СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Специалности, Учебен процес /

СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Лекционен курс

Учебна програма

 

Преподавател: Доц. д-р Диана Атанасова

 

Анотация на учебната дисциплина:

Курсът има за цел да запознае студентите с историята на средновековната българска литература. Книжовните явления се разглеждат с оглед на социо-културната среда, в която възникват, и във връзка с контекста, в който се разпространяват. Книжовността през Средновековието се подчинява на принципи, доминирани от християнския мироглед, ръководи се от контекстуално специфични идеологически и политически проекти. Това до голяма степен предопределя и оптиката на разглеждане на текстовете. Тъй като старобългарската литература обхваща значителен период от време (IX-XVIII век), във фокуса на вниманието попадат главно представителни за отделните периоди автори и произведения. Целта е да се изяснят спецификите на етапите в развитието на средновековната ни литература през призмата на емблематични книжовници и творби.

Дисциплината „Старобългарска литература” за специалност Българска филология (РО) е с хорариум от 60 ч. лекции и 60 ч. упражнение и се изучава през 2 и 3 семестър. Лекционният дял обхваща три основни тематико-проблемни ядра. Започва с една въвеждаща обща литературно-теоретична част, преминава през Кирило-Методиевата проблематика и продължава с обстоен преглед в хронологичен план на литературните явления и процеси през средновековната епоха.

От студентите се очаква да вземат участие в дискусиите както по време на лекционните, така и по време на семинарните занятия, да се запознават предварително със зададената по разискваните теми библиография, да подготвят реферати върху научни статии или студии, презентации и др.

Оценката по дисциплината „Старобългарска литература” е комплексна и се формира от участие в дискусиите в часовете, подготовка на доклади, реферати, домашни и др. писмени задания (10 %); резултатите от тестовете в края на всеки семестър (20 %); оценката от финален писмен изпит, който се провежда по време на сесията (70 %).

Учебно съдържание на лекционния курс

 I. Литературно-теоретични въпроси

  1. Средните векове и християнският мироглед. Особености и обхват на средновековната българска литература. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.
  2. Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. Периоди и тенденции.
  3. Старобългарската ръкописна книга. Съдържание на първите славянски книги. Приписките и тяхното значение.
  4. Продуктивни и непродуктивни жанрове в българската средновековна литература. Адаптиране на византийските модели.
  5. Поетически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  6. Реторически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  7. Повествователни жанрове. Старобългарска агиография.
  8. Повествования с антични сюжети и мотиви. Творби с християнско-религиозна тематика. Патерични разкази.
  9. Исторически съчинения. Жанров синкретизъм и полифоничност. Жанрове на теологическия и на философския дискурс.
  10. Апокрифни и неканонични текстове.

 

II. Кирило-Методиева проблематика

  1. Св. Кирил и св. Методий – живот и дейност. Исторически предпоставки за тяхното дело. Създаване на славянската азбука. Първи преводи. Моравската мисия. Факти и хипотези.
  2. Извори за живота и дейността на Кирил и Методий . Творбите на Кирил и Методий на гръцки и на славянски език.
  3. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Особености на структурата и семантиката. Фактологичност и литературност в двете житийни произведения.
  4. Произведения за светите братя в старобългарската литература. Жанрова принадлежност и стилистични особености.

 

III. Литературно-исторически въпроси

  1. Старобългарската книжнина от края на IX в. до 20-те години на X век. Книжовници, книжовни средища и литературни тенденции.
  2. Охридско книжовно средище. Климент Охридски – реторични и химнографски произведения. Наум Охридски – преводи и оригинални съчинения.
  3. Преславското книжовно средище. Книжовна дейност. Презвитер Йоан, презвитер Григорий, Тудор Доксов. „За буквите” на Черноризец Храбър
  4. Константин Преславски. Преводи и компилации: Учително евангелие – структура и семантика. Поетически творби.
  5. Йоан Екзарх. Творчество: реторически произведения и естествено-научни съчинения. Шестоднев и Небеса.
  6. Старобългарската литература от началото на X в. до падането на България под византийска власт. Културно-исторически и книжовни процеси. Черноризец Петър. Поп Йеремия.
  7. Богомилство. Богомилски и противобогомилски текстове.
  8. Средновековната българска литература през XI и XII в. Творби с летописен и месианистичен характер. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и за св. Иван Рилски.
  9. Средновековната българска литература през XIII в. Столичният град и неговите покровители. Търновски химнографски, агиографски и историко-летописни текстове.
  10. Средновековната българска литература през XIV в. Исихазъм – възникване, разпространение, представители. Търновска книжовна школа.
  11. Патриарх Евтимий. Преводаческа дейност и творчество.
  12. Митрополит Киприан Московски. Творчество. Произведения за митрополит Петър Московски.
  13. Григорий Цамблак. Творчество. Жанрово-тематичен обхват: агиографски, химнографски и реторически произведения.
  14. Българската литература през XV в. (Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Константин Костенечки).
  15. Българска литература през XVI в. Поп Пейо и Матей Граматик.
  16. Българската литература през XVII в. Дамаскини.

