Теория и история на книжовните езици
проф. дфн Искра Христова-Шомова
Анотация
Целта на курса е да запознае студентите с историята на старобългарския книжовен език в течение на хилядолетие, в различна езикова среда и в различни книжовни центрове. Книжовният език, създаден от Светите братя Кирил и Методий като трети свещен език в Европа, е обслужвал в продължение на векове българи, руси, сърби, румънци и хървати, а е жив и до днес в черковнославянския език, използван още в богослужението. Той е бил модифициран и обогатяван, но в основата си е оставал Кирило-Методиевият книжовен език, като първоучителите са задали в него и моделите, по които той да бъде обогатяван на синтактично и лексикално равнище. Студентите се въвеждат в теорията на книжовните езици и в особеностите на средновековните книжовни езици. Анализират се различните редакции и стилове на книжовния език в различни видове текст: богослужебна литература, апокрифи, делови документи, приписки и надписи в църкви. Разглежда се преходът от старата норма към новобългарски книжовен език в дамаскините, История Славянобългарска и съчиненията на възрожденските автори.
Форми и методи на оценяване: текуща оценка и курсова работа.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Теория на книжовните езици. Равнища на книжовност, норма и узус. Начини на кодифициране на нормата. Специфика на книжовните езици през Средновековието и Възраждането. |
2 |
|
2. |
Създаване на старобългарския книжовен език с първите преводи на Светите братя Кирил и Методий. Старобългарските азбуки и техните особености. Въпросът за произхода на кирилицата. Характеристики на синтаксиса и лексиката на Кирило-методиевите преводи. |
2 |
|
3. |
Развитие на старобългарски книжовен език в книжовните центрове в България по време на владетелите Борис, Симеон и Петър. |
2 |
|
4. |
Правописни особености на старобългарските писмени паметници. Едноеров правопис и паметници, в които се открива. Специфики на книжовния език на Преславския и Охридскщия книжовен център. Преславизмите и ролята им за идентификация на произхода на текстовете. |
2 |
|
5. |
Особености в лексиката и синтаксиса на преводните и оригиналните творби, създадени в България през Златния век. Лексиката и синтаксиса на Климент Охридски. |
2 |
|
6. |
Среднобългарски правопис и среднобългарски правописни школи. Търновски правопис. |
2 |
|
7. |
Старобългарският книжовен език – трети свещен език на Европа. Разпространението му сред другите славяни |
2 |
|
8. |
Руска редакция на старобългарския книжовен език. Групиране на източнославянските ръкописи според правописните им особености. Старобългарската лексика в оригиналните творби на руската литература. Преславското книжовно наследство в Русия |
2 |
|
9. |
Сръбска редакция на старобългарския книжовен език. Зетско-хлъмски и рашки правопис. |
2 |
|
10. |
Хърватска редакция на Кирило-Методиевия език. Латинско и народно влияние върху хърватските глаголически текстове. Специфика на хърватските глаголически мисали и бревиари. Башчанската плоча. |
2 |
|
11. |
Константин Костенечки и неговите възгледи за книжовния език и правопис в „Сказание за буквите”. Ресавският правопис. |
2 |
|
12. |
Формиране на славянска християнска терминология от Светите братя и нейното усъвършенстване през вековете. Християнската терминология у Климент Охридски, Йоан Екзарх, Патриарх Евтимий, в славянския превод на Ареопагитиките. |
2 |
|
13. |
Преславската и атонската редакция на библейските богослужебни книги. Приемственост между двете редакции. |
2 |
|
14. |
Гръцките заемки в старобългарския книжовен език и отношението към тях в различните книжовни школи. |
2 |
|
15. |
Стилове на средновековния книжовен език. Високият стил на богослужебната литература. |
2 |
|
16. |
Стилистика на риторичните и наративните творби. Синтактичният паралелизъм у Климент Охридски и у Патриарх Евтимий. |
2 |
|
17. |
Стилистика на химнографията. Особености на преводната и оригиналната старобългарска химнография. |
2 |
|
18. |
Характерни особености на преводите на новоизводните богослужебни книги: Стишен пролог, триоди и минеи. |
2 |
|
19. |
Низовата литература и особеностите на нейния език. Езикът на апокрифите. |
2 |
|
20. |
Езикът на деловите и юридическите текстове. Българските и влахо-българските грамоти. |
2 |
|
21. |
Езикът на приписките: особена форма на книжовния език. Езикът на надписите към фреските в църквите. |
2 |
|
22. |
Черковнославянският език и влиянието му в България чрез печатните книги. |
2 |
|
23. |
Езикът на дамаскините. |
2 |
|
24. |
Езикът на българските католици и на католическите печатни книги. Абагар на Филип Станиславов. |
2 |
|
25. |
Езикът на „стожрия славянобългарска от Паисий Хилендарски. |
2 |
|
26. |
Формиране на новобългарския книжовен език през Възраждането. Школи и концепции за книжовния език. Възрожденските граматики. |
2 |
|
27. |
Езикът на Раковски и неговият опит за възраждане на старобългарската норма. Раковски като пръв български филолог. Словотворчеството на Раковски. |
2 |
|
28. |
Езикът на Неофит Рилски. Описание на Рилския манастир. |
2 |
|
29. |
Езикът на българската възрожденска публицистика. Найден Геров и неговият речник. |
2 |
|
30. |
Представяне на курсовите работи. |
2 |
Библиография:
М. Байрамова. Етюди за съюзите в Троянския дамаскин. софия, 1996.
