Хорариум: 30 ч. лекции, 3 кр.
Форма на завършване: изпит
Курсът по теория на книжовните езици е предназначен за магистърската програма по лингвистика (Катедра по български език, ФСлФ). Програмата е съставена така, че студентите да получат пълна представа за същността на книжовния език като социолингвистическо явление. Засягат се въпроси като: роля на езиковедите (в миналото и сега); роля на писателите (в миналото и сега); роля на общественото мнение и под.
Предметът на курса е да подготви бъдещите специалисти по въпроси от актуална значимост, незасягани в другите теоретични езиковедски предмети в бакалавърската степен. Важно място се отделя на проблемите на езиковата политика.
На студентите е зададена подробна библиография, изчитането на която им дава възможност да диференцират проблемите на историята на книжовните езици -от една страна, и от друга – проблемите на теорията на книжовните езици (узус -норма – кодификация).
Програма
Понятието ‘книжовен език’. Синонимни названия. Същност.
Други форми на съществуване на езика: структурни и неструктурни
форми на съществуване на езика.
Книжовни формации на българския език в миналото и днес.
Македонски книжовен език. Банатска кодификация.
Триадата узус – норма – кодификация.
Кодификацията – същностна черта на книжовната формация.
Ролята на езиковедите за култивиране на книжовната формация.
Ролята на писателите за култивиране на книжовната формация.
Съвременните масмедии и кодификацията.
Формиране и манипулиране на общественото мнение за нормата
в книжовния език.
Теорията на книжовните езици и историята на българския книжовен
език: отношението теория – история.
Вълшебното огледало и изразените в него идеи за съвременна
езикова политика.
Пражката лингвистична школа и теорията на книжовните езици.
Футурология и езиково развитие.
Понятията ‘вариант’ и ‘дублет’ в книжовните езици.
Библиография
1. Пашов, П. Книжовни норми в процес на преустройство. – В: Проблеми на езиковата култура, С., 1980.
2. Русинов, Р. История на българския книжовен език. С., 1980.
3. Хайтов, Н. Вълшебното огледало. С, 1981.
4. Виденов, М. Увод в социолингвистиката. С., 2000, 323 с.
5. Виденов, М. Езикът и общественото мнение. С., 1999, 202 с.
6. Виденов, М. Из актуалната проблематика на българския език. С., 1979.
7. Виденов, М. Норма и реч. С, 1986.
8. Вахек, Й. Пражский лингвистический кружок. 1970.
9. Havránek, В. Studie o spisovném jazyce. Praha, 1963.