Руският художествен авангард – кино и литература

Литература, кино и визуална култура, Програми /

Руският художествен авангард – кино и литература

Едносеместриален курс

 

Преподавател: д-р Галина Георгиева

Анотация на учебната дисциплина:
Курсът запознава студентите с принципите и основните практики на художествения авангард в Русия от началото на ХХ век. Акцент в курса ще е руското кино от периода и неговите водещи представители Сергей Айзенщайн, Дзига Вертов, Лев Кулешов, Александър Довженко и др. Подробно ще бъде разгледан процесът на обособяване на киното като самостоятелно изкуство, еманципирането му от литературата и театъра, и изработването на специфичен киноезик, както в теоретичен, така и в практически план. Ще се анализират възгледите за киното като основен инструмент на времето, съдържащ огромен потенциал за реалистична документалност (Дзига Вертов), както и за емоционално въздействие (Сергей Айзенщайн). Във фокус ще е кинокамерата като изразител на нова гледна точка и принципът на монтажа като свързващ несъединими компоненти. Наследството на руския авангард, наред с ключовите си постижения за практиката на киното, е значимо и с теоретичните си разработки, с опита да обособи една универсална поетика на киното – уникална, но и съизмерима с тази на останалите изкуства.

 

Очаквани резултати:
Студентите с интерес към киноизкуството ще придобият цялостна представа за едни от първите радикални опити за идентифициране на киното като изкуство (заменило възприемането му като цирков атракцион). Ще  се запознаят с множество ключови постижения от техническо и естетическо естество – гледни точки на камерата, планове, монтажни похвати, конструиране на сцени – които  впоследствие многократно са цитирани и използвани в историята на киното. Ще се дискутира връзката кино-политическа среда, изкуство-идеология. Така студентите наред с историческия хоризонт за мястото на руския авангард ще придобият и умения да разпознават новаторските, радикални форми на изкуство, както и връзката на изкуството със социо-политическия контекст.

Крайната оценка се формира от следните компоненти: курсова работа, устен изпит, присъствие и участие.

 

Учебно съдържание

№ Тема: Хорариум
1. Руският художествен авангард в контекста на европейския. Авангардът в Русия, Франция и Германия – типология и различия. 2
2. Предистория на руския авангард. Първи обединения в Петербург и Москва. Обръщане на йерархията. Елитарност и кич в изкуството на неопримитивистите. Лучизмът на Ларионов. Кубофутуризъм – изкуство и език. Картина, текст и действие при кубофутуризма. 2
3. Системата на новото изкуство. Супрематизъм и конструктивизъм. Казимир Малевич – отвъд нулата на живописта. Утопичните кули на Владимир Татлин. Идеология и философия авангарда в неговата класическа фаза. Кандински и Шагал. 2
4.  Политизиране на естетическото и естетизиране на политическото. Бенямин, Брехт, Третяков – среща отляво. Тоталната творба. 2
5.  Авангардът и революцията. Литературата на факта – Осип Брик, Владимир Маяковски, Сергей Третяков. Спорове за пролетарската култура. Пролеткулт и Леф. 2
6.  Ранното руско кино. Аз искам да бъда футурист – Маяковски като сценарист и актьор. Първите опити на Майерхолд и Кулешов. Възникване на съветската кинематография. 2
7.  Теорията на монтажа. Лев Кулешов и неговата киношкола. Експерименти във фотографията – колажът и двойната експозиция на Александър Родченко. Филмовият плакат – синтез на образ и думи. 2
8. Руското кино и космоса. Революционните идеи и научната фантастика. Конструктивизмът в киното. Утопия и наука: Аелита и Междупланетна революция. 2
9.  Кино-окото на Дзига Вертов и групата Киноки. Кинохрониката – да хванеш живота внезапно. Приносът на Вертов към монтажа и разбирането му за кинокамерата като форма на нечовешка гледна точка. Човекът с кинокамерата, Домбаска симфония. 2
10. Документалното кино.  Памет и настояще. Историческата кинохроника и изобретяването на миналото. Вертов срещу Шуб. Три песни за Ленин, Една шеста от света, Падането на династията Романови. 2
11. Сергей Айзенщайн. От монтажа на атракционите до интелектуалното кино: Стачка, Броненосецът Потьомкин, Иван Грозни. 2
12. Рационално и поетично. Всеволод Пудовкин и Александър Довженко. Нови изразни средства: време е за крупен план и „узрели ябълки“. Майка и Земя. 2
13. Кино, театър, живопис. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства: Майерхолд, Тауберг, Татлин. 2
14. Кино, литература, музика. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства: Шкловски, Ром, Шостакович, Скрябин. 2
15. Краят на авангарда или за раждането на трагедията от духа на мюзикъла. Унификация, нормативна естетика, методът на социалистическия реализъм. 2

