Съвременни синтактични теории

Компютърна лингвистика, Програми /

УЧЕБНА ПРОГРАМА

по дисциплината

СЪВРЕМЕННИ СИНТАКТИЧНИ ТЕОРИИ

специалност БФ, МП „КОМПЮТЪРНА ЛИНГВИСТИКА. ИНТЕРНЕТ ТЕХНОЛОГИИ В ХУМАНИТАРИСТИКАТА”

Образователно-квалификационна степен МАГИСТЪР

Вид обучение: РЕДОВНО

Извадка от учебния план

Наименование на дисциплината

Хорариум

ECTS-

кредити

Форма на заключителен контрол

Лекции

Семинарни упражнения

Практически упражнения

Хоспитиране

Съвременни синтактични теории

30

3

изпит

 

Анотация

Курсът запознава магистрантите с различни съвременни синтактични теория, като е обърнато внимание на приемствеността и на връзките между отделните теории. Представят се основните положения в трансформационна граматика (TG), теорията за управлението и свързването (GB), минималистката програма (MP), лексикално-функционалната граматика (LFG), граматиката на генерализираната фразова структура (GPSG) и граматиката на фразовата структура, основаваща се на опората (HPSG). Специално внимание е отделено на конституентната структура, на локалните отношения в дървото, на граматиката на зависимостите, на предикатно-аргументната структура.

 Форми и методи на оценяване: изпит.

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

 Хронология на съвременните лингвистични теории, връзки и приемственост: трансформационна граматика (TG), теория за управлението и свързването (GB), минималистка програма (MP). лексикално-функционалната граматика (LFG), граматиката на генерализираната фразова структура (GPSG) и граматиката на фразовата структура, основаваща се на опората(HPSG).

2 ч.

2.

 Конституентна граматика. Конституентна структура – хипотези. Части на речта и части на изречението. Начини на представяне на конституентната структура.

2 ч.

3.

 Локални отношения в дървото. Доминиране, непосредствено доминиране, предхождане, непосредствено предхождане, конституентност, непосредствена конституентност.

2 ч.

4.

 Граматика на зависимостите. Депендентност и конституентност.

2 ч.

5.

Видове депендентност. Начини на представяне.

2 ч.

6.

 Признакови структури. Унификация.

2 ч.

7.

Унификационни граматики. Представяне на информацията в речника и правилата.

2 ч.

8.

Приложение на крайните-преобразуватели за представяне на лингвистична информация.

2 ч.

9.

 Граматика и речник. Фразово-структурните правила на TG. Правилата за непосредствено доминиране и линейно предхождане, възприети от останалите формализми.

2 ч.

10.

 Предикативност. Предикатно-аргументна структура. Aргументи – субект и комплементи. Адюнкти. Кореспонденция на предикатно-аргументната структура и синтактичните зависимости.

2 ч.

11.

 Опори и комплементи. Субкатегоризация. Подходи на различните теории към субкатегоризацията. Проекционният принцип на GB. Субкатегоризационният принцип на HPSG. Семантични роли.

2 ч.

12.

 Субекти и предикати. Субектите, разглеждани от GB и MT. Разширеният проекционен принцип на GB. Субектите в интерпретацията на унификационните граматики – LFG и HPSG.

2 ч.

13.

 Нелокални отношения в дървото. Моностратален подход при отразяването им – LFG, HPSG. Мултистратален подход при отразяването им – GB, MT. Дълбока и повърхнинна структура.

2 ч.

14.

 Лексикални, синтактични и функционални категории. Синтактични категории – разложимост на признаци. Синтактични примитиви ли са понятия като субект, обект и т.н. в теоретичния апарат на разглежданите теории? Синтактични позиции и синтактични функции.

2 ч.

15.

 Предимства и недостатъци на деривационния трансформационен подход в сравнение с недеривационния унификационен подход при описанието на лингвистичните факти.

2 ч.

Съставил програмата: проф. д-р Светла Коева

Литература:

1. Борсли, 1991, 1994. B. Borsey, Syntactic Theory, London.

  1. Ван Валин, 1997. Van Valin, Robert D., Jr., Randy J. La Polla, Syntax: structure, meaning and function, Cambridge University Press: Cambridge (Cambridge Textbooks in Linguistics).
  2. Грос и др. 1989. Gross Maurice, Perrin Dominique Eds. 1989. Electronic Dictionaries and Automata in Computational Linguistics, Lecture Notes in Computer Science #377. Springer: Berlin/New York.
  3. Дебушман 2000. Ralph Debusmann An Introduction to Dependency Grammar, 2000. Hausarbeit fuеr das Hauptseminar Dependenzgrammatik SoSe 99.
  4. Коева, 2001. С. Коева (съставител), Съвременни синтактични теории. Помагало по синтаксис, съставител, Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2001.
  5. Коева, 2005. С. Коева (съставител), Помагало по синтаксис. Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение. Издателство “СемаРШ”, София.
  6. Осборн и др. 2011. Osborne, T., M. Putnam, and T. Groß 2011. Bare phrase structure, label-less trees, and specifier-less syntax: Is Minimalism becoming a dependency grammar? The Linguistic Review 28, 315–364.
  7. Редфорд, 1988. A. Radford Transformational Grammar. A First Course, Cambridge: Camridge University Press.
  8. Рош и др. 1997. Roche Emmanuel, Schabes Yves Eds. 1997. Finite-State Language Processing, Cambridge, Mass./London, The MIT Press.
  9. Полард и Саг, 1994. K. Pollard and I. Sag, Head-Driven Phrase Structure Grammar, Chicago & London: The University of Chicago Press.
  10. Хегман, 1991, 1994. L. Haegeman, Introduction to Government and Binding Theory. 2nd Edition. Blackwell.
  11. Чомски, 1981. N. Chomsky. Lectures on Government and Binding. Dordrecht, Foris.
  12. Чомски, 1986. N. Chomsky. Barriers, Cambridge, Mass.: MIT Press.
  13. Чомски, 1995. N. Chomsky. The Minimalist Program. MIT.
  14. Шибър 1986. Schieber, S.M. 1986. An Introduction to Unification-Based Approaches to Grammar. Center for the Study of Language and Information, Stanford University, Stanford, CA.

Учебната програма е приета с решение на катедрен съвет протокол N 8/08.07.2011 год.