неформално общуване. Освен това са включени и материали за типични български етнографски, фолклорни и културни традиции, както и образци на междукултурни различия. За създаването на тази книга авторите са проучили и използвали материали от книги, монографии, статии и доклади на най-авторитетни учени и специалисти в споменатите по-горе съответни области. От съществено значение е и опитът на авторите в преподаването на български език акто чужд, както и богатият архив със значителен брой анкети и интерв’та с чуждестранни студенти, изучаващи български език и култура.
Иновативни образователни практики
Рецензия
Книгата Реч, етикет, културни традиции е част от поредицата учебни пособия по български език като чужд от екипи на катедра Български език като чужд. Въпросите, свързани с обучението по български език като чужд, са особено актуални с оглед нарастващия брой чуждестранни студенти и специализанти с различни научни интереси в СУ „Св. Климент Охридски“, както и от необходимостта за актуализиране на учебните помагала и програми, със стремежа за търсене на иновативни, адекватни и интерактивни методи и средства в научноизследователската и преподавателска дейност.
Разглежданият текст е именно такъв опит за въвеждане на нов методологичен подход в изучаването на български език като чужд, който разширява диапазона от базови езикови компетенции, надграждайки не само лингвистични, но и социални и културни знания. Книгата се състои от 152 страници и е структурирана в 4 раздела: Устна комуникация, Невербалност и етикет, Културни традиции, По света.
Основната й цел е придобиване, развитие и усъвършенстване на допълнителни умения, свързани с различни всекидневни комуникативни практики и етикет, национални културни и исторически специфики. По тази причина постепенно се извеждат релациите между традиционната култура и света на другите, което се откроява и на структурно ниво, особено във втори и трети дял.
Авторите (Елена Хаджиева, Ася Асенова, Весела Шушлина, Милена Каменова) приемат тезата, че процесът на изучаване на чужд език е процес на изучаване и на чужда култура. В този смисъл неразделна част от изучаването на даден език е и изграждането на културна сензитивност, която обективира информираност, признаване и уважение към различните култури. С цел да се повиши социолингвистичната и социокултурната компетентност, книгата е адресирана не само към чужденци, студенти и специализанти, изучаващи български език и култура, но и към всички, чиито интереси са насочени към усъвършенстването на комуникативните си умения с оглед не само на езика, но и на знанията за обществото и културата.
Разделите Устна комуникация и Невербалност и етикет съдържат подбрана и достъпна базисна теоретична част и задачи-самооценка за определяне степента на комуникативната способност на изучаващите български език. И в двата дяла се акцентира върху български етикетни единици и тяхната уместна или непрепоръчителна употреба. Обяснени са различните лингвистични и паралингвистични компоненти на речевата дейност при формално и неформално общуване.
Отграничавайки националноспецифичното в контекста на глобализацията на културата, във втората част вниманието е фокусирано върху правилата и маниерите на поведение в световен мултикултурен контекст и различията в етикета. В третия раздел читателите се запознават с типични български етнографски, фолклорни и културни традиции. Последният дял – По света, представящ някои интересни образци на междукултурни различия, структурно кореспондира с препратката към Света на другите във втория дял. По този начин авторите постигат смислова хомогенност и игривост в интеракциите между национално, традиционно, културно обусловено в рамките на глобализиращия се свят, рамкират множеството идентичности.
Първият раздел на книгата Реч, етикет, културни традиции задава параметрите на устната комуникация и нейните компоненти – участници в общуването, предмет, цел и условия на общуването, а също така различните типове реч (монолог, диалог, полилог), видове контакт (пряк и косвен) и общуване (официално или неофициално). Засегнати са особеностите на разговорната реч и проявяващите се в нея противоположни тенденции – към лаконичност или икономия и към многократност или излишество, на всяко от езиковите равнища (фонетично, лексикално, морфологично, синтактично, свръхфразово равнище).
Обърнато е внимание на изключително важните за устното общуване екстралингвистични фактори, като тук се акцентира върху жеста и мимиката в качеството им на допълващи и/или заместващи речта елементи, указващи емоция, оценка или отношение – логически преход и към втория дял, който задава най-наред теоретичните параметри на невербалната комуникация.
Първата част в раздел Устна комуникация съдържа 17 текста, пресъздаващи различни комуникативни ситуации със синонимни варианти на типични фрази за българската социокултурна традиция. Представят се и неучтивите изрази, чиято употреба не е препоръчителна при структурирането на спонтанни съобщения в сферите на всекидневното общуване. Предложените към текстовете задачи са изключително полезни и адекватни за формирането на умения за изграждане на разговорни конструкции при отчитане на характеристиките на конкретната комуникативна ситуация. В тази част се акцентира върху някои особености на езиковите употреби при формулирането на устни (официални и неофициални) съобщения, като се обръща внимание на някои специфики при употребата на звателната форма на съществителните имена, учтивата форма за множествено число, обръщенията и др.