 

Конспект за изпит

  1. Руският художествен авангард в контекста на европейския. Авангардът в Русия, Франция и Германия – типология и различия.
  2. Системата на новото изкуство. Супрематизъм и конструктивизъм. Идеология и философия на авангарда в неговата класическа фаза.
  3. Предистория на руския авангард. Първи обединения в Петербург и Москва.
  4. Политизиране на естетическото и естетизиране на политическото. Тоталната творба.
  5. Авангардът и революцията. Литературата на факта. Спорове за пролетарската култура.
  6. Ранното руско кино. Възникване на съветската кинематография. Първите опити на Майерхолд и Кулешов.
  7. Теорията на монтажа. Експерименти във фотографията. Филмовият плакат.
  8. Руското кино и космоса. Революционните идеи и научната фантастика.
  9. Кино-окото на Дзига Вертов и групата Киноки. Кинохрониката. Кинокамерата и монтажът.
  10. Документалното кино. Историческата кинохроника и изобретяването на миналото. Вертов срещу Шуб.
  11. Сергей Айзенщайн. От монтажа на атракционите до интелектуалното кино.
  12. Рационално и поетично. Нови изразни средства: Всеволод Пудовкин и Александър Довженко.
  13. Кино, театър, живопис. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства.
  14. Кино, литература, музика. Руският киноавангард и връзката му с другите изкуства.
  15. Краят на авангарда. Унификация и нормативна естетика – методът на социалистическия реализъм.

