Ролята на българските писатели за изграждане на художествения облик на националното ни кино

Литература, кино и визуална култура, Магистърски програми, Програми /

Ролята на българските писатели за изграждане на художествения облик на националното ни кино

Едносеместриален курс

 

Преподавател: д-р Олга Маркова

 

Анотация на учебната дисциплина:
Въпреки популяризирането на интернетното четиво, то не е в състояние да замести пълноценно досега с книгата, както и онова задълбочено знание и духовно удовлетворение, което човек получава от нея. Този твърде съществен за бъдещето на цивилизацията проблем до голяма степен се решава с помощта на визуалните изкуства – преди всичко на киното.

Близостта между седмото изкуство и литературата /подчертавана многократно в теориите  и на киното, и на литературата/ е основната база върху която се осъществяват диалектически сложните и противоречиви взаимоотношения между двете изкуства. Те се изявяват главно по 2 линии: под формата на оригинални сценарии и чрез реализиране на екрана на класически и съвременни литературни произведения.

Съвременната практика все по-често насочва към извода, че съществена предпоставка за изграждането на значимо филмово произведение е органичната връзка и съмишленичество между писател и режисьор. Такива успешни творчески тандеми се оформиха още преди години и в нашето кино: Валери Петров и Рангел Вълчанов,  Богомил Райнов и Методи Андонов, Георги Мишев и Людмил Кирков, от една страна, и Мишев и Едуард Захариев, от друга… За жалост днешните млади хора твърде оскъдно са запознати с тях.
Очаквани резултати:
Курсът, който предлагам, не само ще разшири общата култура на студентите, но и ще даде отговор на редица дремещи в тяхното съзнание въпроси, които отбягват, за да не се изложат; Ще им осигури точен естетически критерий при оценка на арте-фактите, намаляващи с всеки изминат ден, както и на агресивните им кич-версии. А този критерий е основен компас за ориентиране в морето от полуистини, поназнайващи коментатори с клипово съзнание, войнстваща вещомания – всякакви празнословия, които изпълват медийното пространство. Той ще спаси младите от целенасоченото размиване на ценностите, от заличаването на границата между „високата” и „ниската” култура, която от своя страна превръща кича в универсален стил на епохата; ще им позволи да преосмислят стойностите в живота и в професията.

Учебно съдържание

№ Тема: Хорариум
1. Книга и филм. Художествена литература и кинодраматургия. Сценарият – идейно-художествена основа на филма. Сценарий и филм. 2
2. Идея и тема в литературата и в киното. Любопитна оригинална история. Фабула и сюжет. Извори на сюжети: митове, архетипове. Силен и значим конфликт. Добра уловка. Интересни герои с реални цели. Ясна развръзка. Стил и жанр. 2
3. Същност на процеса екранизация. Видове екранизации. Методът на Лорънс Оливие и на Григорий Козинцев, следващ отблизо авторовия текст, от една страна, и този на Орсън Уелс, който прекроява творчеството на автора, но запазва изцяло неговия дух. 2
4. Търсенето на сюжети от литературата в изгрева на нашето филмово изкуство. Първа българска екранизация по литературна творба – „Любовта е лудост” на Васил Гендов /1917/, по разказа „Палавата” на Рене Льокроа. 2
5. На помощ – опитът на литературата /1950 – 1956/. 2
6. Към по-свободен екранен прочит на литературната творба /1956-1967/. 2
7. Писателски търсения и тенденции в българското кино след 1967 г. 2
8. Николай Хайтов и киното. Литературната творба – етап към написване на сценария. 2
9. Георги Мишев и киното. Прицел към актуалните проблеми. 2
10. Любен Станев – майстор на новелистичната форма и на екрана. 2
11. Причудливата проза на Йордан Радичков в киното. Конфликтно, но ползотворно взаимодействие. 2
12. Криминално-психологическата проза на Богомил Райнов на екрана. Тясно придържане до първоизточника. 2
13. Павел Вежинов – най-често срещаното име в сценарния списък на нашето кино.  С широк тематичен и жанров диапазон. 2
14. Кинодраматургия с ярко съвременно мислене: по-скромна по обем, но извънредно полезна дейност в киното на писателите Блага Димитрова и Васил Акьов. 2
15. Български класици в киното: екранизации по Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Караславов, Емилиян Станев, Димитър Димов, Ивайло Петров… Литературна и кинематографична поетика. 2

 

Конспект за изпит

  1. Художествена литература и кинодраматургия.
  2. Идея и тема в литературата и в киното.
  3. Същност на процеса екранизация. Видове екранизации.
  4. Търсенето на сюжети от литературата в изгрева на нашето филмово изкуство.
  5. Българската литература като основа на българското кино – 1950-1956 г.
  6. По-свободен екранен прочит на литературната творба /1956-1967/.
  7. Писателски търсения и тенденции в българското кино след 1967 г.
  8. Николай Хайтов и киното.
  9. Георги Мишев и киното.
  10. Любен Станев – майстор на новелистичната форма и на екрана.
  11. Причудливата проза на Йордан Радичков в киното.
  12. Криминално-психологическата проза на Богомил Райнов на екрана.
  13. Сценаристът Павел Вежинов.
  14. Кинодраматургията на Блага Димитрова и на Васил Акьов.
  15. Българските класици в киното.