 

Конспект за изпит

  1. Средните векове и християнският мироглед. Особености и обхват на средновековната българска литература. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.
  2. Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. Периоди и тенденции.
  3. Старобългарската ръкописна книга. Съдържание на първите славянски книги. Приписките и тяхното значение.
  4. Поетически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  5. Реторически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  6. Повествователни жанрове. Старобългарска агиография.
  7. Повествования с антични сюжети и мотиви. Творби с християнско-религиозна тематика. Патерични разкази.
  8. Исторически съчинения. Жанров синкретизъм и полифоничност. Жанрове на теологическия и на философския дискурс.
  9. Апокрифи. Неканонични и апокрифни текстове.
  10. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Особености на структурата и семантиката. Фактологичност и литературност в двете житийни произведения.
  11. Произведения в чест на светите братя в старобългарската литература. Жанрова принадлежност и стилистични особености.
  12. Охридско книжовно средище. Климент Охридски – реторични и химнографски произведения. Наум Охридски – преводи и оригинални съчинения.
  13. Преславското книжовно средище. Преводаческа и книжовна дейност. „За буквите” на Черноризец Храбър.
  14. Константин Преславски. Преводи и компилации: Учително евангелие – структура и семантика. Поетически творби.
  15. Йоан Екзарх. Творчество: реторически произведения и естествено-научни съчинения. Шестоднев и Небеса.
  16. Богомилство. Богомилски и противобогомилски текстове.
  17. Средновековната българска литература през XI и XII в. Творби с летописен и месианистичен характер. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и за св. Иван Рилски.
  18. Средновековната българска литература през XIII в. Столичният град и неговите покровители. Търновски химнографски, агиографски и историко-летописни текстове.
  19. Исихазъм – възникване, разпространение, представители. Търновска книжовна школа.
  20. Патриарх Евтимий. Творчество.
  21. Григорий Цамблак. Творчество.
  22. Владислав Граматик. Творчество.
  23. Димитър Кантакузин. Творчество.
  24. Константин Костенечки. Творчество.
  25. Българска литература през XVI в. Поп Пейо и Матей Граматик.
  26. Българската литература през XVII в. Дамаскини.

 

Списък на автори и произведения

  1. Пространните и кратките жития на св. Кирил и св. Методий
  2. Житие на св. Наум Охридски (най-старото славянско).
  3. Климент Охридски – похвални слова („Похвално слово за Кирил”, “Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил”, “Похвално слово за Климент Римски”, “Похвално слово за Николай Чудотворец” и др.); поучителни слова (“Поучение в празник на апостол или мъченик”, “Поучение за Цветница” и др.)
  4. Наум Охридски „Канон за апостол Андрей”
  5. Константин Преславски – Предговор към „Учително евангелие” (+отделни беседи, включени в “Тържество на словото”), „Азбучна молитва”, „Проглас към евангелието”, „Стихове добри Константинови”, „Служба за Методий”.
  6. “За буквите” на Черноризец Храбър.
  7. Йоан Екзарх „Шестоднев”; предговор към „Небеса”; реторика (слово по избор)
  8. Богомилство – „Тайна книга на богомилите”, „Видение Исаево”, „Детство Исусово, „Тивериадско море”.
  9. Презвитер Козма „Беседа против еретиците”.
  10. Теофилакт Охридски „Житие на св. Климент Охридски”.
  11. Димитър Хоматиан “Житие на св. Климент Охридски”.
  12. Георги Скилица „Житие на св. Иван Рилски” (+ т. нар. „Народно житие на св. Иван Рилски”).
  13. Патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски”, „Житие на св. Петка Търновска”; „Житие на св. Филотея“, „ Житие на Иларион Мъгленски“; похвални слова (поне 1 по избор)
  14. Григорий Цамблак “Похвално слово за Патриарх Евтимий”; „Житие на св. Стефан Дечански”; „Мъчение на св. Йоан Нови Сучавски”; „Разказ за пренасяне на мощите на св. Петка“
  15. Владислав Граматик „Рилска повест”.
  16. Димитър Кантакузин „Житие с малка похвала на Иван Рилски“, „Молитва към Богородица“
  17. Константин Костенечки „Житие на св. Стефан Лазаревич“, „Разяснено изложение за буквите“
  18. Матей Граматик „Житие на св. Никола Софийски“; Поп Пейо „Житие на св. Георги Нови Софийски“.
  19. Апокрифи – старозаветни (“Тивериадско море”, “Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, войвода на всички ангели” и др.); новозаветни (“Послание, написано от цар Авгар до Господа наш Исус Христос”; Повест на архиепископ Яков Йерусалимски за рождението на Богородица; Детство Исусово; Евангелие на Никодим (и др. по избор); български апокрифи (презвитер Йеремия „Повест за кръстното дърво”; “Български апокрифен летопис”, “Слово от Кирил Философ как покръсти българите” (т. нар. “Солунска легенда”)).
  20. Разкази и повести – Александрия; Варлаам и Йоасаф; Чудото на св. Георги с българина (и др. по избор)

