Руската литературна класика в киното: принципи на екранна адаптация
Едносеместриален курс
Преподавател: проф. д-р Людмил Димитров
|
Анотация на учебната дисциплина: |
| Дисциплината е задължителна и се провежда през втория семестър на магистърското обучение. Хорариумът ѝ е 45 лекционни часа (30 часа лекции + 15 часа упражнения).
Целта на предлагания курс е да запознае студентската аудитория с принципите на интердисциплинарния пренос между литература и кино, спецификата на екранния сценарий и възможностите му да интерпретира по алтернативен художествен начин класически текстове от руската литература на ХІХ век в най-популярното и перспективно днес синкретично изкуство. Ретроспективно се проследяват подходите, стратегиите и целите на жанра екраницазия като еволюирало звено между театъра и киното (сцената и екрана), запазващо литературния си генезис. По този начин се наблюдават и класифицират разликите във виртуалната визия между драматизацията, ориентирана основно към сцената и екранизацията, предназначена за екрана. Засяга се цялостният комуникативен акт на представлението, филма и различната зрителска рецепция. Като надграждаща цел курсът е ориентиран към формиране на професионална зрителска култура у възприемателя. В този смисъл се дебатират проблеми на националния светоглед и специфика, уловени и предадени чрез киното, компаративистично се коментират екранизации на един и същи текст, дело на различни кинематографии и предизвикателствата на факторите време, идеология, жанр, референтна аудитория и др. Предоставя се възможност за избор между по-цялостно проследяване на руските класически текстове в тяхното кинобитие, или съсредоточаване върху ограничен брой автори и текстове (както и само върху един автор / текст) в перспективата на киномисленето и екранния наратив. Курсът завършва с изпит – коментар върху аналитична статия или рецензия на филм, написана от студента. |
| Очаквани резултати: |
| Повишаване на зрителната култура на магистрантите. Професионално разбиране на спецификата на интерпретацията като комуникационен акт за възприемането на едно литературно произведение. Разграничаване и тълкуване на синтеза между различните аналитични структури на текста като метакритическите изследвания и оценки, превода, сценичната, музикалната и екранната му версия. Ориентиране в пресъздаването на руските стереотипи като характерни и като универсални (използваеми и работещи в чужда среда). |
Учебно съдържание
| № | Тема: | Хорариум |
| 1 | Киното и руската класика – визуална херменевтика на националния канон. Теоретични подстъпи | 2 часа |
| 2 | Руската класическа литература от ХІХ век – хронотоп и архетипи. Лубок – театър – кино. Интервизуалност | 2 часа |
| 3 | Преразказ, адаптация, интерпретация на сюжета. Принцип на монтажа (Сергей Айзенщайн) | 2 часа |
| 4. | Текстът-Пушкин и киното. А. С. Пушкин като киноизкушение. („Евгений Онегин“, „Повести на Белкин“, „Борис Годунов“, „Малки трагедии“, „Дама пика“, „Капитанската дъщеря“, „Дубровски“) | 8 часа |
| 5. | Лермонтов – антикинематографизъм или „нефотогеничност“? („Герой на нашето време“, „Маскарад“) | 4 часа |
| 6. | Гогол – между киното и телевизията. („Мъртви души“, „Ревизор“, „Шинел“, „Нос“, „Вий“, „Тарас Булба“ и др.) | 4 часа |
| 7. | Тургеневите киноромани. („Рудин“, „Дворянско гнездо“, В навечерието“, „Бащи и деца“) | 4 часа |
| 8. | Киновълната Достоевски – екранизация и цитатност. (Бели нощи“, „Играчът на рулетка“, „Унижените и оскърбените“, „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Братя Карамазови“) | 6 часа |
| 9. | Киноуниверсализмът на Толстой. („Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“, „Кройцерова соната“, „Отец Сергий“, „Живият труп“) | 6 часа |
| 10. | Чехов и европейският киноканон. (Проза и драматургия.) | 7 часа |
Библиография
Айзенщайн, Сергей. Избрани произведения в три тома. С. 1976–1977.Айзенщайн, Сергей. Монтажът. С. 2012.
В света на киното. Илюстрован справочник в три тома. С. 1982–1983.
Вертов, Дзига. Статьи, дневники, замислы. М. 1966.
Димитрова, Геновева. Въртележки на абсурда. Руското игрално кино (1991–2011). С. 2011.
Добин, Е. Поэтика киноискусства. Повествование и метафора. М. 1961.
Кино. Энциклопедический словарь. М. 1987.
Поэтика кино. Сборник под ред. Б. Эйхенбаума. – Репринтное воспроизведение издания 1927 года Berkeley Slavic Specialties 1984.
Тынянов, Ю. Н. Поэтика. История литературы. Кино. М. 1977.
Шкловский, Виктор. За сорок лет. М. 1965.
Юткевич, С. И. Поэтика режиссуры. Театр и кино. М. 1986.