В. Василев. Общи писменоезикови черти в преписите на архаични дамаскини – Palaeobulgarica, XIII (1993), 2, 99-108.
Б. Велчева. Норма и традиция в българския книжовен език от ХVІ-ХVІІІ в. – Български език, 1966, 2, 110-121.
Б. Велчева. За езика на българската книжнина от ХV до ХVІІІ в. – Studia balcanica, 18, Из културното развитие на балканските народи (ХV-ХХ в.), Sofia, 1985, 142-151.
Б. Велчева, Д. Иванова. И от зазоряването тръгва денят. Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2010.
Б. Вълчев. Възрожденските граматики на българския език. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2008.
И. Добрев. ΧΙV век – класицизъм или пракрити? –В: Преводите през XIV столетие на Балканите. София, 2004.
И. Добрев. Българският език. София, 2005.
И. Добрев, Ж. Икономова, А.-М. Тотоманова. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК. София, 1986.
Д. Иванова-Мирчева. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането ІХ-Х до ХVІІІ в., София, 1987.
Д. Иванова-Мирчева. Българският книжовен език ( ІХ-Х до ХVІІІ в.), Велико Търново, 2003.
К. Кабакчиев. Медиевистични прения. Евтимиева реформа – pro et contra. Велико Търново: Фабер, 2004.
А. Минчева. Аспекти на формирането на нормите на старобългарския книжовен език, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 174-191.
Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Критическо издание с превод и коментар. Подготовка на текста: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев. Коментар: А. Николов, Д. Пеев. Света гора Атон. Славянобългарска Зографска света обител, 2012.
Т. Славова. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги, Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 161-173.
А. Тотоманова. Старобългарската книжовна норма. – В: Из историята на българския език, София, 2009, 176-182.
А. Тотоманова. Редакции на старобългарския език. – В: Изследвания по кирило-методиевистика, София, 1985, 192-203.
Ю. Трифонов, Сръбско-българска безюсова редакция в старата книжнина на южните славяни. – Македонски преглед, 12, 1940, 2, 27-55.
И. Харалампиев. Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски, София 1990.
И. Христова. Речникът на Климент Охридски в контекста на старобългарската книжовна лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. 21. Симпозиум по кирилометодиевистика. София, 1989, 334-342.
И. Христова. Отношението паратактичност-хипотактичност в средновековния текст. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 47-56.
И. Христова. Равнищата на книжовност и тяхното отражение в старобългарския книжовен език. – Език и литература, 1990, 4, 114-122.
И. Христова. Синтаксисът на Климентовите слова. – Кирило-Методиевски студии. 8. 1991, 45-59.
И. Христова. Синтактичният паралелизъм в словата на Климент Охридски. – Кирило-Методиевски студии. Т. 10. София, 1995, 109-115.
И. Христова-Шомова. Св. Климент Охридски – нов Павел за новите коринтяни, българите. – В: Св. Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, 21-50.
Б. Цонев, История на българския език, Т. 1, София 1984, Т. 2, София 1984.