Старобългарска литература, зимна сесия 2021 г.

Учебен процес /

Старобългарска литература (ЗД)

Българска филология (РО), зимна сесия 2021 г.

Преподавател: Доц. д-р Диана Атанасова

 

Финалният изпит по дисциплината „Старобългарска литература“ ще се проведе в електронна среда съгласно заповедите на Министъра на здравеопазването, Ректора на СУ и Декана на ФСФ. Изпитът ще е от две части: 1. Тест за допускане до писмен изпит, резултатът от който трябва да е минимум 50% (30 мин.) и 2. Писмен изпит върху два въпроса от материала по Програмата по дисциплината (60 мин.) за преминалите прага от 50% на тестовата част.

До финален изпит се допускат само студентите, които имат необходимите текущи оценки (вж. Формиране на оценката по дисциплината в Програмата на сайта на ФСФ).

Дата:  11.02.2021 г. (четвертък)

Начален час: 9:00 ч.

Платформа: https://e-medievalia.uni-sofia.bg/moodle/course/view.php?id=13

 

Конспект за изпит

  1. Средните векове и християнският мироглед. Особености и обхват на средновековната българска литература. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.
  2. Мястото на средновековната българска литература в културата на средновековна Европа. Периоди и тенденции.
  3. Старобългарската ръкописна книга. Съдържание на първите славянски книги. Приписките и тяхното значение.
  4. Поетически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  5. Реторически текстове и жанрове в средновековната българска литература.
  6. Повествователни жанрове. Старобългарска агиография.
  7. Повествования с антични сюжети и мотиви. Творби с християнско-религиозна тематика. Патерични разкази.
  8. Исторически съчинения. Жанров синкретизъм и полифоничност. Жанрове на теологическия и на философския дискурс.
  9. Апокрифи. Неканонични и апокрифни текстове.
  10. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Особености на структурата и семантиката. Фактологичност и литературност в двете житийни произведения.
  11. Произведения в чест на светите братя в старобългарската литература. Жанрова принадлежност и стилистични особености.
  12. Охридско книжовно средище. Климент Охридски – реторични и химнографски произведения. Наум Охридски – преводи и оригинални съчинения.
  13. Преславското книжовно средище. Преводаческа и книжовна дейност. „За буквите” на Черноризец Храбър.
  14. Константин Преславски. Преводи и компилации: Учително евангелие – структура и семантика. Поетически творби.
  15. Йоан Екзарх. Творчество: реторически произведения и естествено-научни съчинения. Шестоднев и Небеса.
  16. Богомилство. Богомилски и противобогомилски текстове.
  17. Средновековната българска литература през XI и XII в. Творби с летописен и месианистичен характер. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и за св. Иван Рилски.
  18. Средновековната българска литература през XIII в. Столичният град и неговите покровители. Търновски химнографски, агиографски и историко-летописни текстове.
  19. Исихазъм – възникване, разпространение, представители. Търновска книжовна школа.
  20. Патриарх Евтимий. Творчество.
  21. Григорий Цамблак. Творчество.
  22. Владислав Граматик. Творчество.
  23. Българска литература през XVI в. Поп Пейо и Матей Граматик.

 

Списък на автори и произведения

  1. Пространните и кратките жития на св. Кирил и св. Методий
  2. Житие на св. Наум Охридски (най-старото славянско).
  3. Климент Охридски – похвални слова („Похвално слово за Кирил”, “Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил”, “Похвално слово за Климент Римски”, “Похвално слово за Николай Чудотворец” и др.); поучителни слова (“Поучение в празник на апостол или мъченик”, “Поучение за Цветница” и др.)
  4. Наум Охридски „Канон за апостол Андрей”
  5. Константин Преславски – Предговор към „Учително евангелие” (+отделни беседи, включени в “Тържество на словото”), „Азбучна молитва”, „Проглас към евангелието”, „Стихове добри Константинови”, „Служба за Методий”.
  6. “За буквите” на Черноризец Храбър.
  7. Йоан Екзарх „Шестоднев”; предговор към „Небеса”; реторика (слово по избор)
  8. Богомилство – „Тайна книга на богомилите”, „Видение Исаево”, „Детство Исусово, „Тивериадско море”.
  9. Презвитер Козма „Беседа против еретиците”.
  10. Теофилакт Охридски „Житие на св. Климент Охридски”.
  11. Димитър Хоматиан “Житие на св. Климент Охридски”.
  12. Георги Скилица „Житие на св. Иван Рилски” (+ т. нар. „Народно житие на св. Иван Рилски”).
  13. Патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски”, „Житие на св. Петка Търновска”; „Житие на св. Филотея“, „ Житие на Иларион Мъгленски“; похвални слова (поне 1 по избор)
  14. Григорий Цамблак “Похвално слово за Патриарх Евтимий”; „Житие на св. Стефан Дечански”; „Мъчение на св. Йоан Нови Сучавски”; „Разказ за пренасяне на мощите на св. Петка“
  15. Владислав Граматик „Рилска повест”.
  16. Матей Граматик „Житие на св. Никола Софийски“; Поп Пейо „Житие на св. Георги Нови Софийски“.
  17. Апокрифи – старозаветни (“Тивериадско море”, “Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, войвода на всички ангели” и др.); новозаветни (“Послание, написано от цар Авгар до Господа наш Исус Христос”; Повест на архиепископ Яков Йерусалимски за рождението на Богородица; Детство Исусово; Евангелие на Никодим (и др. по избор); български апокрифи (презвитер Йеремия „Повест за кръстното дърво”; “Български апокрифен летопис”, “Слово от Кирил Философ как покръсти българите” (т. нар. “Солунска легенда”)).
  18. Разкази и повести – Александрия; Чудото на св. Георги с българина (и др. по избор).