Библиография

  1. Андрейков, Т. История на киното. Т. 1-2, Колибри, 2004.
  2. Бенямин, В. Художественото произведение в епохата неговата техническа възпроизводимост. – В: Озарения. С., 2000.
  3. Богданов, А. Вопросы социализма. М., 1990.
  4. Богданов, А. О художественном наследстве. – В: Эстетическое самосознание русской культуры. 20-е годы XX века. М., 2003.
  5. Богданов, А. “Пути пролетарского творчества (Тезисы)”. http://www.aptechka.agava.ru/statyi/teoriya/manifest/proletculthtml
  6. Богданов, А. Тектология. Всеобщая органнизационная наука. М., 1989.
  7. Брик, О. Ближе к факту. – Новый леф, 1927, № 2.
  8. Брик, О. Против “творческой” личности. – Новый леф, 1928 , № 2.
  9. Брик, О. Фиксация факта. – Новый леф, 1927, № 11-12.
  10. Брик, О. Т. н. “формальный метод”. – Леф, 1923, № 1.
  11. Бурдийо, П. Правилата на изкуството. Генезис и структура на литературното поле. С., 2004.
  12. Бурдийо, П. Социално пространство и символна власт. – В: Пиер Бурдийо. Казани неща. С., 1993.
  13. Бухарин, Н. Революция и культура. М. 1993.
  14. Вайл, П. и А. Генис. 60-е. Мир советского человека. М., 1998.
  15. Георгиева, Г. Авангард и соцреализъм. Проблемът за лириката в Русия през периода 1917-1934
  16. Георгиева, Г. Виктор Шкловски и Дзига Вертов в един формалистичен сценарий. Извънлитературното. Парадигма, 2012.
  17. Георгиева, Г. „Литературата на факта“ и документалното кино (върху работи на Осип Брик и Дзига Вертов)
  18. https://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/literaturata.htm
  19. Георгиева, Г. Винаги вече отложеното време на авангарда: литературните възгледи на Лев Троцки
  20. https://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/vinagi.htm
  21. Георгиева, Г. „Авторът като производител“ по Валтер Бенямин И Алексей Гастев
  22. https://liternet.bg/publish19/g_d_georgieva/avtoryt.htm
  23. Голомшток, И. Тоталитарное искусство. М., 1994.
  24. Гройс, Б. Борьба против музея или демонстрация искусства в тоталитарном пространстве. – http://azbuka.gif.ru/critics/grois-borba-s-muzeyami.
  25. Гройс, Б. Происхождение социалистического реализма из духа русского авангарда. – Вопросы литературы, 1991, №1.
  26. Гройс, Б. Сталинизмът като естетически феномен. – Факел, 1992, № 5-6.
  27. Громов, Е. Сталин: пути эстетического утилитаризма. – Вопросы литературы, 1992, вып. І.
  28. Гюнтер, Х. Железная гармония. (Государство как тотальное
  29. произведение искусства). – Вопросы литературы. 1992, вып І.
  30. Добренко, Е. Метафора Власти: литература сталинской епохи в историческом освещении. Мюнхен, 1993.
  31. Добренко, Е. Формовка советского писателя: социальные и эстетические истоки советской литературной культуры. СПб., 1999.
  32. Добренко, Е. Формовка советского читателя: социальные и эстетические предпосылки рецепции советской литературы. СПб., 1997.
  33. Жаккар, Ж.-Ф. Даниил Хармс и конец русского авангарда. СПб, 1995.
  34. Жданов, А. Советская литература – самая идейная, самая передавая
  35. литература в мире. Речь на Первом Всесоюзном съезде советских писателей 17 августа 1934 года. М., 1953.
  36. Казакова, С. Руски модернизъм. Шумен, 1993.
  37. Кьосев, Ал. “Сън” на Вапцаров и голямото сънуване на левицата. – http://liternet.bg/publish4/akiossev/synhtm.
  38. Ленин, В. Партийная организация и партийная литература. – В: В. Ленин. Полн. собр. соч., т. 12.
  39. Луначарский, А. Социалистический реализм. – В: А. Луначарский. Литература нового мира. Обзоры, очерки, теория. М., 1982.
  40. Манхейм, К. Идеология и утопия. – В: Диагноз нашего времени. М., 1994.
  41. Марков, В. История русского футуризма. СПб., 2000.
  42. Маяковский, В. Вас не понимают рабочие и крестьяне. – В: В. Маяковский. Избранные произведения. М., 1969.
  43. Маяковский, В. Как делать стихи. – В: В. Маяковский. Избранные произведения. М., 1969.
  44. Маяковский, В. и Брик, О. Наша словесная основа. – Леф, 1923, № 1.
  45. Попов, Ч. Тоталитарното изкуство. Идеология, организация, практика. С., 2002.
  46. Пощечина общественному вкусу. – В: Руска модерна поезия. Велико Търново, 1995.
  47. Рыклин, М. Тело террора. – Вопросы литературы, 1992, вып. І.
  48. Слово как таковое. – В: Руска модерна поезия. Велико Търново, 1995.
  49. Советское богатство: статьи о культуре, литературе и кино. СПб, 2002.
  50. Тодоров, Вл. Адамов комплекс. С., 1991.
  51. Тодоров, Вл. Алегорията като машина на властта. – Критика и хуманизъм, 1991, № 2.
  52. Тодоров, Цв. На предела. С., 1991.
  53. Третьяков, С. Откуда и куда (перспективы футуризма). – Леф, 1923, № 1.
  54. Третьяков, С. Что произошло в пролетлитературе. – Новый леф, 1928, № 6.
  55. Троцки, Л. Литература и революция. М., 1991.
  56. Тынянов Ю. Литературный факт. – В: Ю. Тынянов. Поэтика. История литературы. Кино. М., 1977.
  57. Харджиев, Н. Статьи об авангарде в 2-х т. М., 1997.
  58. Шкловски, В. Изкуството като похват. – В: “Руски формализъм (ОПОЯЗ)”, Шумен, 1996.
  59. Кракауер, Зигфрид. От Калигари към Хитлер. Наука и изкуство: София, 1991.
  60. Ямполски Михаил Език – тяло – случай. Киното и търсенето на смисъла. Пергамен: София, 2014.
  61. Benjamin, W. “Author as Producer” in: W. Benjamin Understanding Brecht. London: Verso, 1983.
  62. Bürger, Peter. Theory of the Avant-Garde. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1984.
  63. Schulte-Sasse, Jochen “Theory of Modernism versus Theory of the Avant-Garde” in: Peter Bürger, Theory of the Avant-Garde. Minneapolis, University of Minnesota Press, 1984.
  64. Todorov, Vladislav Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination, Binghamton: State University of New York Press, 1994.