 

Библиография

Основна:

 

Справочници:

История на българската средновековна литература. С. 2008.

Кирилометодиевска енциклопедия. Т. 1. С. 1985. Т. 2. С. 1995; Т. 3. С. 2003.

Д. Петканова. Старобългарска литература IX-XVIII век. С. 1997.

Стара българска литература. Енциклопедичен речник под редакцията на Д. Петканова. С. 1992. (или Второ преработено и допълнено издание Вилико Търново 2003).

 

Христоматии, съдържащи преводи на старобългарските произведения:

К. Куев, П. Динеков, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С. 1978.

Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. С. 1986.

Стара българска литература. Т. 2. Ораторска проза. С. 1987.

Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. С. 1988.

Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С. 1989.

Стара българска литература. Т. 5. Естествознание. С. 1990.

Тържество на словото. Съставителство Кл. Иванова, Св. Николова. С. 1995.

Слова на светлината. Съставителство Т. Славова, Ив. Добрев. С. 1995.

 

  • Интернет адреси, където се откриват преводи на новобългарски на старобългарските произведения:

http://www.litclub.com/library/stara/

http://www.kroraina.com/knigi/zv/index.html (“Тържество на Словото”)

http://www.kroraina.com/knigi/bg_ap/index.html

http://www.kroraina.com/knigi/dp/index.html

http://www.promacedonia.org/kk/index.htm (Константин Костенечки)

http://www.promacedonia.org/je/index.html (Йоан Екзарх „Шестоднев“)

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/index.html (Жития на Климент Охридски)

 

 

  1. Подбрана литература с оглед на проблематиката, която се засяга в лекциите:

Ангелов, П. Представата за богомилите в антиеретическата книжнина. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 659–667.

Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Мъченици, текстове, контексти. С., 2008, 11- 34.

Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133.

Божилов, И. Българска средновековна историопис. – В Стара българска литература. Т. 3, С. 1983, 5-38.

Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на Похвално слово за Кирил от Климент Охридски. – В: Кирило-Методиевски студии, кн. 1, С. 1984.

Георгиев. М. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина I. Конфигурация на човешкото тяло. – В: Palaeobulgarica, 2 (1990), с. 23-38.

Георгиев. М. Анатомо-физиологични понятия и представи в старобългарската книжнина II. Мислене, реч, активност, движение. – В: Palaeobulgarica, 3 (1990), с. 65-79.

Данчев, Г. Владислав Граматик – книжовник и писател. С., 1969.

Джамбелука-Коссова, А. Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5. 1994, 93-107.

Димитров П. Петър Черноризец. Шумен 1995, с. 116-167.

Динеков, П. Търновската книжовна школа в развитието на българската литература. – В: Похвала на старата българска литература. С. 1979. с. 242-258.

Динеков, П. Книжовният живот в София през XVI век. – В: Похвала на старата българска литература, С., 1979, с. 259 -285;

Динеков, П. Периодизация на историята на старата българска литература. В: Проблеми на старата българска литература. С.,1989, 56-73.

Добрев, И. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886-893). – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 125-160.

Добрев, И. Свети Иван Рилски. Linz 2007, с. 185-212; 213-226; 260-330.

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С. 1970. (и на: http://www.kroraina.com/knigi/ji/index.html)

Иванова, Кл. Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34. (както и в: Старобългарско книжовно наследство. С., 2002, 70-92.)

Иванова, Кл. Един литургичен паралел към апокрифа “Как Михаил победи Сатанаил”. – В: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 397-405.

Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобългарска литература 8, 1980, 13-31.

Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С. 1998. с. 37-47.

Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 13-34.

Ингъм, Н. Повествователен модус и литературен жанр в средновековните православни литератури: тезиси. – В: Palaeobulgarica (Старобългаристика), XVII (1993), 3.

Каймакамова, М. Български апокрифен летопис и значението му за българското летописание. – В: Старобългарска литература (1984) 15, с. 51-69.

Каймакамова, М. Историографската стойност на Български апокрифен летопис. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С. 2004. с. 417-443.

Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216.

Кожухаров, Ст. За обема на понятието “старобългарска поезия”. – В: Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 15-30. (както и В: Старобългарско книжовно наследство, С., 2002, 125-141; или в сп. Литературна мисъл. 7, 1976, 35-54.)

Кожухаров, Ст. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски – В: Преславска книжовна школа. Т.1, С.1995, 85-95.

 Куев, К. Азбучна молитва. – в: Кирило-Методиевска енциклопедия. А-З. Том I. С. 1985, с. 49-54.

Куев.  К. Черноризец Храбър. 1967.

Мейендорф, Дж. О византийском исихазме и его роли в культурном и историческом развитии Восточной Европы в XIV в. – В: ТОДРЛ (Труды отдела древнерусской литературы), 29, 1974, 294-305.

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С. 1966. на: http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/index.html

Милтенова, А. Исторически съчинения. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 184-193; 263; 460-461; 623-625.

Милтенова, А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С. 1996.

Минчев, Г. Един богомилски текст? Слово на св. Йоан Златоуст за това, как Михаил победи Сатанаил. – в: Palaeobulgarica (Старобългаристика), 34, 2010, 4, 18-45

Наумов. А. Апокрифите в системата на старобългарската литература. – Palaeobulgarica (Старобългаристика), 4, 1980, № 2, 71-74.

Петканова, Д. Идейно и емоционално съдържание на Храбровата творба. – В: Черноризец Храбър. С., 1999,62-76.

Петканова, Д. Реторическата проза през средновековието. Родове, особености, обща характеристика. – Литературна мисъл , 6, 1974, 62-75.

Петканова-Тотева, Д. Нови черти на похвалното слово през XIV-XV в. – В: Търновска книжовна школа. Т. 1. С. 1974. с. 89- 112.

Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 129-160.

Петканова, Д. Към въпроса за авторството на житието на Методий. – Език и литература, 2. 1986, 5-10.

Пикио, Р. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, С. 1993, 385- 437.

Пикио, Р. “Православното славянство” и “римското славянство”. Литературно-историографски въпроси – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 35-137.

Пикио, Р. Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция. С., 1993, 137-171.

Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559.

Пикио, Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993,на: http://www.promacedonia.org/rpps/index.htm

Попов, Г. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа.  Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Попов Г. Произведения на Константин Преславски и Климент Охридски. – В: Преславска книжовна школа.  Том 1. С. 1995, с. 96-114.

Прохоров, Г. Исихазм и общественная жизнь в Восточной Европе в XIV в. – ТОДРЛ, 23, 1968, 86-108.

Станчев, Кр. Нормативност и традиционност на средновековното художествено творчество – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 31-42.

Станчев, Кр. Структура на художествения образ в старобългарската литература – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 23-30.

Станчев, Кр. За художествената специфика на старобългарската литература – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 3-20.

Станчев, Кр. Авторски текст и библейски цитати – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 65-75.

Станчев, Кр. Поезия. Проблеми на поетическия ритъм. – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 65-78.

Станчев, Кр. Риторически жанрове. Стилистика на ораторската реч. В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985.

Станчев, Кр. Пространното житие на Методи – проблеми на структурата и семантиката. – В: Кирило-Методиевски студии. 4, С., 1987, 81-85.

Станчев, Кр., Г. Попов. Похвални слова. – В: Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, 73-86.

Станчев, Кр., В. Велинова. Проглас към евангелието. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. П-С. Том III. С. 2003, с. 336-340

Стойкова, А. Първоучителят Методий. С. 1995.

Стоянов. Ю. Другият Бог. Дуалистичните религии от Античността до катарската ерес. С. 2006, с. 195-200; 208-218; 347-360.

Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf)

Якобсон, Р. Проглас към евангелието на св. Константин. – В: Езикът на поезията. С., 2000, с. 103-122.

 

ЕЛЕКТРОНЕН КУРС

 

 

 

Съставил програмата и библиографията:

Доц. д-р Диана Атанасова