 

Библиография

  1. Айзенщайн С.М. –  Избрани произведения в три тома, С., 1971-1977
  2. Алън Ричард – Psychoanalytic Film Theory, 1999
  3. Аристотел –  За поетическото изкуство, С., 1975
  4. Аристотел –  Реторика, С., 1986
  5. Базен Андре –  What is cinema, Vol. 2. Berkeley University of California Press, 1971
  6. Барт Ролан –  Въображението на знака, С., 1991
  7. Барт Ролан –  Избраные работы: семиотика, поэтика, М., Прогресс, 1994
  8. Барт Ролан –  Подготовката на романа, С., ЛИК, 2007
  9. Бахтин М. –  Въпроси на литературата и естетиката, С., 1983
  10. Богданов Б. – Мит и литература, С., 1998
  11. Бърнстийн Р. – Отвъд обективизма и релативизма, С., 1983
  12. Вайсфельд И.В. –  Мастерство кинодраматурга, М., 1967
  13. Вайсфельд И.В. –  Сборник статей, выпуск 5, М., Искусство, 1965
  14. Габрилович Евгений И. –  Вопросы кинодраматургии, М., ВГИК, 1984
  15. Габрилович Евгений И. –  Кино и литература, М., 1985
  16. Гольденберг М. –  Драматургия кино, М., 1973
  17. Дамянов Марин –  Психоанализа и кинодраматургия, С., 2008
  18. Дьомин Виктор –  Филм без интрига, С., 1969
  19. Джеймсън Ф. –  Постмодернизмът и консуматорското общество в американската философия в края на ХХ в., С., 1998
  20. Жан Епщайн –  L, art du cinema par Pierre Lherminier
  21. Илин И. –  Постструктурализм. Деструктивизм. М., 1996
  22. Кариер Жан-Клод –  Невидимият филм, С., ИК Колибри, 2003
  23. Клод-Едмонд Мани –  Cinema et roman
  24. Кракауер З. – Природа фильма, М., Искусство, 1977
  25. Лиотар Ж. Фр. –  Постмодерното, обяснено за деца, С., 1993
  26. Линч Дейвид –  Да уловиш голямата риба, С., ИК Колибри, 2007
  27. Лотман Юрий –  Литература и митология /в съавторство със З.Минц/, С., 1990
  28. Люк Беноа –  Знаци, символи, митове, С., Одри, 2000
  29. Маркова Олга –  От литературата към екрана, С., Български писател, 1981
  30. Маркова Олга – Майсторите на Голямото кино, С., Изток – Запад, 2008
  31. Маркова Олга – Последните мохикани на киното, С., Изток – Запад, 2011
  32. Маркс Д. и Сегер Л. –  Лекции по кинодраматургия, „Сценарни ескизи”, приложение към сп. „Кино”, бр.1, 2001
  33. Милев Неделчо –  Екранен изказ и книжовен изказ, сп. „Проблеми на изкуството”, бр. 2 2004
  34. Милев Н. –  Теория на киното. Информатични и психоаналитични измерения, С., 2005
  35. Митри Жан –  Естетика и психология на киното, Из историята на филмовата мисъл, част 2, С., 1988
  36. Семерджиев Станислав –  Кратка история на световната киносценаристика, том 1, С., Интерпрес, 1994
  37. Тодоров Цветан –  Поетика на прозата, С., 1985
  38. Торок Жан-Пол –  Теория на сценария, сп. „Кино”, бр.5, 1991и
  39. Фелини Ф. –  Да направищ филм, С., Наука и изкуство, 1982
  40. Фрейлих Семьон –  Кинодраматургия, С., Наука и изкуство, 1965
  41. Фройд З. –  Естетика, изкуство, литература, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991
  42. Фуко М. –  Генеалогия на модерността, С., 1999
  43. Хегел –  Естетика, том 2
  44. Христова Светла –  Сценарийният сюжет, С., НБУ, 2010
  45. Юнг К. Г. –  Избрано, книга първа., втора и трета, С., Евразия-Абагар, 1993
  46. Янакиев Александър –  100 години филмов процес. Личности, филми, кина. С., Титра, 2003