Втората част на този раздел разглежда комуникацията в интернет, съществен елемент от всекидневното общуване в съвременното общество. В глобалната мрежа съществуват различни медиативни среди, в които общуването е основано на писмена речева дейност, в различен жанров формат. Автентичните текстове от интернет пространството (3 бр.), и конкретните задачи към тях дават възможност за наблюдения и коментари върху различни езикови феномени и усвояване на специфичните особености на устната комуникация. Този факт е предпоставка за развиване на езикова чувствителност към некодифицирани явления, към нормативен и ненормативен изказ, към живия, променящ се език, към различните комуникативни ситуации.
Авторският екип приема, че речевите съобщения са набор от практики, предполагащи не само конкретни системи на фонетични, лексикални и граматични норми, но също и определени начини на общуване – невербални, като се има предвид моделите на паралингвистическата кинематика, отразяващи националното културно своеобразие на речева действителност. По тази причина е обособен отделен дял Невербалност и етикет, съсредоточен именно върху невербалните компоненти на устната комуникация и етикета като съществен елемент в поведението на човек в различни сфери на общуване, но и като проявление на културна специфика и отличителност.
Частта Невербалност запознава с основните знакови системи в невербалната комуникация и съгласуването между вербалното и невербално послание. Направен е плавен преход от различните типове сигнали на тялото – преоткрити, възприети, заучени и смесено придобити действия, до извеждане на основните жестове – лицеви, подражателни, схематични, символични и регионални.
Като се има предвид, че културата на един народ не е еднородна формация, културата на поведение никога не е напълно еднаква, защото при съществуването на различен културно-исторически опит, възможността за избор на вербални и невербални сигнали е различна. Затова и акцентът в този дял е насочен към правилата и маниерите на поведение в различни сфери на общуване и по тази причина втората част носи наименованието Етикет. Зададени са основните подсистеми на етикета – речев етикет, изражение на лицето и жестовете, организацията на пространството и етикета на аксесоари.
Особено внимание е обърнато на междукултурните различия в конкретни етикетни проявления – усвояване на пространството от различни култури, поглед, сигнали за да и не, жестове, при които се наблюдават културни различия, поздравяване, приветствия и сбогувания в отделни общества, поклон, посрещане на гост. Така зададената структурата логично извежда основни обобщения в световен мащаб за уместно и неуместно поведение в края на втория дял – Светът на другите. Така културните факти биват презентирани като непрекъсната междукултурна интеракция, където се откроява ефектът на културноспецифичните дискурси, интеркултурното взаимодействие и собствената идентичност.
В третия раздел – Културни традиции, са подбрани текстове, чиято цел е създаване на представа за България – в исторически и традиционен контекст. Тъй като всяка една култура е особена, частна, географски и социално локализирана, закрепена в съответните езикови практики, в определени морални ценности, които, макар и да търпят промени, се запазват и предават от поколение на поколение, е важно самото знание за българската етнография, традиции и обичаи. Избраният структурен подход е особено продуктивен, тъй като демонстрира различията във възприемането на света, задава палитрата от множеството културни практики, като прави видим своя собствен.
Този раздел запознава най-напред с етнографията на България, българското традиционно облекло, традиционна българска кухня, българско жилище и архитектура, но също и с културно-исторически забележителности в България като Стария Пловдив, Етъра, Трявна, Широка Лъка. Втората част на Културни традиции оформя цялостен традиционен календар на българските народни обреди и обичаи, от Бъдни вечер до Никулден. Наред с тях, са отразени и специфични празнични традиции като традиционната българска сватба, погача за новородено, кръщене, и културни практики като нестинарстовото.
Същевременно структурата на третия дял кореспондира с тази на втория и отпраща отново към различни културни традиции По света, където са представени междукултурни различия в обредни и всекидневни практики (кухнята по света, сватбени традиции по света и др.). Така се очертава за пореден път иновативният подход, който непрекъснато интерферира между националноспецифичното и другите, като препратка и към изследвания за мултикултурализма в цялостния образователен процес при изучаване на чужд език (в случая български).
Книгата Реч, етикет, културни традиции е ценна и заради интердисциплинарния ѝ характер и структура. Изключително иновативна е избраната методология, развиваща допълнителни компетенции, а именно – широкият параметър, насочен към представяне на различни сфери на общуване при устна комуникация и спецификата на невербалното общуване, а в контекста на междукултурните различия и традиции – пресъздаденият традиоционен обреден календар на България и етнография. Избраният метод е основа за бъдещи интердисциплинарни изследвания в областта на междукултурните различия, а също и предпоставка за обновяване на преподавателската и научноизследователска дейност с нови интерактивни методи и средства в чуждоезиковото обучение изобщо, с цел придобиване на допълнителни знания и компетенции.
Проф. дфн Димитър Веселинов
Факултет по класически и нови филологии